Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2009 09:38 - Със затворени очи
Автор: nav Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6623 Коментари: 23 Гласове:
1

Последна промяна: 16.10.2009 14:08


Нечо непрекъснато се оплаква, че не може да спи от Жму, която нощем му се въргаля в краката и по главата, мърка в октавите на Краси Аврамов и пръцка на кисело зеле. Сутрин пък му бърка в носа с муцуна, а ако това не помогне, го тупа с лапа по лицето. Вече дотам е стигнал горкият, че е извадил бравата от външната страна на вратата към спалнята, щото Жму, като един истински дракон, скача и си отваря сама като иска да се мушне под завивките при него. А тя иска всяка вечер. Сега като си дойдох Жму идва да спи и при мен, и това ме изпълва с някакво котешко доволство, мъркаща хармония и зеленоока усмивка. Усещам я като една топла енергийна супа, която ме обгръща нощем и сутрин се събуждам зареден докрай. Въпреки че и на мен ми бърка в носа, пръцка, въргаля из краката и т.н.

. . . . .

След девет месеца манастирски живот, изпълнен единствено с лекции, научни статии, бачкане и фитнес, имам крайна нужда от време със и за себе си. Но ето, че отново съм на родна земя и ме очакват три месеца волно четене, писане, общуване с чудесни хора и почивка. Мисля отново да се изгубя в Родопите, да възстановя кино сбирките вкъщи със старата тайфа киномани-бохеми и да играя много баскетбол със слънцето. Надявам се тази година малкият сезон в и пред Сфумато да бъде все така колоритен, да хвана достатъчно неща в зала България преди сезонът да е свършил, да ида на абитуриентски бал за пръв път от тринайсет години и, разбира се, да се потопя в удоволствието от писането и себесподелянето. Затова ето ме сега по гащи пред компютъра, захапал клавиатурата като вафла, наметнат с тишината, готов да разкажа за една от трасформациите ми през последните години.

Изкушавам се да започна подробно и отдалече с теорията на квантовото поле, холографската перцепция и етапите в еволюцията на съзнанието (Уилбър), но подобна сериозност съвсем не би ми отивала (нали съм по гащи), затова ще започна отстрани с един стар и ярък спомен от тийнейджърските ми години, когато прочетох Дюна на Франк Хърбърт. Книгата се разказва за израстването и трансформацията на героя, който накрая ослепявайки, започва да ‘вижда’ света с едни други сетива, достигайки до състояние на увереност и безпогрешност, каквито само сливането с недуалната природа на Космоса дава. Книгата ми остави силното впечатление за нещо предстоящо, дори сякаш вече преживяно, убеждение за истинност, без да мога рационално да го обясня, сякаш беше пророчество. И пророчеството се сбъдна.

През последните няколко години постепенно губя зрението си. Дясното ми око от години е почти сляпо без това да е сериозен проблем. Но напоследък липсата му на централно зрение доведе до отслабване на очния мускул и появата на едно спорадично кривогледство, което варира като амплитуда и дискомфорт, в зависимост от това колко съм изтощен. През последните две години, поради огромното количество учене и натоварвания, изкривяването стана почти постоянно, като все по-често е силно и води до двоен образ, дезориентация и разфокусиране.   

Паралелно с това, обаче, все повече започвам да възприемам света чисто енергийно. Вече не се налага да разчитам на очите. Всеки човек, предмет, град, ситуация сякаш имат собствен вкус, по-който безпогрешно разпознавам тяхната природа и моментно състояние. Усещах как сетивата ми за този вкус постепенно зреят с годините. Книгите и преживяванията ги подхранваха. Доверието ми в тях ги стимулираше. Беше въпрос на време. И времето настъпи. Както казва Дон Хуан, когато гледаш разфокусирано (съвсем нарочно), нещата придобиват други измерения, светът ти показва невидимото. Моята неволна разфокусираност ме извади от конвенционалното. Очите, чрез които фрагментираме света на детайли и които подхранват илюзорното усещане за индивидуалност на егото изгубиха властта си над мен и това ми позволи да видя един нов свят, в който всичко е свързано, преливащо се, закономерно. Усещането е като за онези картини, в които има два образа, когато гледаш единия, другият изчезва. Така и сега липсата на обичайното фокусирано възприятие сякаш отключи нови образи, които постепенно се наситиха в енергийни трептения, водещи до усещането за вкуса на нещата. Трябва да кажа, че това ме вкара в съвсем различна вселена, промени отношението ми към секса, спорта, общуването, знанието. Когато играя баскет, сякаш усещам партньорите в пространството няколко секунди напред и играта се превръща в балет на енергийни взаимодействия. Думите загубиха семантично-логическия си характер и се превърнаха в парченца заряд. Плътта надрастна биологичното си измерение и стана плазмено поле, където всяка частица взаимодейства с останалите, където енергиите се смесват синергетично и генерират нови, обогатявайки отделните индивидуалности. Светът се превърна в метафора. Аз съм всичко и съм навсякъде.

