Ето нещо от младостта на вечността ми, когато поглъщах тестото на света с очите на невинността и виждах в него аромата на хляб и безброй курабиени форми. Тогава още не познавах изкушението на демиурга да меси, с което идва гладът.

Безсмъртие

 

Понякога ти трябват очила,                    

за да видиш подробностите.

Друг път е нужно

да затвориш очи,

за да почувстваш живота.

 

Има времена и други времена, и различни светове със свои настроения, и всеки човек е ходеща вселена с безкрайност от възможности, емоции и избор. Можем да живеем по безброй начини и сигурно в паралелните измерения на въображението всеки от тези начини е сбъднат. 
Микровселени ни обитават без да подозираме. Ние самите сме блестящи фотони от индивидуалност в тази клетка на космоса. Това е съвършена красота, животът прелива в нов живот, искри и се разраства в спираловидна усмивка. Всичко е свързано, голямото е в малкото. Пейзаж, нарисуван с чай.

Вървя без посока по софийските улици. Не бързам. Цялото време е мое и затова не съществува. Градът е втечнен, хората се носят на потоци, преливащи в други. Пред сградите се образуват делти. Но тази река е само привидна, в нея няма сливане. Индивидуалностите не се докосват. Всяка е затворена в своите мисли, неподозираща, че може да порасне чрез другите, че чужди усмивки могат да станат нейни. 
Затова извръщам поглед от хората. Нещата са по интересни.

Ето надпис ‘Change’, който ми намига и шепне ‘променяй се, промяната е основа на еволюцията’. 
По-нататък пейка ме кани на танц без движение. ‘Седни и пътувай’, казва ми , ‘покоят съдържа динамика’. Пейките са пространства извън света. Там събличаш моментното и се потапяш във вечното. Усещаш детайлите, вслушваш се в разговорите, съзерцаваш. Така пътуваш по-бързо от всякога. Пътуването подмладява.

Минавам покрай магазин на Нике, крилатата богиня на победата. Чудесно е, че една богиня има свой магазин. Кара ме да искам да побеждавам. 
После влизам в център за бяла техника. Бяла Техника, има поезия в това. Разглеждам моделите като в галерия. Формата им, белотата. Думата техника ме изпълва. Техника на извайването, техника на любовта. Космическият кораб е техника за достигане на звездите. Техниката е плътта на сътворението. Ако в нея има малко стремеж, малко сърце, оживява.         
Усмивката ми се разлиства от усещането, изпълва магазина с аромати. Продавачът ме гледа озадачено. Може би носът му е запушен.

Спирам се на будка за запалки. Има за по левче - за запалване. Както и метални с инкрустации, които да показваш пред приятели. Всяка от тях изпълнява желания, ако желанието е огън, таи култа към пламъка, този вечен танцьор, пораждащ топлина, страст и пепел. Енергията на първичния елемент трепти в тези миниатюри, достатъчна, за да те превърне в съзидател. Но само един бог може да вземе това.

По-нататък циганки метат улицата. Сядам на тротоара и мета с тях на ум, пречиствам се от прахоляка на света. Отново светя. Почти ми се иска да се разменим. Но трябва да вървя, да вниквам в същността на нещата, да ги събличам. Това е моята любов, моята еротика. Влюбен съм в този свят и го обладавам постоянно. 
Мога безкрайно да бродя из София, Лима, Ню Йорк, сред гори и булеварди, взрян в нетленното в ежедневното, в измеренията в нещата. 
Така изпълвам мислите си с вечност. 
И съм безсмъртен.

хареса ми твоето безсмъртие..

една разлистена пролетна усмивка

...и скуката не съществува като усещане, нали...
Благодаря за пролетното настроение, което ми създаде по толкова нетрадиционен начин този постинг!
Поздрави :)

Скучаят само духовно бедните. Честита пролет!

Луд за вързване - биха казали простосмъртните... добре че се появяваш отвреме навреме, за да възстановиш баланса сред (не)нормалността!

Благодаря за усмивката! Чудесна е!
Поздрави :-)

хаха какво виждане за света само... :) интересно.

