Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 13:29 - Някъде през нощта
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 7092 Коментари: 20 Гласове:
15

Последна промяна: 27.02.2013 01:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Седя си в кревата и се оглеждам из стаята сякаш я виждам за пръв път. Любимата ми картина на Нечо ме гледа от стената, също плакат с три пингвина, тоест два и половина, щото единият е фъстък. Застанали са като за семеен потрет. Изглежда се обичат. Който е гледал Походът на императорите, ще разбере. Подът е покрит с разхвърляни статии на тема възможни азове. Десетина книги ме гледат смръщено от етажерката на бюрото, защото все отлагам да ги прочета. Особено Sometimes a great notion на Кен Киси. Ходилата ми стърчат над компа, който ми е в скута (гледката ми напомня на една картина на Магрит – обувки с форма на крака). Никога не се бях замислял, че имам скут. Все ми се е струвал женски атрибут. Но пък на, ей го скутът баш под носа ми, съвсем конкретно заел кажи речи една четвърт от тялото ми. Животът е пълен с изненади.

Продължавам да гледам стаята. На тавана има огромна перка вентилатор. Имам чувството, че ако се завърти, стаята ще излети, а аз ще се превърна в тенекиен лъв на име Дороти. Установявам, че пространството наоколо е придобило извънмерна плътност, направо пулсира. От това заключавам, че времето е спряло. Някои учени твърдят, че черни дупки има навсякъде около нас (в миниатюрни размери). От тази мисъл мащабите ми се омешват, представям си, че стаята е глава на шивашка игла, а прозорецът ми е дупката, през която се прекарва конеца. Виждам се как седя подпрян на лакът на перваза на дупката и гледам от висотата на тази кула.

Обичам когато времето спира. Тогава няма утре и човек може спокойно да се отдаде на единственото занимание да се чувства жив. Нищо не те разсейва, няма хора, шумове и мисли, само усещането за живот. Даже сякаш и азът изчезва, аз съм животът или по-скоро животът е аз. Ето в такива моменти човек прави велики открития. Като това, че има скут. Или вижда нещата наоколо с чисто нови очи (още с етикет). Точно в един такъв момент измислям страхотен нов вид медитация. Представям си, че летя с облаците, от онези перестите, с рядката коса, които често показват на бързи обороти по филмите. Летя с тях и се превръщам в това вечно преливане на формата. В един момент съм преминаващите облаци, в следващия съм преминаването. Настроението ми става облачно и това ме изпълва с екстаз. После си преставям как се разбивам с вълните в брега. Водата отгоре играе на прескочи кобила с водата отдолу. Вълните са чудесни балерини. Танцувам с тях във водовъртежи и навовъртежи, мокър съм и отразяван слънцето, разплискване съм и съм пръски. Така си представям още много неща – как се сгъстявам в звездни купове, как съм маховете на крилата на колибри. От цялото това представяне излизам с усмивка като екватора и енергия за тридневен секс или поне за някоя средноголяма социална революция.

Разбира се, който не е гъст с времето или не визуализира добре, може просто да се почерпи обилно, както направих аз през лятото в морската градина. След няколко питиета времето най-малкото се забавя, което се познава по забавения говор и походка. Ако пък нямате мяра в пиенето, и сексът е вероятен. Недостатъкът е в това, че на другия ден може да ви боли гъза.

На всички медитиращи, наздраве.


image



п.п. Ако сте слаботелесни и не можете да носите на алкохол, по-добре си оставете часовника и телефона вкъщи, и отидете на разходка в най-близката гора. Щото иначе може да свършите така.


image



Тагове:   живеене,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. olimpiq - Животът е пълен с изненади. Назд...
16.10.2009 14:23
Животът е пълен с изненади. Наздраве NAV,хареса ми,размисли и страсти в дъждовен ден...
цитирай
2. dorichela - Нав,
16.10.2009 14:34
харесва ми когато времето спира.. :) Но пулсурането в тандем с някой друг е доста по-добро..
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - нямаш муза
16.10.2009 20:11
нямаш муза
цитирай
4. nav - ))
16.10.2009 21:41
olimpiq - най-хубаво е когато си ги случвам сам. Наздраве и на теб :)

dorichela - вярно, ама тук съм на манастирски режим, затова го карам на алтернативни практики като гореописаната. Поздрави ))

