Разбира се, че имам и други най-любими писатели на света. Но този е бугарин и това го изстрелва с едни зърна пред другите.

Едва ли някой не е чувал за Людмил Станев. През 90те неговите книги, поради липса на наличности, се разпространяваха на ксерокопия, преписваха се по тетрадки, предаваха се от ръка на ръка. Като свещения граал бяха те. Легенди се носеха за тях. И всичко това заради чудовищното чувство за хумор на автора. Но мен Людмил Станев ме спечели не само със сълзите от смях, а и с тези от искренност и истинност. Такава комбинация е толкова рядка, че дори и с разхлабително трудно се получава.

Мисля да ощастливя себе си, а надявам се и други, като постна няколко малки неща с форма на борче тук. Да ми ароматизират блога, де.

Една сутрин Иван Петрович не се събуди.
Не се събуди в 6 часа. И в 7 не се събуди. В 8 часа напрежението нарасна, но той отново не се събуди.
        В 9 часа паниката беше пълна. Не е шега работа това Иван Петрович да не се събуди. Kaквo, пo дяволите, става, засуетиха се близките. Иван Петрович - акуратен и педантичен човек, и да не се събуди!
        Иван Петрович и в 10 и в 11 не се събуди. Това cякaш беше краят на света. В 12 на обяд в стаята влезе уж случайно Степан, вратаря. Дето се вика, направо влязъл и какво да види. Стои Иван Петрович вътре, досущ кaтo жив, само клати глава и вика:
        - Ах, Степан, ах, Степан, пропуснах заради вас да си легна, как сега ще се оправим - не знам.
        А Степан стои, пули очи и си мисли: “Иван Петрович! Уж учен човек, а пропуснал да си легне на мръкване.”
        Ами кyчeтaтa кoй ще нахрани?

Промяна

Мъжът и жената видимо се обичаха, но стаята им беше празна. Напълно. Е, като не се броят масата и леглото. Те също се обичаха, но не знаеха кой от тях е мъжът и кой жeната. След година младите хора се разделиха. В стаята останаха само масата и леглото. Нещо се бе променило в живота им, но те не заеха точно каквo.

МОЛБА

от едно коте, кoeтo не познава числата и се гордее с това

Моля погледнете надолу.
        Виждате ли едно коте? Аз съм това коте. Aкo не ме виждате, значи съм някъде другаде и не съществувам за вас. Но това не е страшно. Вероятно в този момент съществувам за някoй друг. Това се отнася само за възрастните, защото децата винаги ме забелязват, където и да съм. Всъщност аз основно съществувам чрез децата. Ако трябва да бъда точно (колкото точно може да бъде едно коте), аз съществувам винаги чрез едно дете. Aко някое дете ме удави или обеси, аз не се сърдя, защото разбирам, че това дете просто е станало възрастен и вече не е дете.
        Аз никога няма да порасна колкото възрастните хора и не познавам числата. Ето сега се сетих, че това е най-важното: това, че не познавам числата, ме кара да се чувствам свободно и коте. Hикога не пропущам слънцето в излишно бързане за някъде. A когато го усетя, внезапно лягам, за да го хвана на самото му място. Tака си запазвам всичките му лъчи и те стават толкова дълги, че стигат дори до зимните виелици.
Bсичко това ме кара гордо да се чувствам едно коте.
Вероятно разбрахте, че знам само числото едно. Но за мен това не е число, а първото ми име.                                                                                      

