Напоследък си четох Вонегът (‘Армагедон в ретроспекция’) и Пратчет (‘Подвижни образи’), а човек като ги чете, не може да не се замисли за абсурдите на цивилизацията. То не е да кажеш, че са се появили отскоро като кондиломи или трипер. Още по време на грехопадението изобилства от такива. Например когато Адам и Ева отхапват от ябълката на познанието, осъзнават голотата си и се покриват с листа от смокиня. What the fuck? би казал всеки рационално мислещ. Ходи обяснявай после, че в Европа нямало много смокини (за разлика от Азия) и затова сменили смокинята с ябълка, която тук е по-представителна (народецът си обича познатото). Ама да бяха сменили и листото тогава, та да не ни се смеят езичниците на библейските абсурди. Всъщност обаче, листата на ябълката са си направо пигмеи в сравнение със смокиновите, което би породило сериозни затруднения в прикриването на по-обемистите срамотии по иконите и статуите. Това сякаш обяснява нещата.
Като си говорим за срамотии, три века след развенчаването на църквата и ирационално-догамичните й традиции, хората масово продължават да възприемат голотата като неприлична. Това дотолкова ни е част от мисленето и от речника, че дори не се замисляме за абсурдността му. То не е чудно, че извънземните не щат да общуват с нас, а ни наблюдават като животни. Ма ходи кажи на някого, че е животно, та да видиш рационална реакция. Да не говорим за всички онези безобидни думи, като ‘лайно’, които се смятат за ‘мръсни’. И това като всеки знае, че устата е доста по-мръсна от гъза (научен факт, в случай, че не спадаш към категорията ‘всеки’).
Да се върнем за момент към човешката нужда от познатото. Йешуа Назаретски, фронтмен на християнската църква и ползващ артистичния псевдоним Христос, е невероятен пример за добър имидж-мейкинг. Агентите му в западния свят най-често го изобразяват по плакатите рус и синеок, метросексуално обезкосмен и чистичък като след баня. Представяте ли си какво би станало, ако го изтипосаха мърляв мангал с рунтави гърди, какъвто си е бил ориджиналдъ (като повечето евреи от онова време), албумите му тотално няма да се продават. Щото в нашия свят на черно-бели повърхности мръсното, бедното и стереотипизираното (мургаво) буди подозрение, няма как то да е носител на красота и добродетел.
Но да минем към по-модерни теми. Уж човечеството е на гребена на прогреса (вече щъкаме из космоса), а абсурдите продължават да го съпътсват както краста куче. Един такъв абсурд е вярата в демокрацията (гр. управление на народа). И баба знае, че демокрация е съществувала единствено в древногръцките полиси, където малкото на брой жители се събирали на агората и взимали колективни решения. Ако все пак не си баба, трябва да ти кажа, че този тип управление е довел до съсипването на почти всеки що годе умен човек в Атина и околии. Който много е знаел (буквално и преносно) или са го тровили като Сократ или са го остракизирали (изгонвали от града за десет години) като Кимон и Аристид. Така наречените демокрации днес са различни комбинации от корпоративни и военни олигархии и плутокрация (управление на богатите). Америка, например, е чудесен пример за олигархия с елементи на тоталитаризъм (тотално нарушаване на личните права под формата на псевдо-борба с тероризма) и логокрация (управление чрез думи, разбирай медии). Интересен факт е, че когато Обама се кандидатирал за губернатор, шефът на кампанията му казал, ‘ако намерим 400 милиона (примерно), ще имаме 40% от гласовете, с 600 ще имаме 60% и т.н. В България пък си имаме клептокрация (точно така, същия корен като в клептомания), което ще рече, че управляващата класа живее на гърба на управляваните. Тукашната клептокрация е комбинирана с кратокрация – управление на достатъчно силните и безкрупулните, и непотизъм (роднинско връзкарство).
Друг съвременен парадокс е вярата, че науката води до подобряване живота и повишаване на знанието. Факт е, че около 2% от научните открития в психологията и педагогиката биват интегрирани в практиката и ежедневието. Хората взимат решения много повече на базата на хороскопи, вестници, мнения на познати, установени порядки и емоционални подбуди, отколкото на правилата на критичното мислене, теорията на вероятностите и научния метод. При наличието на всевъзможна информация за това как човек да бъде здрав, зрял, пълноценен, та дори просветлен, статистиката сочи, че хората четат средно по 20 книги за целия си живот, чакат да се разболеят, за да започнат да се грижат за здравето си и прекарват свободното си от бачкане време в гледане на телевизия и различни форми на консумеризъм (от шопинг до плюскане).
