Прочетен: 7653 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2009 14:08
Нечо непрекъснато се оплаква, че не може да спи от Жму, която нощем му се въргаля в краката и по главата, мърка в октавите на Краси Аврамов и пръцка на кисело зеле. Сутрин пък му бърка в носа с муцуна, а ако това не помогне, го тупа с лапа по лицето. Вече дотам е стигнал горкият, че е извадил бравата от външната страна на вратата към спалнята, щото Жму, като един истински дракон, скача и си отваря сама като иска да се мушне под завивките при него. А тя иска всяка вечер. Сега като си дойдох Жму идва да спи и при мен, и това ме изпълва с някакво котешко доволство, мъркаща хармония и зеленоока усмивка. Усещам я като една топла енергийна супа, която ме обгръща нощем и сутрин се събуждам зареден докрай. Въпреки че и на мен ми бърка в носа, пръцка, въргаля из краката и т.н.
. . . . .
След девет месеца манастирски живот, изпълнен единствено с лекции, научни статии, бачкане и фитнес, имам крайна нужда от време със и за себе си. Но ето, че отново съм на родна земя и ме очакват три месеца волно четене, писане, общуване с чудесни хора и почивка. Мисля отново да се изгубя в Родопите, да възстановя кино сбирките вкъщи със старата тайфа киномани-бохеми и да играя много баскетбол със слънцето. Надявам се тази година малкият сезон в и пред Сфумато да бъде все така колоритен, да хвана достатъчно неща в зала България преди сезонът да е свършил, да ида на абитуриентски бал за пръв път от тринайсет години и, разбира се, да се потопя в удоволствието от писането и себесподелянето. Затова ето ме сега по гащи пред компютъра, захапал клавиатурата като вафла, наметнат с тишината, готов да разкажа за една от трасформациите ми през последните години.
Изкушавам се да започна подробно и отдалече с теорията на квантовото поле, холографската перцепция и етапите в еволюцията на съзнанието (Уилбър), но подобна сериозност съвсем не би ми отивала (нали съм по гащи), затова ще започна отстрани с един стар и ярък спомен от тийнейджърските ми години, когато прочетох Дюна на Франк Хърбърт. Книгата се разказва за израстването и трансформацията на героя, който накрая ослепявайки, започва да ‘вижда’ света с едни други сетива, достигайки до състояние на увереност и безпогрешност, каквито само сливането с недуалната природа на Космоса дава. Книгата ми остави силното впечатление за нещо предстоящо, дори сякаш вече преживяно, убеждение за истинност, без да мога рационално да го обясня, сякаш беше пророчество. И пророчеството се сбъдна.
През последните няколко години постепенно губя зрението си. Дясното ми око от години е почти сляпо без това да е сериозен проблем. Но напоследък липсата му на централно зрение доведе до отслабване на очния мускул и появата на едно спорадично кривогледство, което варира като амплитуда и дискомфорт, в зависимост от това колко съм изтощен. През последните две години, поради огромното количество учене и натоварвания, изкривяването стана почти постоянно, като все по-често е силно и води до двоен образ, дезориентация и разфокусиране.