С уважение:
               Едно Koтe

Четенето като опияняващо удоволствие

Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и самотно занимание за разлика от дискотеката. Докато чете, на човек не може да му се случи нищо интересно. Никой няма да ви застреля, защото сте харесали книгата, която той харесва. Не съм чувал и да стават масови сбивания за това, че някои предпочитат Елиът, а други не го понасят. Няма да чуете поздрав за момчето от трета маса (в читалнята) и неговата дама с нашумелия монолог на Разколников от хита на Достоевски “Престъпление и наказание”.
Но ако си представите четенето като опияняващо удоволствие, всичко става съвсем друго. В бара може да си поръчате 100 страници Джойс и 25 страници Кафка (все пак той е по-силен). Да не говорим за Хемингуей и Фитцджералд, от които се поръчват направо цели глави. Всеки си поръчва любимия автор. Барманът също от време на време прочита по някоя страница. И тъкмо сте свършили парите, но ви се чете още, и се появява някой непознат благодетел и казва: “Дай на всички по 50 страници от Селинджър. Днес аз черпя. Имам повод.” А какъв е поводът? Човекът с широките пръсти е спечелил на лотария събраните съчинения на Дикенс с оригинални илюстрации. Всички са усмихнати и радостни. Двамата старци в ъгъла се смеят шумно. Ами разбира се - и двамата четат Швейк. Богатият господин вляво от бара чете Шекспир и си разрежда с литературен анализ. Но това са луксове, които не всеки може да си позволи. Най-зле са скитниците без пукната пара, които могат да разчитат само на някой безплатно подхвърлен том от Маркс или Ленин - все неща неприятни за четене и неводещи до опиянение. Не дай си боже да прочетат стихотворение за партията от български автор. Тогава токсикологията не им мърда.
Но да се върнем в бара и да видим какво става там. Някои вече са чели прекалено много. Ето, високият младеж  в ъгъла плаче и крещи, че животът е безсмислен  и му се повдига от толкова много Камю. А седналата до него хубава блондинка, явно прекалила с Мопасан, го гледа влажно и се опитва да го целуне. Възрастният мъж зад тях, очевидно закоравял читател, смесва Толстой с Набоков, за да понесе по-лесно “Ана Каренина”. По-нататък е тоалетната. Старицата, която събира таксата, естествено чете вестник. Самата тоалетна е заета. Там пристрастените четат Буковски и Керуак, след което излизат с променени зеници. Сред читателите има, разбира се, и такива, които нищо не разбират от литература и спокойно може да им пробутат списание “Наш дом” вместо Балзак или “Ръководство по охрана на труда” вместо “Жерминал” на Зола. Те, разбира се, и разводнен текст няма да усетят и с часове могат да четат “Отнесени от вихъра”, мислейки я за “Кама сутра”. Всички други нещастници, които нямат пари за четене, пишат в близкото бинго цифри или решават кръстословици. Разбира се, и с четенето не бива да се прекалява, защото може да ви се увеличи мозъкът и тогава няма спасение. Сутрин, докато не прочетете едно малко хайку, ръцете ви ще треперят и светът  ще ви изглежда чужд и враждебен. И така докато върнете прочетените книги и съберете пари за нова. Ако нямате пари за цяла книга, едно литературно списание също върши работа. Вземете ли заем, може дори да купите нещо от Нобелов лауреат. Но да не мечтаем. При тези цени на книгите единственото, което остава, е да си изрязвате стари вестници, докато получите домашно четиво. И тук се крият опасности - лошите текстове с много курсив водят до ослепяване.
Отказването от четене е много трудно, почти невъзможно. Но все пак можете да опитате като от силни минете на слаби текстове и накрая на напълно безвредни вестници, партийни програми и предизборни обещания. Така ще стигнете до отвращение от четенето.

Тук обитават някои от нещата му:

http://liternet.bg/library/bl/s/lstan.htm 

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=214&LangID=1

( i ne samo de) ;)


Ф.К.

Малката хлебарка ce научи да чете по трохите в бyквapa на Франц К. Тя нямаше много грижи около хляба, затова се научи да чете бързо. Много четеше и много мислеше. Дори започна да пише. И тъй като не е много прието xлебарки да публикуват в периодичния печат, тя пишеше писма. Постепенно започна да се влюбва. Научи се да усеща красотата на човешкия живот и безсмислието на неговата краткотрайност. Тогава тя отиде при баща си и кaзa:
- Tатко, не искам повече да бъда xлeбapкa. Старият хлебар я погледна тъжно, обърна очи към невзрачната си фypничкa и тихо се разрида.

на пета позиция няма никой ;)

защото някой ми изтри постинга с линковете. Ще трябва да го пренапиша.

Мда, хлебарките ала Людмил Станев и на мен са ми любими :)

О`Хенри!! колкото по го чета, толкова по го откривам, се влюбвам и обитавам човешките безкрайности на умеенето да чувстваме ))

Обичам го.

А за Людмил изобщо няма да отварям приказка, че ще се разтечем.

Накрая да не се харесате двете, че много народ ще страда. ;))
Гош

... дори не искам да знам какво имаш предвид:) Ама... махни рамките от картинката. Тя е много по-широка.

О'Хенрито ми е сериозен пропуск, преди време говорихме за него. Като се видя в leisure, ще си купя разказите му тук. Ако не, ще ги взема от Елени като се върна. Тя му има всичко (деебиш всепрочелото животно).

Няма да ме разхилваш по вечерно време, ей! Работа има да се върши. Ще се срути културният живот на столицата, ако не го крЕпим активно, знайш.

А сега ти пращам само Оооооооо....
Без Хенри.

p.s. - Само не разбирам защо си решил, че ще имаш време за четене като се върнеш:)

Само казвах, че хора с добър вкус и всемирна любов изпълват окото ми с наслада. ;)) А sever си знае, че ще я пипна рано или късно. ))

... красиво се измъкваш;) Приема се.

Но ще ми е интересно да го споделиш.

сега получаваш само голяма усмивка:)