Подарявам това малко бижу на всички мои музи. Без тях нямаше да съм това, което съм. Написах го преди около две години, но се сещам за него всеки път, когато срещна изключителна жена, която ме прави по-истински.

През нощта имах гости, стари приятели. Бяха си същите.
‘Каква нощ’, каза замечтано Чоко, биейки чимбер на Боко, ‘красива и само по нощница’
‘Кога за последен път й надникна под нощницата?’
Този въпрос явно беше за мен, въпреки че Чоко смучеше току що ухапания си пръст, гледайки ядно надолу.
Наистина, кога ли беше? Сетих се за лятото в Уисконсин, където бях заобиколен от езеро и дървета, чувствайки се като Хенри Дейвид Торо край Уолдън. През деня четях и бродех по пътеките, а през деня стихоплетях и по малко работех. Нощем пък лежах на ливадата зад бунгалото и се разхождах по Млечния път. Отчупвах си по парченце, намигах си със звездите и се чувствах безсмъртен.
А сега тук живея като аристократ, дните ми минават в театър, кино, четене, общуване с умници - всичко, за което съм мечтал да имам време, и въпреки това нещо в мен остава празно.
‘Даа’, каза Боко, почуквайки по главата ми със свободната си ръка, кух кат лей . .’
В този миг Чоко най-после успя да го клъвне по сливиците . .
‘Хей, не е честно, на сън също боли.’
‘В комиксите честно няма’, ухили му се Чоко (в комиксите щъркелите могат), ‘ти всъщност нямаш сливици, защото си измислен.’
‘Тогава защо седиш в града, а не идеш сред природата?’, каза Боко и наплю Чоко в окото.
Такъв беше планът като се върнах в България, но се появиха диагнози, терапии и дълго нямаше мърдане от града.
‘Оправдания, оправдания. Какво като съм измислен, аз нали не знам за това, и си ме боли наистина.’
Мда, оправдания. Проблемите не са по-силни от стремежа към израстване. Бях забравил това. А толкова пъти съм го доказвал. Като помисля само . . .
‘Доказвал си, ама понякога без виагра няма доказване,’ каза джуджето Пишпунта, което пушеше пура и правеше кръгчета с ухо.
‘Ъхъ’, отвърна Хаяско (също джудже) от другия фотьойл, ‘а за сърбежи препоръчвам бобър.’
През последните месеци бобър ми беше йогата. Откакто почнах да се йогам ежедневно, мислите ми се прочистиха и . .
‘И се просълзявам като го слушам този’, каза Майора и ме стрелна със стъклен поглед, ‘направо ми се повдига от философстването му, а тук дори няма на коя да го сложа.’
Мда (пак), времето се претърколи и вече не ходя на терапия. Това не промени нещата. Забавлявам се, наливам се със знания, успявам във всичко и всички, но онази костилка най-вътре в мен, сърцевината (градът ме купи, трябва да си бръкна в джоба и да си извадя изводите) остава празна.
Виаграта вече не изглежда лош вариант. Първо ще пробвам еко вариант – обиколка на Родопите . .
‘А ако не ти стане, си изрежи ноктите и пак я пробвай’, обади се глас от корема на Чоко.
‘Ще му стане, ама като се върне в града пак ще му падне, знам го аз него’, добави Майора.
Как да не им се дразня на копелетата като са толкова прави. ‘Аз вас само ви сънувам, скапани измислици’, съснах почти насериозно.
‘Какво като съм нисък’, беше Хаяско, ‘ти пък ако беше истински, щеше ли да мрънкаш толкова?’
Точно тук се появи съвършеният образ на Дин и сънят ми стана мокър. Всички се изпокриха на сухо в килера. Изстихна. Гледах тръпнещата й усмивка. Нещо в мен се надигна и разбрах, никаква виагра няма да ме оправи, трябва ми муза. Пресегнах се да я докосна, но дори и на сън десет хиляди километра са си пак толкова. Взех лист и написах – като се събудя: 1. да си измия зъбите 2. да си направя йогата 3. да си намеря муза.

И си намерих. Дори е от женски пол. И е красива. И какво ли още не. Не, че тези неща са от значение (преди време музата ми беше котка). Единственото, най-важното – тя е огледалото, в което се виждам завършен, катализатотър, другият облак.
Пак съм мълния.

 

‘Възпявам електрическото тяло.
Пълчища от любими ме обгръщат,
обгръщам ги и аз, те не ме пускат,
додето аз не тръгна с тях, не им отвърна,
не ги пречистя и не ги изпълня
с душевна пълнота.’