Теориите на относителността (Айнщайн) и квантовата теория (Бор, Хайзенберг, Уийлър, Бом и др.) преобърнаха не само физиката, но и хоризонтите на човешкото съзнание. Оказва се, обаче, че по-малко от 10% са запознати с тях, че дори и с по-стари фундаменти като дарвиновата теория на еволюцията и пробабилистичните принципи зад статистиката. Думичката допотопен е чудесна характеристика на съвремието ни. Невроятно, но fucked.
Някой ден човечеството може да започне да употребява повече от 3-5% от мозъчния си капацитет и да достигне до такива неща като планетарно съзнание (Хайдегер), ноокрация (управление на мъдрите) и трасперсонални способности (Гроф, Уилбър, Юнг), но за момента важи фразата на Дарвин, че невежеството поражда увереност по-често, отколкото знанието. А както знаем, на мода са уверените. Точно както при маймуните, от които ни делят 3% разлика в ДНК-то (шимпанзето).
Парадоксите дотолкова са завладели света ни, че са станали норма и дори се изненадваме, когато ги няма. Ако дефинираме лекар според хипократовата клетва, а също и учител, съдия, полицай, политик според аналогичните им, ще заключим, че това са призвания, изискващи особени качества и едно алтруистично чувство за мисия. Обаче в днешно време призванието се е свило до професия, та даже до занаят. Младите се изтрепват да кандидатстват право, медицина и политология, защото е модерно и престижно (демек трудно се влиза). Желаят да се окичат с добродетелите на тези професии без да осъзнават отговорностите, вървящи с тях. Затова и резултатът е лекари циници и егоцентрични политици. Педагогиката пък е още по-зле. Там следват само онези, които не са ги приели нищо друго. Освен това критериите са толкова ниски, че студентите завършват без почти да са стъпили на лекции или да са прочели нещо (познавам лично достатъчно такива). Като рецултат се инкубират неграмотни и инертни даскали, които с времето започват да си връщат на учениците за собствената си посредственост с оправданието, че са им ниски заплатите. За полицаите, в някои древни легенди известни като благородни защитници на реда, въобще не ми се говори (прочети си Стражите на Пратчет), там баницата е сервирана и се изисква само ловко пресягане.
Оказва се, че живеем в свят, където нищо не е каквото е. Лекарят не е Лекар, а учителят Учител, работата не е Труд, а живеенето не е Живот. Сякаш сме приказка, написана от почитател на гъбите с фалшиво име за някое малко момиченце, което ни чете и се смее ли смее. Героинята, обикаляща нашия свят, казва, ‘не е възможно’, а бялата кралица и отвръща, ‘когато бях на твоите години успявах да повярвам поне в шест невъзможни неща преди закуска.’ Мдаа, и обитателите на това ежедневие са повярвали, и като в онзи роман на Филип Дик (‘Човека във високия замък’) са приели измислицата за истина. И се радват хората на малкото си измислено щастие в илюзията – един направил пари, друг кариера, трети е известен интелектуалец – мислят си, че щом като лайното, на което живеят, е с коричка от привидни удоволствия и успехи, вече не е лайно и не мирише.
Затова нека се помолим за всички нас, живеещи в съня, с ‘молитвата на майстора.’
Господи,
нека никога не забравям,
че цялото знание е напразно,
ако не се превърне в дело.
И трудът е безполезен,
ако не се върши с любов.
И любовта е празна, ако
не ме приближава към
мен самия, към другите и към теб.
Разбира се, това е един крайно едностранчив текст, наблягащ на негативното. Вероятно защото вчера гледах ‘Revolutionary road’ на Сам Мендес (‘American Beauty’). Със същия успех бих могъл да напиша елегия за човешкото величие, но това съм го правил достатъчно пъти. Та с идеята за малко разнообразие (че прекаленото щастие и оптимизъм дразнят), плювнах люта застройка в супата на четящите. Бона Пети.
Както виждаш, постиженията на човечеството са толкова, че има още над какво да се работи. Все някой ден трябва да намерим по-верен път, по който ще могат да вървят всички, а не само тези, които са го писали или за които е писан.
... и се чудя как да изхитря знанието да породи увереност, че ми е въпиющо необходима, ... за да съм в крак с модата, както казваш ти. аутсайдерството понякога много ми писва.
Поздрави! :)
24.06.2009 03:01
Вики - Поздрави и от мен.
анони - ние и 'сега' не сме 'тук' :)
25.06.2009 01:00
Джийн
Мерси за включването и поздрави ))
Хехехе... така е, но едновременно ми напомни афоризма, според който "Парите не са най-важното нещо, но все пак е добре да имаме възможност сами да се убедим в това" :):):) Поздрави :)
Поздрави и от мен.