анонимен - тук ме хвана. Или поне няма муза със със съответните женски атрибути, които, ако са с нужното качество, ми действат вдъхновяващо. Така че го карам на спорадични безтелесни музи от съседните измерения.
цитирай
5. анонимен - не се оправдавай ;) изпусна ед...
19.10.2009 22:53
не се оправдавай ;)
изпусна единствената
цитирай
6. nav - хъх
20.10.2009 06:44
Тук ще трябва да ме сведтнеш за коя от няколкото единствени става дума. Някоя скорошна или от по-отдавнашните единствени. Ако пък имаш пред вид себе си, аз омъжените не ги броя за изпуснати.
цитирай
7. анонимен - съмняваш ме, че са "няколк...
20.10.2009 18:46
съмняваш ме,че са "няколко" в тоя глад,но да речем,че си прав и си изпуснал няколко,което е още по-лошо.
аз още не съм сменил резбата,та мен не ме брой ;-)
цитирай
8. nav - хм,
20.10.2009 21:18
вярно, само мъж може да говори толкова необосновано самоуверено. Изпуснал е крайно неточна дума. Тези дни ще разкажа как рака ме раздели с една от музите, с която ако не бяха злощастните обстоятелства, сега щяхме да бъдем женени с деца. Останалите случаи са също въпрос на лош тiming. Но пък всяка от тях ме е обогатила неимоверно и ме е подготвила за моята най-висша муза (пред която всяко дребно житейско щастие не си струва), а именно промяната на съзнанието към отваряне на висшите измерения на реалността, а оттам и мисията за създаване на възможности за младите хора в България.

И вземи си слагай поне инициал под коментарите, защото за мен анонимен е синоним на безличен.
цитирай
9. анонимен - Теодор се казвам
23.10.2009 23:08
женените са забранен плод ;)
но ако се замислиш в последно време хората се женят за кратко и все си откриват несходствата веднага след брака. то и аз минах през това.
хвърлих едно око назад в темите ти и съм заинтригуван. поздравче!
цитирай
10. nav - :)
23.10.2009 23:49
Теодор е еднозначно с Доротей, но пък разликата в отношението на другите със сигурност би била голяма, особено в детството :))

"Хората" е много общо понятие. Някои хора не са много по-различни от животните. Други пък са достигнали нива на съзнание, където мисленето в перспектива и заемането на множество гледни точки са начин на живот. При последните, грешки (примерно лош брак) стават доста по-трудно, защото ситуацията е преценена предварително (примерно, доколко хората са подходящи един за друг), а и нивото на самоконтрол е високо (пр., не позволяват лош ден в работата да води до изнервяне в личните отношения). За съжаление твърде голяма част от човечеството спада към групата на инстинктивно живеещите, несъзнателни същества, водещи се основно от моментни емоции, биологични нагони и социални условности. То и няма как да е иначе, при положение, че културата и образованието ни с нищо не допринасят за изграждане на ценности за себеизграждане и развитие на съзнанието.

Надявам се да ти е интересно тук.
Поздрави и песни :)
цитирай
11. ka6urka - независимо къде
24.10.2009 02:45
се намират хората (в см. географски) най-големият им проблем все още е общуването. То не е претърпяло никаква еволюция (почти). С ясно съзнание сме за него и нищожна готовност да го осъществяваме. На групички сме..или на единици...към този момент пред компютрите...после ...не знам...ъъъ, женените ама хич ли не ги броим или поне една точка можем да впишем в някоя скала (тестова)??? Завръщане в България, където младите хора еди си какво и културната и образователна таковата не знам си какво???Поздравче???
цитирай
12. анонимен - Нещата в общуването са доста по-...
24.10.2009 09:39
Нещата в общуването са доста по-прости, отколкото ние ги правим. Достатъчно е да разберем (да осмислим) като начало само едно единствено нещо и то е съвсем просто, но винаги когато дойде най- важният момент ние като чели получаваме амнезия и го забравяме - всички ние сме абсолютно различни. АБСОЛЮТНО РАЗЛИЧНИ. И това ТРЯБВА да е основата на нашите отношения с всички човеци около нас. Ние виждаме, усещаме, разкриваме света по различен начин. Освен това ние непрекъснато се променяме. Променят се мислите ни, търсенията ни, поребностите ни ...Никой не е като теб и не можеш да искаш това от него. Ако в едни отношения имаме допирни точки, то с времето откриваме, че в други сме просто на различни планети и тогава, вместо да се усмихнем и да махнем с ръка или пък да се опитаме да се докоснем до този абсолютно нов за нас "свят", ние настръхваме, нахвърляме се и единственото ни желание е да отречем и да разрушим всичко, което не е в рамките на Нашите разбирания, на Нашите мисли, на Нашите светоусещания. А трябва да е точно обратното. Още в началото на нашето докосване до другия човек, до ръката му, до душата му, до мислите му, още от самото начало ние трябва да сме наясно, че ще открием толкова много различия - то е като да откриеш една нова вселена и трябва да сме безумно щастливи, че някой ни е допуснал да сме неговия Колумб, Мария Кюри, Бел ... просто неговия откривател. И ако обичаш - трябва да уважваш това, което си открил. И да го пазиш, защото то е просто уникално. :)