За теб.

http://vids.myspace.com/index.cfm?fuseaction=vids.individual&videoid=8387809

Ех, любимият ми Руми.
Мерсаж ))

емоциооо!! омузен

... муз:) Или мус. Може шоколадодов, може и с друг вкус. Може с вкус на джанки, например. Добавяме после щипка джинджифил и мммммммм.... вдъхновението избликва чак до сутринтааааа:)

Музьо май ми пасва най-добре, а :)

Ех...:)

Копривата стига или за всички братя или за нито един ;)

Срока на годност на музата зависи от няколко фактора: квалитетност на марката, гъвкавост на материала, конски сили/кубатура на двигателя (за развиване на достатъчна скорост) и най-вече желание за промяна. Защото аз непрекъснато се превръщам, отвъд привързаностите и уюта на сигурността, стремежът ми към висините/дълбините е изпепеляващ. Така че само фениксовите успяват да се задържат до мен. Само влюбените в полета.

`Пустинята е хубава – каза Малкият принц – от това, че в нея има скрит кладенец.`

Пустинята е и `Господарят ме назначи за любима жена!`

http://www.vbox7.com/play:1e0d8662

със здраве да ви го дишаме

щото в момента аз дишам основно прашен вегаски въздух (докато решавам задачи по статистика).

Споменавал съм разликата между музи и Муза. Засега се възползвам от спорадичната поява на първото. Второто още не ми се е случвало.
Тепърва ще срещна човека, който е постигнал себе си.

А котката...?

е или жива, или мъртва, в замисимост от личното ни възприятие. Но при всичи случаи е красива. Защото е котка :))

хубав си ми гледан отвътре навън

И ако следваме Цицерон „Без дружба животът е нищо.“ Дайте ми палката на диригента.
Гош

не ми смесвай ролите, хмъ
тук съм поела и вината, и мезетата
целуф

Артист в харема, хехе.
Гош

Винаги съм мечтал да бъда в нечий харем ))

кефи ме :))))))

Сега разбирам какво харесва в теб. Аз съм твърде несъвършен и желая жената, която обичам. По всички мъжки начини я желая. Сигурно защото за мен е единствена. )) Важно е да откриеш истинската любов. Сега каквото и да става знам, че я има. Ти си млад, но мъдър.
Черпя те с един Съмърсет Моъм. ))

" Нови божества" на П.Бък
....И това, което младата жена бе доловила всъщност в безцветните му и вечно преценяващи очи, беше неговата душа - също тъй загрижена, както у всеки един от милионите хора от тълпата.И също както техните души и тя не би могла да понесе разрушението, заплашващо създадения от него образ.Брейм се изкашля и като извърна очи, закри душата си.
- А сега - каза той живо - да поговорим за "рекламата"...

"Светлина нетварна и приятна,
Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,
Със всички нас – Твоите раби,
Светлина, духовно съзерцаема и далечна,
Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,
Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,
За онези сърца, до които се докосва."
Гош

Мерси за Моъма. Любим любим. Най си го свързвам с Луна и Грош. На места много ме покрива.
:)

за това там, за "... другият облак ...", в ролята на "муз-ко"
много и мое си го усетих ...
и откъм женски вариант е същото, но не ми е хрумвало как да си го облека така в думи, а ти намерил си ги, естествено!
ще изглежда обаче така "... – той е огледалото, в което се виждам завършена ... Пак съм мълния."
има и женски мълнии, да знаеш!
тяхната мощ и грохот не плашат, а карат те да гледаш в небесата, да отваряш широко очи, да се прехласваш, и да се прекланяш пред красотата на сътворението
това ми каза веднъж моето огледало, докато се оглеждаше в очите ми ... и сега ти пак спомни ми го
като ти се случи някой път така да гледаш в бурята, и да ти се прище дори да се слееш със стихията, да знаеш, женска ще да е била мълнията
... амиии, това ми дойде да напиша, и веднага, на мига трябваше, ... и сега вече ми е по-добре
нали като споделено е ...
/с посвещение - на братята, от тара трип-кова :)))/

Хехе, Йода, ти май си просиш специален постинг. Очаквай го до няколко дни ))

подаряваш ме :)

Има нещо, което не ми казваш. Но ще си кажеш.

Това, което съм написала със сигурност се отнася за мен. Може би за теб не се отнася. Давам ти последен шанс да престанеш да ме обиждаш; в това си ми нещо като колега :-)

Усмихвай се повече, Нав-Нав, за да ти отвърнат с усмивка, често човешкото лице е по-красиво с нея. Чела съм също, че онези, които са кисели, мрачни, най-много се нуждаят от усмивка. Завиждам ти, надявам се, "благородно", за артистичния блог. Чел си повече от мене, за което няма как да не ти завидя. Остани си различен. Всички сме такива: различаваме се един от друг, когато ни раздроби на части аналитичността на ума, а единни в делото Божие.

После пак кажи, че каквото ти пиша е недостатъчно, можела съм по-добре. Хей, Нав, не ме хули, Бога хулиш?!

Че кой действа иначе от наше лице Извинявай, че те пренебрегнах. Благодаря за евентуалното ти решение да не отговаряш на точно този коментар. Може би коментарите са за читателите на твоите произведения, а не за да се коментират коментаторите или коментарите им помежду си, не мислиш ли :)