Искам да отбележа, и ето, отбелязвам, че хората, на които се възхищавам са редки. В случая на бат Васото, който е един от тях, това се изразява в рядка коса, редки пръсти, рядко чувство за хумор и рядко силна чувствителност. Обаче най-забележителната му рядкост е в това как изразява любовта си. Ние с него много се обичаме (по Платон) и е безкраен празник (по Хемингуей), когато се срещаме. В тези случаи той толкова се радва да ме види, че изцвилва дивашки в ре диез, при това фалшиво, и ме ухапва по рамото или ръката. Друг път, когато си пием бирата в някой бар или висим край басейн, просто не може да сдържи обичта си и ми отскубва сноп косми от краката (или от носа, ако не съм го окосил), при което казва ‘Чифт или тек’ и започва да ги брои. Като анимационен герой е бат Васото, което ще рече, че е силно анимиран, демек оживен. Той е един от хората, за които мога да използвам фразата на Том Робинс ‘The special hungers of the terminally alive.’ Този му глад за живот се изразява в изключително наситено преживяване на нещата, от хубавите до тъжните. Той умее да страда истински, а в щастливите си мигове огрява околните с талазно сияние.

Ето ни, седим си вкъщи воглаве с Бачето и Стамбата (други двама такива другари), пускаме си любими музички, обилно гарнирани с Чили Пепърки (които всички обичаме) и си танцуваме трансово, пеейки на три и Ѕ гласа (на Бачето се брои за половин). Между песните се прегръщаме групово, даваме си пет, наздрависваме се, и чат пат се завръщаме в детството със спонтанни изблици – като онзи ден, когато започнахме да си чупим яйца по главите и да се замеряме с брашно.

Друг път се събираме същите и бистрим разпалено безброй теми, обилно поляти с бърбън и ръкомахания, от това има ли своободен пазар в Америка, та до фракталната природа на времето. После се черпим с шот тишина и седейки на двора, оставяме вятъра да се носи по нас (поради невъзможност да се носим по него). Така седнали удобно в себе си, постигаме онази трансперсонална хармония, която е толкова рядка дори между приятели. Превърнали сме се в усмивки, взаимопроникващи се снопове радост, споделено разбиране.

Случва се също уж да се видим за десет минути следобеда, а решаваме да идем до Санта Моника (пет часа път), да пием по едно на плажа, гледайки залеза и да се върнем дълго след полунощ, нищо че тампонът се е превърнал в тиква (по Пепеляшка) и няма да можем да станем за работа. Ние сме разрешили този проблем, защото на човек не му се налага да става, ако изобщо не си е лягал (по примера на Иван Петрович*).

Въобще, рядко щастие е това да познаваш човек, който умее да се пуска от условностите и предразсъдъците, да забравя вчера и утре, и да се потапя в настоящето с титаничната радост на истински живите. Защото е умение както да мислиш отговорно и трезво, така и да изчистваш мислите и ролите, и просто да бъдеш. Васото го умее това факирски и винаги ми е катализатор за подобна трансформация. Няма значение дали ще обсъждаме нещо, ще си сърбаме Джак или ще се разхождаме в каньона край Вегас. Заниеманието е условност, само повод да се потопим споделено в онази приказна наситеност, наречена живот, което е блаженство.

* Виж Разказа на Людмил Станев, ‘Една сутрин от живота на Иван Петрович’.

нав, умението ти да жонглираш с думите и смислите и да ги превръщаш в серия от усмивки и кискане е уникално:)

липсваш))
missia

много яко, много... хубав текст, от хубави впечатления и оставящ хубав вкус...

но най ме кефи, че превеждаш какво значи "косъм", а оставяш английските реплики недоподнесени... мисля, крайно време е да осъзнаеш, че в БГ почти всеки знае за дрогата (и съпътстващия я сленг), а все по-малко знаят английски :))))

пп. с което не искам да омаловажавам текста ;)

Мерси за включването.

susona - туй голям комплимент, затова си го слагам като изсушено цвете между страниците на душата. Мерсаш :)

миси - скоро си идвам за цели 8 месеца и ще наваксваме. И на мен ми липсвате любимите хора в БГ.

Вампи - вероятно си прав, но пък мен ме кефи да превеждам дума като косъм с дума като магистрала ;) Мацнах го заради играта на думи, а не толкова с цел пояснение.

Поздрави и песни :)

Аз, верно за първи път, е те тука чата к'во било туй чудо "косъм" подпомагащ психиката. Та, благодаря сърдечно! Пак беше удоволствие да те чета и не само - беше и образователно (това с косъма в тоз му вид в wikipedia го няма!)
P.S. А на други места само си мислят, че знаят английски, но пък англйиския на кой да е българин, пак е по-добър от българския на кой да е англоговорящ:Р

Nav, много ми изчезна! Появявяш се за кратко и та няма за дълго. Дай сигнал где да те чета!

Тъкмо наскоро си мислех как това лято ще мине без любимото ми, културно и обогатяващо, посещение при интелектуалците на "Черковна" (все я бъркам с "Консервна")... ;)

Евгенчо

№ 5 - мерси, мерси, основна цел на писанията ми, освен да смеят, е да образоват.

sexsi - благодарско, че не ме забравяш, въпревки отсъствието ми. Напоследък пиша рядко и само тук, но пък след четири месеца се връщам в БГ за 8, така че ще се отдам на писане и виждане с другари.

юфгени - може ли от твоята уста такива културни комплименти да излизат, вместо поредната цинична остроумица, да не би да няма пари за пиене ;) Подготвяй се психически, че скоро си идвам и всичко почва отначало ))

"...и всичко почва отначало"

Това ме радва и плаши едновременно :)

каквато и тема да захванеш я прекарваш през "...онази приказна наситеност, наречена живот"

брао брао!!! само така!!! време беше да има пост за моя зад/пред/над и подокеански гуру. Бат Васото е голем, да го поздравиш специално като го видиш и му кажи да не цепи косъма на две, ХАХАХА.
на всичкото отгоре (и отдолу) бат Васото ми е кръстник, макар и да не знаеше точно защо ми даде странната фамилия Скафандъра. аз си мисля щото може би съм неземен, неземно скромен или и аз не знам. тъй де. иначе брат поста е станал МНОГО добре :)))
аре и да вземем да се засечем нейде по презокеанския кабел, че минава време.
П.П. обади се кат можеш в И*ти**н ;)))

може да ви се вижда невероятно, но не всички в БГ знаят "косъм", "коз" или "с" / не съм сигурна / и т.н. Лично аз съвсем наскоро се запознах със тайният смисъл на тези две думички, а сам на 30, не на 60....
Е, разбира се малко смених средата - може би именно затова...
В крайна сметка - всеки трябва да прави това, което му е хубаво стига да не пречи на другите, пък и не е лошо да се обяснява - за такива като мен ;)))

Радвам се, че вегаските ми приключения имат и образователен ефект :))

житейски опит тъй да се каже - някой като не се обажда не го мисля, значи е добре. Но ето тука ми дадоха една книга "Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг и кво да кажа!? Много бих се зарадвала ако дадеш мнение накратко, ако си я чел разбира се.
Върлата фенка

Туй не съм го чел, но звучи познато, някой ми беше говорил за нея. Залягай над нея и после кажи как е :)