Постинг
25.09.2007 09:12 -
Закуска за шампиони
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2543 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2007 04:56
Прочетен: 2543 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 25.10.2007 04:56
Турбуленциите свършиха и вече започва да ми липсва онова здравословно терсене от началото, когато нямах нищо. Сега имам кола, телефон, лаптоп, също басейн, собствена стая, достатъчно работа и липса на достатъчно стимули (като изключим онези от Горе, хроничните). В унито нещата са разочароващо лесни, професорът, чийто асистент съм е забележително неосведомен и се радва на всеки мой рисърч, като че съм открил топлата вода. На лекциите се прозявам, отегчен от собственото си отегчение.
Но ето, че с Бачето си седим тази вечер, слушаме шепота на света около нас, който в този миг подозрително напомня Ред Хот и си пием любимия чичо. Ако можехме, щяхме да си пръцкаме химна и картинката да е перфектна. За съжаление обаче не помним химна.
Бачето готви, демек къса марули. Научил е цаката от Ивелинка, която учи във Франкфурт, където съм ходил. Бачето я видял да ги къса, вместо да ги реже и страшно се впечтлил. И така вече пета година. Къса впечатлен марули, де.
А яли марули, защото Боби взел да реже картофи в легена за пране. Освен картофи имало само марули. Във Франкфурт. Бачето слага яйца в салатата както му казах, че обичам. Викам му, че едно стига, а той - всичко или нищо, и ми се хили.
В унито думата колега няма женски род, също като в речника. Но пък вече съм на третия чичо и това няма значение, важното е, че имам гъбички на краката (тук е момента да ви стана несимпатичен, после ще е късно). Как защо е важно, ами тези не стават за ядене.
След малко ще ходим в Хард Рок Хотел. Чувствам се като в шлагер. Но пък другарите ми са толкова . . идиосикретични, че всякакви клишета си плюят на мъдите (клишетата нямат пети).
Отивам да опитам творението на Бачето, което ме дърпа за носа редолентно. За да не сте капо, ще ви почерпя с една от любимите ми истории на Килгор Траут. Нави:
Колкото до историята, тя е озаглавена "Танцуващият Глупак." Като много други истории на Траут, и тази е за трагична грешка в комуникацията.
Ето сюжета: Същество от летяща чиния, наречено Зог, пристига на земята, за да разкрие на земляните как да предотвратят войните и да излекуват рака. Той носи информацията от родната си планета Марго, където местните разговарят чрез пръдни и потропване в такт.
Зог се приземява посред нощ в Кънектикът. Още не докоснал земята вижда горяща къща. Втурва се в къщата, пърдейки и потропвайки в такт, за да предупреди хората за грозящата ги опасност. Главата на семейството му разцепва главата с голф щека.
На пиано толкоз. На цигулка повече (нали е царицата на инструментите). Отивам да се разцепя.
Който не помни Бачето, ей това писмо съм го писал за него. Вълшебен е Бачето, известен още като Илийката.
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=70657
А ако пък сте алкохолно неграмотни и се питате кои са чичовците - Джак, Джим, Джони и Киро )))
Но ето, че с Бачето си седим тази вечер, слушаме шепота на света около нас, който в този миг подозрително напомня Ред Хот и си пием любимия чичо. Ако можехме, щяхме да си пръцкаме химна и картинката да е перфектна. За съжаление обаче не помним химна.
Бачето готви, демек къса марули. Научил е цаката от Ивелинка, която учи във Франкфурт, където съм ходил. Бачето я видял да ги къса, вместо да ги реже и страшно се впечтлил. И така вече пета година. Къса впечатлен марули, де.
А яли марули, защото Боби взел да реже картофи в легена за пране. Освен картофи имало само марули. Във Франкфурт. Бачето слага яйца в салатата както му казах, че обичам. Викам му, че едно стига, а той - всичко или нищо, и ми се хили.
В унито думата колега няма женски род, също като в речника. Но пък вече съм на третия чичо и това няма значение, важното е, че имам гъбички на краката (тук е момента да ви стана несимпатичен, после ще е късно). Как защо е важно, ами тези не стават за ядене.
След малко ще ходим в Хард Рок Хотел. Чувствам се като в шлагер. Но пък другарите ми са толкова . . идиосикретични, че всякакви клишета си плюят на мъдите (клишетата нямат пети).
Отивам да опитам творението на Бачето, което ме дърпа за носа редолентно. За да не сте капо, ще ви почерпя с една от любимите ми истории на Килгор Траут. Нави:
Колкото до историята, тя е озаглавена "Танцуващият Глупак." Като много други истории на Траут, и тази е за трагична грешка в комуникацията.
Ето сюжета: Същество от летяща чиния, наречено Зог, пристига на земята, за да разкрие на земляните как да предотвратят войните и да излекуват рака. Той носи информацията от родната си планета Марго, където местните разговарят чрез пръдни и потропване в такт.
Зог се приземява посред нощ в Кънектикът. Още не докоснал земята вижда горяща къща. Втурва се в къщата, пърдейки и потропвайки в такт, за да предупреди хората за грозящата ги опасност. Главата на семейството му разцепва главата с голф щека.
На пиано толкоз. На цигулка повече (нали е царицата на инструментите). Отивам да се разцепя.
Който не помни Бачето, ей това писмо съм го писал за него. Вълшебен е Бачето, известен още като Илийката.
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=70657
А ако пък сте алкохолно неграмотни и се питате кои са чичовците - Джак, Джим, Джони и Киро )))
.. .чичо с гръмкото и чуждоземско име Савой и с леко съмнителни качества :)
Поздрави! Гледам, че си добре там :))))
цитирайПоздрави! Гледам, че си добре там :))))
Траут:))))
И чакам повечето, дето ще е на цигулка. Цигулката има най-съвършената форма, до която Създателят е достигнал - на женско тяло:Р Ако пък уцелиш правилната пръстова комбинация и от двете се изтръгват омайни звуци:)
цитирайИ чакам повечето, дето ще е на цигулка. Цигулката има най-съвършената форма, до която Създателят е достигнал - на женско тяло:Р Ако пък уцелиш правилната пръстова комбинация и от двете се изтръгват омайни звуци:)
Специални поздрави на Илийката.
Когато се видяхме за първи път той ми подари роза по такъв вълшебен начин, че никога няма да го забравя.
цитирайКогато се видяхме за първи път той ми подари роза по такъв вълшебен начин, че никога няма да го забравя.
като се замисля Савой наистина звучи трогателно абсурдно. Почти като Брокерска къща 'Титаник'.
Поздрави на всички :))
цитирайПоздрави на всички :))
Търсене