Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2008 11:11 - Моята синя любима
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3287 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 08.04.2008 11:17


Моята синя любима . .

 

обичаше да сяда на ръката ми,

на моята ръка

продължаваща нейното тяло.

 

Тя сядаше на ръката ми

както нестинарките влизат в жаравата,

както мулатките навиват пури пеейки

с голите си гърди и влажни бедра.

 

. . сядаше на ръката ми

и талията й танцуваше

без дума, без поглед, цялата

сгъстена до синьо сияние.

 

В очите й зрееха гроздове

и капеха по лицето ми.

 

Моята синя любима

караше пръстите ми да проговарят

и слушаше

и се вълнуваше

от всичко, което й казваха.

 

Аз плувах в лазура на тялото й,

който нямаше дъно, бряг

Потъвах

без да мога да се удавя

без да искам да се спася . .

без да искам

бях забравил онзи миг от четири години,

когато започвах от себе си

и свършвах с нея.

 

 

Онзи ден видях люляков храст. Времето спря за двайсет минути. Всяко вдъхване ме връщаше все по-назад в миналото. Към онази любов, пред която дори Маркес мълчи. Още не знам как се случи, че тази горска нимфа-магьосница ме видя да се нося в небето, следва ме дълго и търпеливо, а когато минах ниско над един хълм ме сграбчи с устни и не ме пусна няколко години. Винаги съм смятал, че красивите жени са глезени, че жена с подобна красота, блясък и стил не може да има такава нечовешка чувствителност за невидимото. На всичкото отгоре . . сутрин закусваше с Дерида и Фуко, обядваше с Рембо, а вечер отпиваше мартини и си разреждаше с чист Morphine, Dead Can Dance и PJ Harvey. Ходеше ли на сън, обикаляше из новелите на Маргьорит Юрсенар. А беше само на 19.

Първо видях грацията й, извивките на тялото, дългите пръсти, жестовете - този неин метаезик, с който синтезираше всичко. Гледах я без да мигам почти месец. Духът ми бавно се концентрираше в плът. После й се нахвърлих.

Всъщност не, нямаше да й се нахвърля. Плътта никога не ме е засищала. Щях просто да я съзерцавам. Да я изпия до дъно само с поглед, без да има нужда от докосване. Но тя ме хвана . . в една картина и едно стихотворение. Не знам как го направи, но аз бях там, и в двете, целият. Това така ме блъсна, че още си спомням онзи момент. Лежахме на пода прегърнати, целунати. И никакъв секс не беше възможен, защото бяхме едно, а не двама.

После си спомням само очите й, които се разширяваха от страст и ме опожаряваха. Тези наситено сини очи на фона на гарваните на косата й. Нощем се будеше и имах чувството, че ме обладава на сън, в транс, който говореше на моя отвъден език и ме караше да се чувствам споделен.

Обичах да вдъхвам тялото й сантиметър по сантиметър, а тя обичаше да ме просва по корем и да се търка гола по гърба ми сякаш бях най-еротичният килим. А щом пъхнех езиче в ухото й, замираше и спираше да диша. С нея имах желанието да пробвам всичко, а после да го повтарям безкрай, да чета Виан и Неруда едновременно, да скачам с бънджи и да ходя по коктейли. Смеехме се, татуирахме се с химикалка, въргаляхме се в снега. С всяко следващо докосване ми ставаше по-вкусна, след толкова години имах чувството, че никога няма да ми омръзне.

Това беше времето, когато бях най-близо до земята, и дори известно време си мислих, че бих избрал земята пред небето. Само така можехме да сме заедно, защото въпреки че ме виждаше и ме обичаше, тя беше човек.

Оказа се, че аз не съм достатъчно.



