Отивам на село, където времето тече различно. Вече предвкусвам как се натискам с тишината по всички ъгли на къщата, как бродя без мисъл сред дърветата и се чувствам така:

‘Скулптурът поет не е трошач на камъни. Той е събирач на камъни. Светът около нас е изпълнен със скални отломки и камъчета. Без съмнение красотата е тук, но дълбоко скрита, също като онази, която западният скулптор извлича с чук от мраморния блок. За да сътвориш тази красота, е необходимо само да знаеш да гледаш.’
                                                           Шонин