Благодаря другарчета за включването. Ако не бяха няколкото хора, които ме виждат, досега да съм изпаднал от света.

dennis - нямаш представа колко си прав. Толкова съм луд, че ума на повечето хора ме изключва от зоната им на внимание като нещо неправдоподобно ;)

Не е така, нямаше да си изпаднал от света. Щеше да бъдеш по-богат със още един вид сила. Не те виждам като пречупил се, твърде си жи(ла)в. Но е по-хубаво, когато те виждат. Разбира се:)

Знам, че е твърде силно изказване за непозната. Обаче понеже съм чела повечето ти неща, ще си го позволя. Имам чувството, че не разказваш, а рисуваш.

Думите са щрихи.. от винаги една и съща картина с различни превъплащения на дните.
Всички краски са точно там, където си им избрал място. Лъхат на свежо и стегнато отношение, без излишества. Това съвсем не се постига лесно, а аз съм ценител.
Стройни и подбрани са изразите, все едно ги нанасяш на бяло платно.
Твърде точни, за да са случайни.

Абе, луд ли е Nav или пък да, е въпросът, но действа спасяващо в моменти на тотална загуба на смисъла. )) Ако го нямаше това "живеене по безброй начини в паралелните измерения на въображението", за мен поне въздухът на тази планета щеше да е болезнено по-рядък.

"Думите са щрихи.. от винаги една и съща картина с различни превъплащения на дните."

Ех, по-точно описание отдавна не бях срещал. Мерси, че ми нахрани усмивката ))

Иначе за изпадането, говоря за изпадане от света на хората. Когато бях малък, бях непрекъснато на ръба на битието, чувствах се абсолютен маргинал, природна мутация. Трябваше да минат доста години, за да осъзная, че наистина съм мутация, но в съвсем чудесен смисъл. За пръв път някой ме видя, когато бях на 20. Благодарение на няколко такива хора в мен се отключиха измерения, които иначе, може би, нямаше да се случат. Някой ден трябва да разкажа историята на тази трансформация. Тя е нещо като "Приказка без край".

Ти да видиш на живо какво е ))

Благодарско за поетичния комплимент ))
Замисли ме колко хора бягат от света чрез писането и въображението, не само по блоговете, но и известни писатели. Пък то всичко е тук и е толкова просто. Животът е единственото произведение на изкуството.

:)))))))

а си тръгнал да изпадаш в някое съседно измерение, а съм те качила на метлата и айдеееее.... до края на света за по едно кафе и сме обратно тук навреме за вечеря:)

То вече изпадането невъзможно, твърде съм вещ в занаята. Но на времето имаше подобна опасност. Май не съм ти разказвал.

защо ли тогава остават следи само тези животи, които са описани, изсвирени или нарисувани в произведения?

от ахмакак

Зная :)
Никога не трябва да се отчайваш, защото само тогава наистина нямаш шанс.
Това трябва да го знае всеки човек, не е достатъчно само с ума, а трябва най-силно със сърцето.
Чак си го представих сега, като надпис
гравиран с цялата обич и вечност върху всяко човешко сърце.
За да има сила, когато му е живително нужна.
А надписът да свети, когато има нужда.

Относно приказката..
Напиши я някой ден твоята безкрайна.
Аз със сигурност ще я прочета. Пък и като гледам, още доста хора биха я ползвали като фенер, когато им е тъмно.
еdit: Понякога си мисля, че всеки човек има мисия в живота. И всеки (който някога се намира) минава през някакъв свой ад, докато се научи да живее. А после и като се е научил, миналото пак идва да почука на вратата и да му каже никога да не е прекалено сирурен, че 'научаването да живеенето' е действие в минало време. И трябва да преодоляват стари демони, може би до края.
Но все пак, мисълта ми беше друга.. вероятно мисията на някои хора просто е да светят, за да виждат другите.
Може би и ти си от тези хора светулки, съдейки по това колко хора караш да се усмихват. :)

*Прекалих доста с дължината на коментара, но исках да го кажа.

Ти си от друго измерение , как ще си намериш себеподобНа , направо не знам , нямам думи за теб , откакто те чета !

Не че искам да те оспорвам, но "живот" и "единствено произведение", някак не ми се се връзват. Някакъв екзистенциализъм ли те е обзел?))

