Отивам на село, където времето тече различно. Вече предвкусвам как се натискам с тишината по всички ъгли на къщата, как бродя без мисъл сред дърветата и се чувствам така:
‘Скулптурът поет не е трошач на камъни. Той е събирач на ка...

Сънят отвъд съня е свят на образи, които се преплитат, допълват и надграждат. Това е свят без категории дуалности. От него се събуждам всеки ден и се опитвам да го пренеса със себе си в измислицата на реалността. Първото, което виждам от...

Тъмно е. Тихо. Но само наоколо. В мен нещо ходи на ръце и пее. Какво да го правя, не му пука, че ми се спи. Сърбят го краката за празници, сърби го гласът. Така крещи, че мебелите се споглеждат, прозорецът се изпоти от притеснение.  Голя...

Така е то, както казва чичко Вонегът. Цял живот вися по лостове, успоредки, фитнеси, спортувам по три неща едновременно, обезкосмявам се (тук там), мацам се с хума и разни отвари, храня се здравословно и накрая се оказва, че не съм модер...

По-голямата опасност
за мнозина от нас
не е, че целта ни

Представи си, че вървим през хълмисти гори. Следваме пътеките и гледаме небето през пролуките на дърветата. Наоколо е като сън на импресионисти. Тръпнем, сякаш за пръв път стъпваме на тази планета.
Около нас има върхове, към които да се...

Наскоро прочетох възторжения постинг на Togoe от откритието на сайта на една дружка, което ме подсети за моето впечатление, когато се натъкнах на нея.
Нави го . .
Ех, колко е хубаво, когато се чувствам провокиран от нещо. Мелницата в мен ...

Ах, този спомен ме навести ненадейно благодарение на една палава същност, из чиито мокри стаи се разходих. Омлясках се целият.
В този ден трябваше да се случат съвсем едни неща, но се случи само репликата на Джон Ленън за плановете. Някол...

Човешкото общуване е пъстра нееднозначност. Една целувка може да жигоса същността с есенцията на нечия душевност. Понякога думите са плът, а плътта поезия.
Насищам жеста, превръщам докосването в език, в сензор на възприятието. Поглеждам...