Паралелно с това, обаче, все повече започвам да възприемам света чисто енергийно. Вече не се налага да разчитам на очите. Всеки човек, предмет, град, ситуация сякаш имат собствен вкус, по-който безпогрешно разпознавам тяхната природа и моментно състояние. Усещах как сетивата ми за този вкус постепенно зреят с годините. Книгите и преживяванията ги подхранваха. Доверието ми в тях ги стимулираше. Беше въпрос на време. И времето настъпи. Както казва Дон Хуан, когато гледаш разфокусирано (съвсем нарочно), нещата придобиват други измерения, светът ти показва невидимото. Моята неволна разфокусираност ме извади от конвенционалното. Очите, чрез които фрагментираме света на детайли и които подхранват илюзорното усещане за индивидуалност на егото изгубиха властта си над мен и това ми позволи да видя един нов свят, в който всичко е свързано, преливащо се, закономерно. Усещането е като за онези картини, в които има два образа, когато гледаш единия, другият изчезва. Така и сега липсата на обичайното фокусирано възприятие сякаш отключи нови образи, които постепенно се наситиха в енергийни трептения, водещи до усещането за вкуса на нещата. Трябва да кажа, че това ме вкара в съвсем различна вселена, промени отношението ми към секса, спорта, общуването, знанието. Когато играя баскет, сякаш усещам партньорите в пространството няколко секунди напред и играта се превръща в балет на енергийни взаимодействия. Думите загубиха семантично-логическия си характер и се превърнаха в парченца заряд. Плътта надрастна биологичното си измерение и стана плазмено поле, където всяка частица взаимодейства с останалите, където енергиите се смесват синергетично и генерират нови, обогатявайки отделните индивидуалности. Светът се превърна в метафора. Аз съм всичко и съм навсякъде.
Разбира се, подсъзнанието ми измисли тази история, за да рационализира ситуацията с Жму и да намери смисъл (основна човешка потребност) в заминаващото си ми зрение. Но пък почитателите на джедайски филми може да я харесат, а трасрационално-аперцептивните да разберат вкуса й.
не се безпокой...
мисля, че всико е от преумора...
спред мен винаги плащаме някаква цена за погледа в невидимото, a предизвикателството вероятно е да се научим да го използваме градивно, за да разберем, че наистина си заслужава!
...при мен все е на етап - детето с кубчетата :)
27.05.2009 02:23
http://www.youtube.com/watch?v=McnTmRqNzBs
27.05.2009 12:47
27.05.2009 16:09
Obashtavame-to e vinagi hubavo samo da ima vreme da dade priem na vsichki..... :)
Mnogo pozdravi i jmu si e edno po-specifi4no kote, ot tiq rqdkata poroda, kato na nqkoi im trqbvat po 3 za da se sdobiqt s edno takova :)
Mnogo pozdravi i dai sled 7-8mi da piem po edna bira privecher
А за зрението, знаеш ли, май не върху малко хора има същото въздействие. Аз например имам малко късогледство и астигматизъм само на едното око, макар че не си личи външно, но от малка, сега ми е смешно, първата ми реакция като сложих очила беше, не само, че по-ясно се вижда, но и "Така ли виждат света нормалните хора? Ама, че е по-грозно!" .
Нали ние естествено си виждаме малко като в произведения на Клод Моне.
Например, наистина луната изглежда с толкова повече сияйност, когато е малко разфокусирана и леко раздвоена.. Пък на тези, които им е по-раздвоена и разфокусирана на право не мога да си представя какви сияния виждат. Всъщност вече може би мога да си представя, като чета как пишеш.
Направо можеш да направиш един филм по книгата дето ще я издаваш: " Затворени очи. Отворено сърце" или "Със затворени очи, с отворено сърце" или както ти харесва повече.
p.s. И честит първи юни! =)
Благодаря за включването другарчета :)
Тук гледам една красота на картинка, няма никаква връзка, (освен времева), но хайде ще си позволя малко оффтопик спам, за да я покажа:
https://www.cs.tcd.ie/~jsacha/PeruBolivia2004/Laguna_Colorada/Laguna_Colorada_1024x768_15.jpg
Чувствай се поЗДРАВен, ако ти харесва. Aко не ти харесва, си остава поздрав! :)
http://nav.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/11/30/ne-kazvai-na-vrabeca-che-leti-shte-padne.138125
убеден съм, че всичко ще е наред, а ако трябва друго (освен стискането на палци), свиркай! :)
09.06.2009 02:37
А ти как си?
10.06.2009 02:55
10.06.2009 23:44
пази се и се грижи за себе си. света е лесно място. ;)
22.06.2009 15:49
23.06.2009 14:55