Прочетен: 4935 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2017 17:38
Относно моето положение тук, нещата придобиват нови измерения. Кютам си докторантурата с постоянството на професионален орач. Вече мисля имам достатъчно гънки в чутурата за успешна преподавателска кариера, която се надявам да започне идното лято, когато се прибирам за година на роден бетон. След дългогодишно каране на първокласна трошка (демек трошка на трошките), в която нормалните хора биха се качили само след ваксина срещу тетанус (а по находчивите биха използвали за курник) си купих каляска-изтребител с двеста коня впряг и шавлив покрив. Наслаждавам й се подобаващо и със засилка, без да забравям, че скоростта краси човека, а прекомерната скорост го разкрасява до неузнаваемост.
Майка ми дойде на гости и ще остане пет месеца, което значи повече готвени манджи, пътувания и приятна компания. Развеждам я из кичарията на Вегас и я оставям да поставя рекорди по натискане на копче и взиране в обектив (досега държани от неизвестен японски турист по джапанки и хавайска риза). Освен това отново взех стипендия, оле. И ходих на няколко чудни концерти, сред които Дейвид Грей и Роджър Уотърс (30 години от ‘Стената’).
Не мога да повярвам колко неща се промениха за последния месец. Имам чувството, че 33тата ми година ще е съдбовна в съвсем плодоносен и виночерпещ смисъл, по принцип и конкретно. Ако вярвах в астрологията, щеше да ми го пише в хороскопа. Надавам се и твоя хороскоп да е толкова пълнозърнест и бенгалски като моя. Нищо, че не си на 33 (освен ако си).
Ето, че благодарение на твоето присъствие, внезапно осезаемо чрез това писмо до теб, усещам как вълната на вдъхновението се надига под лъжичката ми и плисва под формата на добре наточени лиги за писане. Точенето на лиги не трябва да се бърка с точенето на баница. Особено когато става дума за писане и разказване на истории. Изключение прави само онази пелинова или йовкова история за бабата, която точела питка (добре де, месела, ама се прецаква семантичния алабалък) с плюнка, вместо с вода, което си е форма на разказване на история, особено когато става дума за Каралийчев. Но пък изключението само идва да потвърди правилото (винаги съм го обичал това измъкване). Та наточил съм лиги за писане и сядам да ти разкажа една истинска история, гъста като дима на наргилето, от което дърпам, и ароматна като същия. Но, разбира се, и в стила на всяка сапунка (където серията свършва на най-интересното място), това ще се случи в следващия постинг. Засега те черпя с две песнички, които ми бяха подарени наскоро, както и със снимката на моя вълшебен домашен любимец.
Сполай ти и със здраве,
Нави
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1039282
14.01.2011 11:30
ЧНГ!
друже... пък бетона, българския, може заедно да го шлифоваме...
16.01.2011 23:44
Аре идвай си, че си ебало майката. Дори после съвсем да си ебе майката.
Гената
PS Нещо малко и до болка познато, но не чак толкова лошо... http://www.youtube.com/watch?v=dBHhSVJ_S6A
Секси - ако се позамогна, много народ ще бъде поканен насам. Ти задължително, щото кой друг ме хвали толкоз :))
20.01.2011 01:35