Прочетен: 8121 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2013 01:04
Продължавам да гледам стаята. На тавана има огромна перка вентилатор. Имам чувството, че ако се завърти, стаята ще излети, а аз ще се превърна в тенекиен лъв на име Дороти. Установявам, че пространството наоколо е придобило извънмерна плътност, направо пулсира. От това заключавам, че времето е спряло. Някои учени твърдят, че черни дупки има навсякъде около нас (в миниатюрни размери). От тази мисъл мащабите ми се омешват, представям си, че стаята е глава на шивашка игла, а прозорецът ми е дупката, през която се прекарва конеца. Виждам се как седя подпрян на лакът на перваза на дупката и гледам от висотата на тази кула.
Обичам когато времето спира. Тогава няма утре и човек може спокойно да се отдаде на единственото занимание да се чувства жив. Нищо не те разсейва, няма хора, шумове и мисли, само усещането за живот. Даже сякаш и азът изчезва, аз съм животът или по-скоро животът е аз. Ето в такива моменти човек прави велики открития. Като това, че има скут. Или вижда нещата наоколо с чисто нови очи (още с етикет). Точно в един такъв момент измислям страхотен нов вид медитация. Представям си, че летя с облаците, от онези перестите, с рядката коса, които често показват на бързи обороти по филмите. Летя с тях и се превръщам в това вечно преливане на формата. В един момент съм преминаващите облаци, в следващия съм преминаването. Настроението ми става облачно и това ме изпълва с екстаз. После си преставям как се разбивам с вълните в брега. Водата отгоре играе на прескочи кобила с водата отдолу. Вълните са чудесни балерини. Танцувам с тях във водовъртежи и навовъртежи, мокър съм и отразяван слънцето, разплискване съм и съм пръски. Така си представям още много неща – как се сгъстявам в звездни купове, как съм маховете на крилата на колибри. От цялото това представяне излизам с усмивка като екватора и енергия за тридневен секс или поне за някоя средноголяма социална революция.
Разбира се, който не е гъст с времето или не визуализира добре, може просто да се почерпи обилно, както направих аз през лятото в морската градина. След няколко питиета времето най-малкото се забавя, което се познава по забавения говор и походка. Ако пък нямате мяра в пиенето, и сексът е вероятен. Недостатъкът е в това, че на другия ден може да ви боли гъза.
На всички медитиращи, наздраве.
п.п. Ако сте слаботелесни и не можете да носите на алкохол, по-добре си оставете часовника и телефона вкъщи, и отидете на разходка в най-близката гора. Щото иначе може да свършите така.
Поздрави!
16.10.2009 20:11
dorichela - вярно, ама тук съм на манастирски режим, затова го карам на алтернативни практики като гореописаната. Поздрави ))
анонимен - тук ме хвана. Или поне няма муза със със съответните женски атрибути, които, ако са с нужното качество, ми действат вдъхновяващо. Така че го карам на спорадични безтелесни музи от съседните измерения.
19.10.2009 22:53
изпусна единствената
20.10.2009 18:46
аз още не съм сменил резбата,та мен не ме брой ;-)
И вземи си слагай поне инициал под коментарите, защото за мен анонимен е синоним на безличен.
23.10.2009 23:08
но ако се замислиш в последно време хората се женят за кратко и все си откриват несходствата веднага след брака. то и аз минах през това.
хвърлих едно око назад в темите ти и съм заинтригуван. поздравче!
"Хората" е много общо понятие. Някои хора не са много по-различни от животните. Други пък са достигнали нива на съзнание, където мисленето в перспектива и заемането на множество гледни точки са начин на живот. При последните, грешки (примерно лош брак) стават доста по-трудно, защото ситуацията е преценена предварително (примерно, доколко хората са подходящи един за друг), а и нивото на самоконтрол е високо (пр., не позволяват лош ден в работата да води до изнервяне в личните отношения). За съжаление твърде голяма част от човечеството спада към групата на инстинктивно живеещите, несъзнателни същества, водещи се основно от моментни емоции, биологични нагони и социални условности. То и няма как да е иначе, при положение, че културата и образованието ни с нищо не допринасят за изграждане на ценности за себеизграждане и развитие на съзнанието.
Надявам се да ти е интересно тук.
Поздрави и песни :)
24.10.2009 09:39
П: Руми
България не е по-различна от което и да е друго място. Просто аз се чувствам свързан с въздуха и земята там. И сякаш разцъфвам, и съм способен на чудеса.
Поздравче. Баш ;)
Но пък иначе съм съгласен, че голяма част от проблемите в общуването идват от неспособността на някои хора да заемат чужда гледнат точка и да осъзнаят, че не всеки вижда света така, както те.
:))
05.11.2009 23:59
Защо не разбираме, че това ни обогатява неизмеримо?
Защо ни се струва толкова трудно да положим усилие, за да разберем другия, защо ни е толкова по-лесно просто да си затворим очите и да обърнем глава към познатото? - Да обърнем гръб на свободата да виждаш (нови светове).
Ех, както и да е. Не всеки е готов. Даже много малко са, но ги има!
Поздрави и на двама ви,
Свети
07.11.2009 00:41
звучиш тъжно, а не трябва. Спри сега докато четеш .... и просто се усмихни. Всичко, за което говориш е въпрос на степен на духовен растеж на индивида, не всеки е готов за него, времето, за което човек може да отвори душата и ума си в тази посока е различно, някой така и не сават никога готови, а освен всичко споменато може би е и въпрос на карма. Но трябва да кажа и още нещо - тръгне ли човек в тази посока, връщане назад няма. И поне според мен слава Богу. Т. е. това с израстването е и една от причините поради която хората не са еднакво толерантни, проявяват своя е$гоизим в общуването си с околните от скромното си его, та чак до не до там скромния си канибализм. Завистта също изключително много пречи. Но хората не разбират, че пречи само и единствено на този, който омърсява душата си с това чувство. Човек, който завижда е като птица, на която са отрязали крилата на половина - мисли си, че може да лети, защото другите могат, напъва се, засилва се .... но единственото, което се получава е един що годе красив подскок - все пак трябва да възнаградим усилията. И така просто някой подскачат, докато други - летят. Затова бъди щастлива, че си задаваш тези въпроси ....
Ще си позволя да ти изпратя едно стихотворение, което ще се радвам ако да ти донесе малко усмивки:
Състояния
Да докоснеш,
да почувстваш -
небето, тревата, снега ...
Да полетиш,
отпуснат,
тъй леко, както пада
дъжда.
Да се слееш и
да обгърнеш
небето - вечен безкрай,
във водата да се
загледаш,
без начало и край.
Да се заслушаш
притихнал,
в листата, танцуващи
с вятъра.
А после да полетиш
като птица,
размахала леко
крилата си.
Да изгрееш в утринта
със зората.
Да обладаеш
въздуха син.
Да потънеш вечерта
в здрачината
и тихо да се
превърнеш във дим.
На небесния бряг
да приседнеш накрая,
нейде високо,
далеч от света.
Звездни миди да пръскаш
в безкрая -
намерил щастие в
мига.
Усмивки и поздрави
08.11.2009 21:42
Anyway, трудно ми е да обяснявам на всеки и затова просто съм оставила потокът на живота да минава през пръстите ми, без да се опитвам да задържа нищо. Но бъди сигурна, че се усмихвам винаги, когато мога! Даже много често се усмихвам :)))
Nav, sorry за спама
Руми) и на теб много усмивки и искрени поздрави!
09.11.2009 16:25
П:Р.
10.11.2009 10:39
Поздрави