Разбира се, подсъзнанието ми измисли тази история, за да рационализира ситуацията с Жму и да намери смисъл (основна човешка потребност) в заминаващото си ми зрение. Но пък почитателите на джедайски филми може да я харесат, а трасрационално-аперцептивните да разберат вкуса й.




Гласувай:
1
0



1. stix - при теб енергийните възприятия ...
26.05.2009 13:33
при теб енергийните възприятия изпреварват преминаващите образи... затова се чувстваш така...

не се безпокой...
мисля, че всико е от преумора...

цитирай
2. dennis - шшшт...
26.05.2009 16:50
само не споменавай джедайски филми, че ще дойде Север да ни се скара! :)))

спред мен винаги плащаме някаква цена за погледа в невидимото, a предизвикателството вероятно е да се научим да го използваме градивно, за да разберем, че наистина си заслужава!

...при мен все е на етап - детето с кубчетата :)
цитирай
3. nav - :)
26.05.2009 21:13
:))
цитирай
4. bemberski - затварям очи, без да мога да кажа ...
27.05.2009 02:23
затварям очи, без да мога да кажа каквото и да е, и ти посвещавам това:

http://www.youtube.com/watch?v=McnTmRqNzBs
цитирай
5. анонимен - ))
27.05.2009 12:47
Добре завърнал се! Сетивата ни предвкусват избуяванетона тази трансформираща се перцепция.))
цитирай
6. анонимен - Moni
27.05.2009 16:09
E, kakto kazah, ti si 4ovekut,koito vinagi se opravq :) Na6iqt Feniks :) Oba6tavame hubavi energii, dokato si na rodna zemq :)
цитирай
7. sexsi - в БГ е най-добре
30.05.2009 16:52
Добре дошъл! Най-после и отново! Доказано е, че когато едно от сетивата е намалено, другите се развиват по-силно! Има напълно слепи хора, които разпознават цветове с пръстите си! Когато зрението е намалено- ставаш по-чувствен, по- силно усещаш ароматите, по-пълно се наслаждаваш на звуците. Ти твориш такива прекрасни нещица. Сигурно новите усещания ще те провокират да откриеш нови Вселени. Истамбул е прекрасен космополитен град и ти пожелавам суперски изживявания. Отиди в българския бар. И в азиатската част пий турско кафе. Благородно ти завиждам!!! Усмивки!
цитирай
8. bradata87 - kolio
31.05.2009 00:51
pecepcia - mercepcia, .....q daite malko tursko kafe v instambul i malko pochivka.
Obashtavame-to e vinagi hubavo samo da ima vreme da dade priem na vsichki..... :)
Mnogo pozdravi i jmu si e edno po-specifi4no kote, ot tiq rqdkata poroda, kato na nqkoi im trqbvat po 3 za da se sdobiqt s edno takova :)
Mnogo pozdravi i dai sled 7-8mi da piem po edna bira privecher
цитирай
9. ugeen - С отворено сърце
01.06.2009 15:39
Знаеш ли какво си помислих, че и двамата сина на Слава рисуват картини, за да се изразяват. И всъщност въобще не сте толкова различни, колкото често пъти се изкарвате. По-скоро сте различни парченца от един и същи картинен пъзел, :) едното момченце си е хванало в шепа едните, а другото - другите. Ти определено си разказвач, а той определено е художник, но всъщност правите едно и също - запечатвате усещания, създавате красиви картини.
А за зрението, знаеш ли, май не върху малко хора има същото въздействие. Аз например имам малко късогледство и астигматизъм само на едното око, макар че не си личи външно, но от малка, сега ми е смешно, първата ми реакция като сложих очила беше, не само, че по-ясно се вижда, но и "Така ли виждат света нормалните хора? Ама, че е по-грозно!" .
Нали ние естествено си виждаме малко като в произведения на Клод Моне.
Например, наистина луната изглежда с толкова повече сияйност, когато е малко разфокусирана и леко раздвоена.. Пък на тези, които им е по-раздвоена и разфокусирана на право не мога да си представя какви сияния виждат. Всъщност вече може би мога да си представя, като чета как пишеш.