П: Руми
цитирай
13. nav - ka6urka
25.10.2009 09:29
Вярно, няма еволюция в общуването. Но пък когато човек осъзнае, че другите, това е той, общуването става красиво, без значение дали сме на единици или на групи. И самият факт, че това единство и тази споделеност са възможни, прави живота изключителен.
България не е по-различна от което и да е друго място. Просто аз се чувствам свързан с въздуха и земята там. И сякаш разцъфвам, и съм способен на чудеса.
Поздравче. Баш ;)
цитирай
14. nav - Руми
25.10.2009 09:34
Различията са в очите на гледащия. Принципно хората са доста повече еднакви, отколкото различни. Въпросът е в нагласата в общуването - дали търсят общото помежду си или разликите им избождат очите.
Но пък иначе съм съгласен, че голяма част от проблемите в общуването идват от неспособността на някои хора да заемат чужда гледнат точка и да осъзнаят, че не всеки вижда света така, както те.
:))
цитирай
15. анонимен - Руми
05.11.2009 23:59
Руми, е точно това мислех тия дни и, седмици.. :) Колко различни сме във възприятията си. Как се привличаме на първо време като излъчване или като феромони, или и двете :). И после като започнем да общуваме, и в началото следва едно такова вдъхновение от света на другия, от допирните точки помежду вашите два свята. А после.. защо така става, че не сме склонни както приемаме сходството, така да приемем и различнoто?
Защо не разбираме, че това ни обогатява неизмеримо?
Защо ни се струва толкова трудно да положим усилие, за да разберем другия, защо ни е толкова по-лесно просто да си затворим очите и да обърнем глава към познатото? - Да обърнем гръб на свободата да виждаш (нови светове).

Ех, както и да е. Не всеки е готов. Даже много малко са, но ги има!

Поздрави и на двама ви,
Свети
цитирай
16. анонимен - Руми
07.11.2009 00:41
Здравей Свети,

звучиш тъжно, а не трябва. Спри сега докато четеш .... и просто се усмихни. Всичко, за което говориш е въпрос на степен на духовен растеж на индивида, не всеки е готов за него, времето, за което човек може да отвори душата и ума си в тази посока е различно, някой така и не сават никога готови, а освен всичко споменато може би е и въпрос на карма. Но трябва да кажа и още нещо - тръгне ли човек в тази посока, връщане назад няма. И поне според мен слава Богу. Т. е. това с израстването е и една от причините поради която хората не са еднакво толерантни, проявяват своя е$гоизим в общуването си с околните от скромното си его, та чак до не до там скромния си канибализм. Завистта също изключително много пречи. Но хората не разбират, че пречи само и единствено на този, който омърсява душата си с това чувство. Човек, който завижда е като птица, на която са отрязали крилата на половина - мисли си, че може да лети, защото другите могат, напъва се, засилва се .... но единственото, което се получава е един що годе красив подскок - все пак трябва да възнаградим усилията. И така просто някой подскачат, докато други - летят. Затова бъди щастлива, че си задаваш тези въпроси ....

Ще си позволя да ти изпратя едно стихотворение, което ще се радвам ако да ти донесе малко усмивки:


Състояния

Да докоснеш,
да почувстваш -
небето, тревата, снега ...
Да полетиш,
отпуснат,
тъй леко, както пада
дъжда.
Да се слееш и
да обгърнеш
небето - вечен безкрай,
във водата да се
загледаш,
без начало и край.
Да се заслушаш
притихнал,
в листата, танцуващи
с вятъра.
А после да полетиш
като птица,
размахала леко
крилата си.
Да изгрееш в утринта
със зората.
Да обладаеш
въздуха син.
Да потънеш вечерта
в здрачината
и тихо да се
превърнеш във дим.
На небесния бряг
да приседнеш накрая,
нейде високо,
далеч от света.
Звездни миди да пръскаш
в безкрая -
намерил щастие в
мига.


Усмивки и поздрави
цитирай
17. анонимен - :)
08.11.2009 21:42
О, благодаря за жеста Руми :) Но не съм тъжна, просто съм малко изморена, понеже всеки път във всичко си влагам душата. И като си се захванал със 100 неща и няма как да не се изморяваш.. Много хора си мислят и са ми казвали, че звуча тъжна, но това е просто мисинтерпретация (за каквито си говорехме ;))
Anyway, трудно ми е да обяснявам на всеки и затова просто съм оставила потокът на живота да минава през пръстите ми, без да се опитвам да задържа нищо. Но бъди сигурна, че се усмихвам винаги, когато мога! Даже много често се усмихвам :)))

Nav, sorry за спама
Руми) и на теб много усмивки и искрени поздрави!
цитирай
18. анонимен - :)
09.11.2009 16:25
:)
П:Р.
цитирай
19. анонимен - другарКАКАТА Ани
10.11.2009 10:39
Цяло щастие е когато аза изчезне Решавам някой ден да не казвам "аз" и още в 8 часа съм изгърмяла Малка дума с огромно значение а да изчезне вътрешното е още по-трудно Поздрави от мен
цитирай
20. nav - хаха
14.11.2009 10:04
после кажи, че животът е скучен :))

Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1946534
Постинги: 300
Коментари: 2979
Гласове: 7779
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031