Екзистенциалното е в миналото на някой от предишните ми животи. В този доминира екстатичното. С усмивка се скулптира най-добре. Точно затова за мен животът е игра, парче глина, сбор от потенциали.
Това, което имах предвид е, че много творци превръщат творчеството в занаят, а изкуството в елитарна категория, откъсната от умението да живееш като съзидател.
Тук се изкушавам да се разлея в обяснения, започвайки с цитат от Хьолдерлин, но ще се стисна и ще го оставя за друг път :))

Абе да си призная аз съм ужасен късметлия. Животът ми е пращал невероятни жени. Въпреки че самотата е преобладаващото (и най-градивно) състояние при мен, моментите на споделеност, които съм преживял са достойни за епопея ))

Mомченце , искаш ли да ми довериш , че съдбата е твой човек ?

Не се стискай, вредно е за простатата. "Сбор от потенциали" добре и просто казано, за многообразието от множества - живот. Поздравления.
Мисля си или поне ми се иска, тук на твоите страници на блога да няма "занаятчии". Виж за "елитаризма"....не всеки е дорасъл да си сложи егото в джоба, като няма кой друг да ги вземе насериозно и те сами започват да се взимат.

Произведенията на изкуството имат външно измерение - форма, и вътрешно - преживяване. Първото остава следа във видимия свят, второто в невидимия.
Ако си мислиш, че всяко разтърсващо лично преживяване (неизразено/несподелено) не оставя следа в живота на другите, значи не познаваш същността на битието.
Ако темата ти е интересна, мога за лека нощ да ти разкажа холографската приказка за стоте маймуни. Засега само ще те почерпя с това стихче на Уилям Уортън:

Има птичи пътища
А дири по небето няма
Нещо живяло, отминало
Оставило ни нещо

Когато затворя очи,
когато затворя мисли,
съдбата става човек,
а аз ставам съдбата.

"Когато затворя очи,
когато затворя мисли,
съдбата променя човек,
а аз превръщам съдбата."

Когато отворя очи,
когато отворя душа,
живота променя сърцето,
а аз прегръщам любовта

не отричам невидимото, но ти защо описваш почувстваното, а не си оставяш следите невидимо, щом твърдиш, че от това зависи същността на битието :):)
много си противоречиш,но ще помъдрейш някой ден. засега дърпаш само невеж женски интерес,но и тва си е цел дори и милитари :):)

Джо Брадата изригна подобаващо с вечномладото си влюбено сърце :))

Природата на вятъра познават само птиците, за останалите животни той е безсмислен.
Недей да съдиш неща, които не познаваш.

Като гледам коментарите.. не са само от жени.
Не си ли съгласен? :))
Пък и не всички жени са с интерес към физическата същност на автора.

E sega che avtora obicha vsichki da sa vechno vlubeni v nego si mu e mai oshte lekata harektiristika na haraktera ot krai vreme
A moje i vqtara na pticite pak da e produhal glavata mu leko prez dvete ushi, i da e zabravil che i nqkoi hora obichat da se opitvat da go qzdqt
N.B.: Vqtara de, da ne si pomislite neshto drugo :D

Щом казваш. Аз не го познавам, не зная.

Май трябваше да напиша, че предният ми коментар беше към @29 ахмакак.

ще се връщам отново и отново, защото одухотворява живота. Уникално. Поздрави!
Като всички са влюбени в теб не тежи ли много? Взе едно Нил да прелее. Не, не тежи, на Нил му е добре, другите страдат. Просто мисъл в движение.

не всички са влюбени в мен, наопаки даже. В живота повечето хора въобще не ме забелязват (въпреки чудесните ми физически параметри). Явно трептя на някакви различни честоти, които масата народ не улавя. Това съвсем буквално. Тук в блога просто има повече хора с изострена чувствителност и дълбочина, способни да ме усетят, въпреки че и тук се броят на пръсти.
Относно това да имаш много обожателки - има огромна разлика между това някой да ти се хвърля влюбено поради собствената си нужда от нещо красиво, и онзи, който те цени и обича, защото те усеща до дъно и вижда проекцията на живота в теб.
И за да разсея всякакви подозрения за женкарство (в каквото често ме обвиняват тук), ще споделя, че през последните осем месеца не съм пипал жена, и то не щот няма желаещи. От време на време си позволявам по някой флирт в блога, колкото да не изпадна съвсем от нормалността, но нещо напоследък и за толкоз нямам сили.

и на мен ми стана интересно.