Направо можеш да направиш един филм по книгата дето ще я издаваш: " Затворени очи. Отворено сърце" или "Със затворени очи, с отворено сърце" или както ти харесва повече.

p.s. И честит първи юни! =)
цитирай
10. nav - от ходене по доктори
02.06.2009 11:29
не остана време за бложене и отговаряне на коментари. Но пък явно ще си правя операция, така че ми стискайте пилци и каквото ви попадне, щот може да е на добре, а може и на зле.
Благодаря за включването другарчета :)
цитирай
11. ugeen - Разбира се, че всички здраво ти стискаме палци
02.06.2009 12:29
..

Тук гледам една красота на картинка, няма никаква връзка, (освен времева), но хайде ще си позволя малко оффтопик спам, за да я покажа:

https://www.cs.tcd.ie/~jsacha/PeruBolivia2004/Laguna_Colorada/Laguna_Colorada_1024x768_15.jpg
Чувствай се поЗДРАВен, ако ти харесва. Aко не ти харесва, си остава поздрав! :)
цитирай
12. dennis - Nav,
03.06.2009 21:42
рано ти е още за "онзи ден":

http://nav.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/11/30/ne-kazvai-na-vrabeca-che-leti-shte-padne.138125

убеден съм, че всичко ще е наред, а ако трябва друго (освен стискането на палци), свиркай! :)
цитирай
13. nav - че как :)
03.06.2009 22:04
тепърва имам да превземам света, със или без очи ))
цитирай
14. анонимен - Нави
09.06.2009 02:37
как си?
цитирай
15. nav - перфекциозно :)
09.06.2009 13:22
разхождам се из провинцията, чета си разни квантови книжки, виждам се с любими другарчета, предстоят няколко чудесни концерта и 4 дни в барселона, с нечо си подготвяме втората книга за издаване, въобще, животът е вкусен ))
А ти как си?
цитирай
16. sexsi - лято еееееееее
09.06.2009 16:46
AAAAAAAAAA немож то тъй! Да вкусваш всичко сам. И квантови книжки, и Барселона, и другарчета! Ам искаме и ний...
цитирай
17. анонимен - и аз съм добре :) окото ти?
10.06.2009 02:55
пътувам, ще ходя до куба, обичам ром във вид на мохито, рисувам авангардни неща върху коприна, искам книгата с автограф, скачах с парашут малко, ще правя биенале, разхождам се с квантови приятелчета с лодка по заливите и за пръв път готвих октопод с вино, но със затворени очи, че ме беше гнус да го гледам, получих подарък, който ме разплака и прибрах две кльощави котки от улицата, които станаха като чърчил ;)
цитирай
18. nav - окото
10.06.2009 16:57
окото все тъй гледа в друго измерение. сложиха ми дебели цайси и имам култов вид на зубър с хищна усмивка. имам голяма разлика в далекогледството на двете очи и може очилата да помогнат. ако не, ще се наложи да се резна. но и с операция не гарантират нищо. ще видим. знаеш, че така или иначе ще превзема света ))
цитирай
19. анонимен - знам ))
10.06.2009 23:44
целувка по окото и по сърцето на челото.
пази се и се грижи за себе си. света е лесно място. ;)
цитирай
20. анонимен - IYI
22.06.2009 15:49
Здравей, Нав. Снимките от Барселона са чудни! А разказ за каталунците ще има ли?
цитирай
21. nav - :))
22.06.2009 18:45
мдаа, от там има матрял за няколко разказа. тези дни ще седна да ги материализирам, само да довърша нещата по книгата.
цитирай
22. анонимен - IYI
23.06.2009 14:55
Пожелавам ти успех с книгата, Нав! Все пак съм наистина любопитен дали каталунската столица си заслужава да бъде запланувана като дестинация и ако се видим на някой от предстоящите концерти ще ми бъде интересно да чуя мнението ти.
цитирай
23. nav - IYI
29.06.2009 12:41
Барса си струва с всичка сила, не само заради Гауди и туристическите дестинации, но и заради самия дух на града, заради огромните свободни пространства, преливащи се в интимно тесни улични. Ех, още съм там.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1946581
Постинги: 300
Коментари: 2979
Гласове: 7779
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031