Какъв е звукът от пляскането с една ръка?

                                            Дзен коан на Хакуин Осьо, 18ти век

Много пъти съм го казвал и продължава да е вярно, бат Трой е femme-озен филогин, мухерианец*, женолюбец* и галант. Толкоз обича нежния пол, че дори четката му за зъби е от пичи косми. Ако беше малко по-амбициозен, щеше денем да работи като гинеколог, вечер като порно актьор, а нощем като жиголо. Бат Трой толкова обича да спи с жени, че от друг сън няма нужда. Вечно пиян е той, като в стих на Бодлер*. Този ликьор с вкус на риба му е достатъчен.

Сладкото вино Порто (или Портвайн), след двайсет години отлежаване, се превръща в нещо много близко до коняк. То претърпява трансформация подобно на какавидата, която в пашкула се разпада на каша, за да се преструктурира в пеперуда. С годините градусът му се вдига, цветът му се избистря, а вкусът, ах, този вкус става амброзия. Може да мразиш обикновеното Порто и да си влюбен в отлежалото. Като мен. По същия начин бат Трой се преобразява от селски шуменец, каращ убър във Вегас в митически герой като Самсон или Антей. Само че вместо от земята или косата си*, той черпи божествена сила от путката. Помирише ли я, помисли ли само за нея, лицето му се озарява, очите му светват, движенията му придобиват мощта на диригент. В него запулсирва архетипна енергия, побрала сътворението, първоначалата на света, легендите за пещерата-вулва, обожествявана от древните.

Така вдъхновен, мога да го гледам и слушам без край, освежаващ като извор, като морето. После нещо в него се изключва и пак става робот, „батка това, батка онова“, футбол, бири и празни приказки. Понякога си мечтая как го надрусвам с ДМТ или гъби и той успява да прозре титаничната си същност. След което никога повече не може да е обикновен и инертен, а впряга бързия си ум и водовъртежна енергия в съзидателни дейности, в епохални жестове и мистерии.

Но може би пък аз съм прост и не мога да го видя. Може би той е достигнал онова вселенско прозрение, където безкрайният ум побира всичко и може в най-простите и прозаични жестове да вложи бог, красотата и смислите. Като Пабло*, Зорба или Моцарт*. Като природата и раждането. Където алфата прелива в омегата. Където всяка част е холографски лик на цялото.

Да, понякога си мисля, че аз съм послушник в школата на бат Трой. Затова хвана ли се, че изказвам за него някакво мнение, си фрасвам бързо здрав шамар. И чувам звука от пляскането с една ръка.

* Мухер – жена (исп.).

* В смисъла на любящ женоебец.
 

* „Бъди вечно пиян -

– това е истината...

Ако не искаш да носиш ужасното бреме

на времето,

което те смазва –

Бъди вечно пиян.

Пиян от какво?

От вино, поезия или добродетел –

все едно...“

* Силата на Самсон е била в косата му, която Далила отрязала и той станал безпомощен. Антей пък черпел титаничната си сила от земята. Толкова бил силен, че за да го победи, Херкулес трябвало да го вдигне във въздуха и така да му спре тока (като в репликата, „е тоа направо ми спре тока“).

* Герой от „Срепният вълк“ на Херман Хесе.

* Много хора си мислят, че Моцарт е лековато мелодичен и простоват. Глупаци.