Днес за пръв път карах кънки. С другарите отидохме на лейк Лас Вегас, един с жена, друг с бутилка джак, трети със себе си. В началото имах чувството, че ще си счупя врата, но нали съм отворен към новите преживявания, та реших, че може би подобна драма си е чисто преувеличение. Нахлузих гьотериците и успях да падна преди да се добера до пързалката. После паднах и на нея, там поне имах повод. Ицо, Васо, Бачето и Сашо, всеки глътнал кой бастун, кой чадър, се мандахерцат с грацията на пинокиовци наоколо ми. Ма мен от падане ме не е страх, щот главата ми по крива от това няма да стане. Пък и след множество пребивки с байка и три години тае-куон до, падането ми е рутинка. Пускам се по пързалката със скорост, която би зашеметила всеки охлюв, като правя невероятни техно движения с ръце, за които Кийт Флинт (Продиджи) би ми завидял. Постепенно овладявам положението, изнасям тежестта напред, леко приклякам, засилвам се с плъзгане ту на единия, ту на другия крак, и се забивам в мантинелата. Ха, но това не може да ме спре. Изпуквам си ушите за респект, пия на екс чашата с джак, която Бачето току ми е поднесъл и се мятам отново. По корем. После по колена. И накрая взимам, че спирам да се нося като манекен на Винпром и се връткам по пистата с все по-голяма скорост. Аз от малък се опиянавам от скоростите, въпреки че в случая може и да беше от третата чаша джак. Забравям всякаква предпазливост и се впускам като истински балерин по леда, нахилен до коленца. Пинокиовците около мен ме гледат невярващо, нали ми е първи път. Сашо, известен като Тюлен Делон, се опитва да ме саботира като пада на всеки пет минути и разтриса цялата пързалка със с/тройната си фигура. Но, с тук таме някой шпагат, мост или отскок от парапета, успявам да не падна повече. Тъкмо вече съм се наквасил с коктейл от бърбън и вдъхновение, и Жанет прави троен тулуп и си навяхва крака. Настава суматоха, аз правя едно последно кръгче, докато никой не гледа и се присъединявам към суматохата. Сашо мята Жанет на колата и отпрашват към болницата. Останалите отиваме да хапнем в едно хавайско ресторантче, а после кой откъде е. Подозирам, че кънките ще се превърнат в пристрастяващо удоволствие. Тези дни пак съм там. Въобще, всичко това е чудесно, само дето вместо да довърша есето върху педагогическите техники, което обещах на Руми да постна тук, написах това. Нищо, то до няколко дни ще е сготвено, а и съм замислил трактат върху особено вдъхновяващата книга On Bullshit на принстънския професор Хари Франкфурт. Усещам как за блога пак ще настанат плодовити дни (че горкият съвсем е загорял). Оле.
13.01.2010 11:15
Такава ли била причината, Бруте! Страхотно е, когато правиш нещо ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Това е щастие. Присъединявам се. Накараме да се усмихна и осезаемо да усетя чувството!
P.S.
Решила съм да покарам май месец кънки по каналите на Амстердам и въпреки, че няма да ми е за първи път сигурно не съм по-добра от първият ми път. Така и не се специализирах на зимни кънки, просто защото обожавах летните и това правехме по цял ден като деца. Но както и да е. Поздрави и усмивки Руми
13.01.2010 22:06
:)
14.01.2010 09:45
16.01.2010 12:35
17.01.2010 04:49
Оле-оле.
27.01.2010 10:13
Хайде,хайде-
много тихо
стана нещо тук.
Чувам как щапурка
само паякът,
на всички и на всичко -
ей така напук.
с усмивки:Руми
Поздрави.
а сега да видиш какво е усещането,
аз чакам тука да се стопли да си карам блейдовете, че за зимните кънки съм... прекалено социално слаб. хахаха. пък и изкарах 4-5 дена на легло с температура. насрано с една дума. ама вече е по-добре. хайде до скоро! :)))
Не чак толкова лош, но не те ли накара ситуацията да се почувстваш безпомощен?
Поздрави.
10.02.2010 14:21
11.02.2010 00:17
17.02.2010 13:23
19.03.2010 23:17
Вече сме двама с гениалното словосъчетание "неразбрана любовност", но дори и аз разбрах скоро, че "Р." в коментар # 2 не е това, за което го мислим.
Але-хоп.
;)
08.04.2010 02:02
Първо лице множествено число е само изразно средство в моя коментар - всъщност не знам за кого мислиш Р. Самият Р. очаквах да реагира, не да се спотайва, макар и да напише нещо като "Р."
Всъщност по-важно е другото, "неразбраната любовност" - :) терминът, който започва да ми харесва все повече. И все по-ясно да си го дефинирам. Аз обичам думите да носят ясното си послание. "Любовност" е нещо, което ми звучи наполовина - хем любов, хем не. А пък когато не я разберат се превръща в нещо, неразбрано за самия тебе...
Ето с такива неща се забавлявам... Але-хоп...
08.06.2010 20:04
Любовността е просто въпрос на обоняние. :)
Поздрави
Руми
09.06.2010 11:33
Руми