Прочетен: 3885 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2008 11:17
Моята синя любима . .
обичаше да сяда на ръката ми,
на моята ръка
продължаваща нейното тяло.
Тя сядаше на ръката ми
както нестинарките влизат в жаравата,
както мулатките навиват пури пеейки
с голите си гърди и влажни бедра.
. . сядаше на ръката ми
и талията й танцуваше
без дума, без поглед, цялата
сгъстена до синьо сияние.
В очите й зрееха гроздове
и капеха по лицето ми.
Моята синя любима
караше пръстите ми да проговарят
и слушаше
и се вълнуваше
от всичко, което й казваха.
Аз плувах в лазура на тялото й,
който нямаше дъно, бряг
Потъвах
без да мога да се удавя
без да искам да се спася . .
без да искам
бях забравил онзи миг от четири години,
когато започвах от себе си
и свършвах с нея.
Онзи ден видях люляков храст. Времето спря за двайсет минути. Всяко вдъхване ме връщаше все по-назад в миналото. Към онази любов, пред която дори Маркес мълчи. Още не знам как се случи, че тази горска нимфа-магьосница ме видя да се нося в небето, следва ме дълго и търпеливо, а когато минах ниско над един хълм ме сграбчи с устни и не ме пусна няколко години. Винаги съм смятал, че красивите жени са глезени, че жена с подобна красота, блясък и стил не може да има такава нечовешка чувствителност за невидимото. На всичкото отгоре . . сутрин закусваше с Дерида и Фуко, обядваше с Рембо, а вечер отпиваше мартини и си разреждаше с чист Morphine, Dead Can Dance и PJ Harvey. Ходеше ли на сън, обикаляше из новелите на Маргьорит Юрсенар. А беше само на 19.
Първо видях грацията й, извивките на тялото, дългите пръсти, жестовете - този неин метаезик, с който синтезираше всичко. Гледах я без да мигам почти месец. Духът ми бавно се концентрираше в плът. После й се нахвърлих.
Всъщност не, нямаше да й се нахвърля. Плътта никога не ме е засищала. Щях просто да я съзерцавам. Да я изпия до дъно само с поглед, без да има нужда от докосване. Но тя ме хвана . . в една картина и едно стихотворение. Не знам как го направи, но аз бях там, и в двете, целият. Това така ме блъсна, че още си спомням онзи момент. Лежахме на пода прегърнати, целунати. И никакъв секс не беше възможен, защото бяхме едно, а не двама.
После си спомням само очите й, които се разширяваха от страст и ме опожаряваха. Тези наситено сини очи на фона на гарваните на косата й. Нощем се будеше и имах чувството, че ме обладава на сън, в транс, който говореше на моя отвъден език и ме караше да се чувствам споделен.
Обичах да вдъхвам тялото й сантиметър по сантиметър, а тя обичаше да ме просва по корем и да се търка гола по гърба ми сякаш бях най-еротичният килим. А щом пъхнех езиче в ухото й, замираше и спираше да диша. С нея имах желанието да пробвам всичко, а после да го повтарям безкрай, да чета Виан и Неруда едновременно, да скачам с бънджи и да ходя по коктейли. Смеехме се, татуирахме се с химикалка, въргаляхме се в снега. С всяко следващо докосване ми ставаше по-вкусна, след толкова години имах чувството, че никога няма да ми омръзне.
Това беше времето, когато бях най-близо до земята, и дори известно време си мислих, че бих избрал земята пред небето. Само така можехме да сме заедно, защото въпреки че ме виждаше и ме обичаше, тя беше човек.
Оказа се, че аз не съм достатъчно.
08.04.2008 11:53
И аз мълча. Мълчи и стола на който седя, парата на кафето ми мълчи, и слънцето което ме наднича през прозораца е мълчаливо. Мълчаливо някакво.
Нямам какво да кажа, но имам какво да направя. Да. И още как.
предвид, че съм жена обаче, може да изглеждам жалка, ако се стремя твърде силно към небето .... ние, жените, сме майката-материя, само вие мъжете, можете да си позволите да сте чисти духове ...
Сърцето винаги помни аромата, вкуса на бирата и усещането за настиналите рамена...
Но усетиш ли че идваш ти, самия си ти, по-добре бягай далеч, защото болката колкото и да крепи жива убива...
Тук се постопли, аз от 3 седмици съм болен, ама таз каменица винаги ме връща към едни 2 кега сякаш от вчера и една топлина, когато отсъствах...
Наздраве... в земята винаги има какво да изкопаеш стига да го виждаш
Библията, Еклисиаст
може би си я намерил, Нав, може би...
Но пък иначе от тук коментиращите всеки казва по нещо интересно.
Ето, Съни споделя по нейния чудесно-искрен начин, който винаги носи усещането за автентичност. На нея ще кажа, че има два пътя към Бога, единият е пътя на Небето, откъсването от земните неща, другият е пътят на Земята, гмуркането във всичко земно като в свещена частица от божественото. Както казва Гинзбърг: Всичко е свято, всеки е свят . .
Аз съм фен на двата едновременно. Съни, като се върна в бгейско, ще си организираме една вечер на ядене и пиене, пък да видим дали няма да светим в тъмното ))
Ротация пък ме облъхна с аромата на своята чувствителност. Изкуство е да караш думите да ухаят.
Брадата еклектично се опитва да каже твърде много с малко думи )) Говори ми за болката, без да подозира, че тя е жена, която успееш ли да разбереш и прелъстиш, се превръща в благодатна любовница. Тя винаги идва при мен точно когато е нужно и ме целува със страст, която пробужда.
Денис ме разсмя при мисълта какво би му направила Уъндърина, ако й прати този цитат с онова за жената )) А пък последното изречение ми е стар лаф, даже наскоро счупих главата на един професор по психология с трактат за вредата от мисленето.
Дени пък си изтри коментара, а аз толкова я обичам.
Поздрави на всички ))
нав, смях се с глас преди малко като стигнах до изречението "аз съм фен и на двата едновременно":) Като четох коментара на съни първата ми мисъл (с която сега те поздравявам) беше, че ако трябва да избирам един от двата пътя... ами не мога... аз просто съм с единия крак в материята, с другия - в духа, а истината.... тя, естествено, се намира точно по средата между двата крака:))
12.04.2008 11:52
Сваляч: -" Аз ум си имам , на мен ми трябва свежа кожа!"
Аз: ".....мълчние.."
Сваляч:
-" Мислиш ли че ние..."
Аз:
- "Не мисля. Мисленето е болезнено и образува бръчки!"
Сваляч:
- "Ама виж сега..."
Аз:
- "Аз си имам и двете. Чао ти"
))))))))))
В кратко съм го казал, защото за дългото скоро време време няма да остане...
Иначе чувствата, които предизвиква топлината идват от всякъде и от никъде стига да са двама - като едни два минзухара поникнали в снега, влачейки 3 чифта ски по баира.... :)
усещам едит като се събудя някой скорошен ден...
но има есенция...
и след събуждането няма да ти липсва...