Момичето на бара ме хипнотизира. С грозотата си. Устните й са тънки, кожата бледа, очите малки, но пък безлични. Наблюдавам я с погледа на звездоброец. Велик везир на съзерцанието и размислите-вкусове. Да, наистина е покъртително грозна.
Досадно ми е неодобрението към външността й, погнусата. Влиянието на вменени категории и мнения. Затова се взимам и захвърлям в същността й. Аз съм тя. Така погледнато не мога да не се харесвам. Свойствен съм си, даже симпатичен. Облечен в кожата й, я разбирам. И знам, че е уникална и истинска.
Обичам тази уникалност. Красива в своята естественост. Сядам до нея, усмихвайки се. И й поръчвам питие.

Няма хубави и грозни хора, а само такива, които ни харесват или не. ;)))
Уникалният си ти!
И да ми пратиш книгата като излезе от печат.

Дори това, което ни харесва подлежи на бърза и лесна подмяна, в зависимост от контекст и настроение, или на съзнателна смяна на настройката :))

Също бих добавил, че красиви хора за мен са автентичните, които могат да носят каквото им е дадено по естествен и горд начин.

Ще пратя, разбира се.

Интересни размисли. Хората са размисли и размислите са хора :)