Тагове:   Моята,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Mълчание
08.04.2008 11:53
Всички мълчат, защото няма какво да кажат.
И аз мълча. Мълчи и стола на който седя, парата на кафето ми мълчи, и слънцето което ме наднича през прозораца е мълчаливо. Мълчаливо някакво.
Нямам какво да кажа, но имам какво да направя. Да. И още как.
цитирай
2. sunflower - замисли ме
08.04.2008 11:58
била съм човек, сега съм по-наситено човек от всякога, но каква ще съм утре .... каква искам да съм утре ... чудя се ...
предвид, че съм жена обаче, може да изглеждам жалка, ако се стремя твърде силно към небето .... ние, жените, сме майката-материя, само вие мъжете, можете да си позволите да сте чисти духове ...
цитирай
3. rotazia - Аз, подвласна на думите, не знам ...
08.04.2008 16:37
Аз , подвласна на думите , не знам какво да кажа , а искам...Ти ме вкара като на живо в самата нея , и въпреки голямото разнежено цяло , което сте били , още ми ухае на великото сливане ...
цитирай
4. bradata87 - a vremeto e prosto strast...
09.04.2008 01:01
А времето, било като леха от рози, като само 20 минути, като миг, като години откъснат от азът превървал се в 2ма... А какъв е смисълът, ако не духа е пълен - секса винаги е на 2ма Бероновци разстояние...повече или по-малко...
Сърцето винаги помни аромата, вкуса на бирата и усещането за настиналите рамена...
Но усетиш ли че идваш ти, самия си ти, по-добре бягай далеч, защото болката колкото и да крепи жива убива...
Тук се постопли, аз от 3 седмици съм болен, ама таз каменица винаги ме връща към едни 2 кега сякаш от вчера и една топлина, когато отсъствах...
Наздраве... в земята винаги има какво да изкопаеш стига да го виждаш
цитирай
5. dennis - Обърнах се със сърцето си, за да у...
10.04.2008 18:45
"Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, - и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания."

Библията, Еклисиаст

може би си я намерил, Нав, може би...
цитирай
6. nav - фиииииииуууууу
11.04.2008 22:40
# 1 Мда, на подобен пост няма какво да се каже.
Но пък иначе от тук коментиращите всеки казва по нещо интересно.

Ето, Съни споделя по нейния чудесно-искрен начин, който винаги носи усещането за автентичност. На нея ще кажа, че има два пътя към Бога, единият е пътя на Небето, откъсването от земните неща, другият е пътят на Земята, гмуркането във всичко земно като в свещена частица от божественото. Както казва Гинзбърг: Всичко е свято, всеки е свят . .
Аз съм фен на двата едновременно. Съни, като се върна в бгейско, ще си организираме една вечер на ядене и пиене, пък да видим дали няма да светим в тъмното ))

Ротация пък ме облъхна с аромата на своята чувствителност. Изкуство е да караш думите да ухаят.

Брадата еклектично се опитва да каже твърде много с малко думи )) Говори ми за болката, без да подозира, че тя е жена, която успееш ли да разбереш и прелъстиш, се превръща в благодатна любовница. Тя винаги идва при мен точно когато е нужно и ме целува със страст, която пробужда.

Денис ме разсмя при мисълта какво би му направила Уъндърина, ако й прати този цитат с онова за жената )) А пък последното изречение ми е стар лаф, даже наскоро счупих главата на един професор по психология с трактат за вредата от мисленето.

Дени пък си изтри коментара, а аз толкова я обичам.

Поздрави на всички ))
цитирай
7. eleni - хехеххе
12.04.2008 00:43
нагло се присъединявам към вечерта на ядене и пиене и то не за друго, ами понеже много ме бива да светя в тъмното:)))))

нав, смях се с глас преди малко като стигнах до изречението "аз съм фен и на двата едновременно":) Като четох коментара на съни първата ми мисъл (с която сега те поздравявам) беше, че ако трябва да избирам един от двата пътя... ами не мога... аз просто съм с единия крак в материята, с другия - в духа, а истината.... тя, естествено, се намира точно по средата между двата крака:))
цитирай
8. анонимен - nav- дуплика
12.04.2008 11:52
на репликата ти, ама ме засърбя междупръстието по повод трактата ти за мисленето))
Сваляч: -" Аз ум си имам , на мен ми трябва свежа кожа!"
Аз: ".....мълчние.."
Сваляч:
-" Мислиш ли че ние..."
Аз:
- "Не мисля. Мисленето е болезнено и образува бръчки!"
Сваляч:
- "Ама виж сега..."
Аз:
- "Аз си имам и двете. Чао ти"
))))))))))
цитирай
9. viki02 - интересно изкуство,
13.04.2008 01:47
Не си достатъчно какво? - да попитам.
цитирай
10. nav - Трябва да видиш,
13.04.2008 01:56
за да разбереш.
цитирай
11. viki11 - трябва
13.04.2008 13:27
...
цитирай
12. bradata87 - hm....
17.04.2008 01:00
Защо ли всичко свеждаме мъжете до жени в този свят - и болка, и любов, и щастие...
В кратко съм го казал, защото за дългото скоро време време няма да остане...
Иначе чувствата, които предизвиква топлината идват от всякъде и от никъде стига да са двама - като едни два минзухара поникнали в снега, влачейки 3 чифта ски по баира.... :)

усещам едит като се събудя някой скорошен ден...
цитирай
13. norass - ...
08.05.2008 08:40
... заземява, нали...
но има есенция...

и след събуждането няма да ти липсва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1946532
Постинги: 300
Коментари: 2979
Гласове: 7779
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031