Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2009 09:59 - История за Кронопи и Фами
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 5491 Коментари: 8 Гласове:
10

Последна промяна: 27.02.2013 01:12


Обичам онези моменти, в които се сливам напълно със света, отвъд мислите и обстоятелствата, отвъд битийността. Тогава постигам едно ясно и красиво съзнание, обезмислящо екзистенциалните въпроси и терзания, осмиващо дори самата идея за тъга и проблемност. В такива моменти забравям, че ме тормози хемороид, че във Вегас нямам сродни души, че напоследък не ми остава време да пиша. В такива моменти танцувам с пълно гърло и пея с тяло, въртя се, въртя се, докато от мен остане само пумпалова усмивка. Вчера, след осем часа учене, един чистене и два щанги, леко ми се припадаше. Но пък как да припадне човек подобаващо, като го очаква концерт на Моби . . .

House of blues, най-култовата зала за концерти, на пет метра от сцената, час преди полунощ, си пия втория Джак и се опитвам да не заспя. Моби се бави вече повече от час и краката ми мърморят в тон с другарчетата ми. Битието е взело победа над съзнанието, ентусиазмът ми е смазан от наднорменото туловище на умората и хроничното недоспиване. Хванал съм се за чашата с надеждата да не пропадна в съня и се опитвам да усвоя максимално бързо току погълнатите алкохолни калории. Тъкмо съм повярвал, че това е реалността и БУМ, БУМ, БУМ, Моби започва да подскача по сцената яхнал китара, ембиънт музиката ме залива като цунами и косите ми настръхват. Ритъмът потича по вените ми вместо уморената кръв и усещам как Моби е натиснал невидимото копче в ума ми и ме е превърнал в Кроноп. А както знаем от книгата на Хулио Кортасар*:

"Когато кронопите пеят любимите си песни, се изпълват с такъв възторг, че често се оставят да бъдат блъскани от камиони и колоездачи, падат през прозореца и губят това, което имат в джобовете си, и даже сметката на дните. Когато един кроноп пее, есперансите и фамите идват да го слушат, макар че не разбират много-много неговия порив и изобщо изглеждат малко скандализирани. Сред кръга от зяпачи кронопът вдига ръчичките си, като че ли държи слънцето, като че ли небето е поднос, а слънцето - главата на Кръстителя, така че песента на кронопа е голата Саломе, която танцува за фамите и за есперансите, които стоят със зяпнали уста и питат господин свещеника дали е прието така. Но тъй като в основата си са добри (фамите са добри, а есперансите - глупави), най-накрая ръкопляскат на кронопа, който стреснато идва на себе си и също започва да ръкопляска, горкичкият."

Два часа по-късно излизам от транса, несигурен дали ръкопляскам на Моби или на себе си. Разхождам се с другарите из казиното на Мандалей Бей (където е залата) или по-скоро подскачам, щото нормалната ми походка още не се е възстановила. На гърба ми мистериозно се е появила фланелка с надпис Moby for president. Осъзнавам, че продължавам да пея и от охраната ме спасява само шумът на ротативките. Мозъкът ми се опитва да си помисли, че това е един от най-великите концерти евър, но мислите все още не са ме догонили и опитът пропада. Прибирам се вкъщи зашеметен от неистов глад и използвам все още незатихналите рейв движения на ръцете ми, за да си нарежа салата. Лежа в леглото и си спомням моментите, които не забелязах танцувайки в залата. Около мен американците ме одумват, застанали на почтително разстояние, за да не им извадя око или избия зъб. Някой казва, сигурно е европеец. На Мариана й се завива свят от танца ми и с Владо се преместват по-назад. Иво изглежда в ступор, защото е точно пред мен и му пея в ухото (с всичка сила и при това вярно). До мен някаква жена ме гледа и ме пипа невярващо. Преди да заспя си помислям, ако някога срещна муза, която да ме кара да се превръщам в Кроноп ежедневно, ще трансформирам света с песен.

 

 

 

* Истории за Кронопи и Фами

 

http://www.youtube.com/watch?v=Qdb4NyHdFfE

http://www.youtube.com/watch?v=FAYHTES4whs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=vV0KmOYfomM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=dBCkoDJkIOc

http://www.youtube.com/watch?v=8PwYn-NM1LI&feature=PlayList&p=30E4ECD251462C08&playnext=1&playnext_from=PL&index=39
Ей нещо такова беше, само че с по-добро качество на звук и картина.

 

 

 

 

 






Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - иха!
19.10.2009 16:33
туй не е било концерт! туй е било - спиритичен сеанс!:)) докато чета тези впечатления замръзвам сякаш.. най-вероятно е неволна физическа реакция, предизвикана от стремежа да бъде уловена всяка секундичка пресъздадена споделеност, всяко дребно посланийце в този преживян океан от страст. и само мозъкът ми пука като кубче лед, току-що пуснато да плува в чаша с топло високооктаново уиски:))
наскоро, след концерта на били Кобъм и Теодосий Спасов, водих разговор за една от най -незабравимите подобни изяви, на които съм присъствала, беше тази на Стефан Микус в зала България. това е един адски странен гръцки етно музикант - мултиинструменталист, който свири на причудливи екзотични инструменти, които си набавя от различни затънтени кътчета на зeмята. рредимно струнни и перкусии. например - африкански инструмент, преставляващ дървена подложка, на която по начин, по който да издават различни тонове, са наредени спици от колело. Микус смени десетина подобни инструмента, попя на някакви странни езици и през цялото време седеше "по турски" на земята. не каза и една думичка по време на изпълненията си. нито благодари за аплодисментите. страшен особняк. който ни изпълни с вдъхновение за два живота напред. и до сега не мога да си отговоря кой е бил най - най, емоционалния ми концерт.. работата е там, че някои непременно свързват музиката със събития и най-вече с хора. за други - музиката е много над тези неща. личното ми мнение е, че когато обвързваш дадена музика с някаква конкретност, ти губиш за себе си истинския й смисъл и послание. "Wish you were here" например.. понякога спирам по средата песента и не мога да продължа.. без абсолютно никаква причина или асоциация. без да я свързвам с абсолютно нищо и никого конкретно. това е магията на голямата Музика. същото важи и за таз душегубка - Anathema -"One Last Goodbye". когато чуваш как някой пред теб разкъсва сърцето си на парчета и дори усещаш по лицето си пръските кръв, какви други асоциации ти трябват!? като запее това ми ти "in my dreams I can see you, I can tell you how I feel, In my dreams I can hold you and it feels so real. I still feel the pain...".. и душата ми се разридава.. ей така.. за нищо! или пък този шедьовър - Pearl Jam -"Black".. "I know someday you'll have a beautiful life, I know you'll be a sun in somebody else's sky, but why
Why, why can't it be, why can't it be miiiiiiineeeeeeeeee-e-e-ee"
.. когато се отдавам на най-голямата си Страст, внимавам наоколо да няма неидентифицирани обекти, защото винаги буйствам, пея, муча, ръмжа и врещя заедно с музиката... та могат да ме помислят за превъртяла:)) сигурно не малко хора могат да изживеят Музиката като наистина - Страст, изливайки цялата си душа. улавяла съм се, че понякога зациклям на някоя жигосала ме мелодия с месеци.. обезкостявам я до последното звукче, до последната думичка. и в повечето такива моменти, в които зацикля толкова сериозно - месец, два и нагоре.. обикновено хващам групата в някое турне у нас или извън бг. и тогава на живо ми се е случвало нещо много рядко - прескачане отвъд музиката.. сякаш в такива моменти загиват и се раждат вселени, сякаш единствено и тогава случва се - Музата..:) а последното наистина се случва. и тогава любовта е до гроб.
цитирай
2. nav - мда
19.10.2009 21:16
Добре си го описала, за мен също е прескачане отвъд музиката, видение на Музата, сливане с Космоса.
Микус звучи съвсем мой тип, много обичам такива автентични музиканти. Дано имам шанс да го засека някъде.
Ходи ми се в Бразилия, там имат един ритуал, забравих как се казва, специален вид танц на определена музика, който предизвиква шамански транс или обладаване. Както се знае, определени ритми (особено барабанни) индуцират промяна в мозъчната химия и водят до разширено състояние на съзнанието. На моето не му трябва много, само атмосферата да е подходяща. А понякога и това не е нужно.
Поздрави и мерси за хубавия коментар :)
цитирай
3. анонимен - ))
19.10.2009 22:38
транс, транс , транс и обладаване. мдааа
и шаманът да е вещ ))
цитирай
4. nav - :)
20.10.2009 06:35
:))
цитирай
5. анонимен - на глътки:)
20.10.2009 11:08
.. микс от дълбок, древен ритъм,
разноцветни ресни, мъниста, гребени от животински опашки, привързани към смолисто-черни коси и дълги плитки в омагьосващо кафяво от - Lee Bogle плюс забъркано усещане за безкрайни равнини, свобода, бледолики вълци, орлови пера, препускащи страсти и диви коне..
кипНа Денят ми тази сутрин:)
скоро споделих тази глътка кафе със звуците на R. Carlos Nakai, Manola, Our Sacred Earth Mother, още южноамерикански и северноамерикански нейтиви из Indians Memory, Sacred Spirit и Oliver Shanti (от последния особено добри са - Medicine Power - с участие на над 10 индиански племена, и - Man Heaven Earth) някъде тези ритми са бавни и лениви като река, в други - напрегнато смели, възторжени, в трети необузданият дух пулсира в хипнотичен шамански ритъм.. :)
чудесна разходка натам е и - http://www.amazon.com/Getz-Gilberto-Stan/dp/B0000047CX .. и аз благодаря:)
цитирай
6. анонимен - xaxa
09.12.2009 12:23
This video is not available in your country due to copyright restrictions.
цитирай
7. nav - хаха
09.12.2009 21:06
life is not available in americhku.
цитирай
8. анонимен - buy generic online
27.02.2012 22:38
Hello! <a href=http://hxfaygeston.webs.com#8235>aygestin to start period</a> <a href=http://dlaaygeston.webs.com#8329>aygestin numbness</a> <a href=http://qenaygeston.webs.com#3848>aygestin 10 days</a> <a href=http://scaaygeston.webs.com#1326>aygestin without prescription</a> <a href=http://pbeadalon.webs.com#2493>adalat cc</a> <a href=http://gsbadalon.webs.com#4243>adalat jan 15</a> .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1946589
Постинги: 300
Коментари: 2979
Гласове: 7779
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031