Има хора, които могат да трансформират реалността в нещо приказно, което те кара да настръхваш от внезапно вдъхновение, да се усмихваш безпричинно, ей така, заради това, че светът е такъв. И няма нужда от вълшебни пръчици, заклинания и тайни знания, всичко е в начина, по който пречупват реалността през себе си. Онзи пълен с нюанси начин, по който правят това, което казват да звучи автентично и значимо, а всяка малка мимика и жест да надбягат рутината и ролите, и да огряват околните със спонтанността си. Тези хора не правят нищо по-различно от останалите – говорят, смеят се, мечтаят. Но този техен начин на живеене и правене придава нови измерения на нещата. Имаш ли такъв човек до себе си, не ти се щат вече нови играчки и удобства, лъскави дрехи за егото и храна за ненаситността на сетивата. Забравяш всичко преходно и просто седиш и се усмихваш в някакво неземно спокойствие, което те прави лек и разтяга устните ти като прашка, с която те запокитва в най-хубавата част от теб.

 

Мисля да ви запозная с един такъв човек. Неговият чар е толкова осезателен, че няма нужда да го познавате лично. Той е феномен в музиката (ако съдим по грамитата му), но песните му не стават за фоново слушане, те са истории, в които бълбукат парченца живот и смисленост. А ти седиш заслушан и си отново на пет. В следващият миг пък те разсмива с хрупкаво чувство за хумор или те разплаква със сърцераздирателна емоция. Или просто те кара да танцуваш толкова диво и дълго, че думата стави придобива ново значение. Дами и господа ... Дейв Матюс

 

Dave Matthews Band (акустична китара, саксофон/тромпет, електрическа цигулка, бас, перкусии) е най-обичаната група в Америка. Феновете им често обикалят по турнетата с тях от град на град, а билетите са разпродадени до няколко дни след пускането им (половин година преди концерта). Спомням си едно предаване за техните фенове, сред които имаше бизнесмени, професори и стюардеси (станали такива, за да могат да летят безплатно за концертите им из страната). Аз лично карах хиляда мили за един ден (връщането нощем), за да ида да ги гледам във Финикс. Всеки от петимата е завършен джаз музикант, а стилът им е уникална комбинация от рок, джаз, кънтри и непрестанни импровизации. На концертите имаш чувството, че Дейв и Бойд Тинсли ще получат инфаркт от всичкото подскачане и надхилване.

 

Дейв Матюв е роден и израснал в Южна Африка, може би заради което е нетипичен американец. Като малък губи баща си (рак), а през 1994 е убита сестра му, което оказва силно влияние на светогледа му. През 1991 сформира Dave Matthews Band и групата започва да обикаля страната и да изнася концерти (главно в университески градчета), за да се промотира. През 1994 излиза албумът "Under the table and dreaming", който ги прави суперизвестни. Оттогава всеки следващ албум е огромен успех. От средата на 90те Дейв започва да изнася акустични концерти с дългогодишния си приятел, виртуозния китарист Тим Рейнолдс. Аранжиментър на песните ги прави да звучат по нов и по-личен начин, а ценителите на акустична китара трябва да си носят парцал, за да могат да се избършат от пода накрая. Това са доста нетипични тричасови концерти, много интимна атмосфера, с Дейв разказващ какви ли не истории между песните. От четирите концерта, на които съм бил, два бяха на Дейв и Тим и ме омагьосаха по съвсем различен начин от концертите на DMB, които са по шумни и динамични и след които ме болят краката от танци. Интересното е, че двата концерта на Дейв и Тим миналата година (две поредни вечери във Вегас) ме оставиха с невероятни, но съвсем различни спомени. Ето какво се случи.

За едното шоу си бяхме взели предварително билети цяла тайфа от десетина олигофрена с главни действащи лица бат Васото, Бачето, Иво и аз. Местата ни са на пичковци (нещо като втори балко в зала 1 на НДК), но всичко долу беше изкупено с преференции от фенклуба. Това обаче няма значение, защото ние отиваме добре подготвени на по няколко коктейла. Отделно си носех Джак с кола в едно фласкче. Васото като разбра, че съм хабил място за кола щеше да ме убие. Обаче нали вече сме отвъд влиянията на рациото (не ни дреме колко пари ще пръснем) и на всеки две песни някой притичва до бара за по раунд питиета. На третата песен вече се опитват да ни изгонят, щото четиримата сме се изтъпанчили на парапета на балкона, хилим се, танцуваме дивашки и врещим с все сила. Пенсиите зад нас мрънкат, че не виждат, ама няма кой да ги чуе. Бачето, като най-трезвен, говори с охраната, които временно ни оставят на мира с уговорката да си седнем на местата. Тази уговорка обаче има трайност няколко секунди, щото в нашето състояние времето е изгубило смисъл. Дейв и Тим се плъзгат по струните, а ние се клатим с подобаващи амплитуди. Иво дори пада по стълбите, от които главата му отскача като гумено топче. Но нали пияните господ ги пази, та той така и не изглежда да разбира какво се е случило. На третия опит за гонене положението е вече сериозно. Направо си ни дърпат да излизаме от залата. Аз обаче напрягам всички сили и в изблик на трийсетсекундно фокусиране им дръпвам такава философско-етическа реч за състоянието на нещата (конкретно и по принцип), че мъжагите се навиват да ни свалят долу в дъното на залата, където да си танцуваме на воля. То ние само това и чакаме. След още две песни правим десант напред и се закичваме най-нагло досами сцената. Печеливш ход, защото тук (най-отпред) не им е удобно да ни задърпат обратно (нали американците гледат все да любезни). Изкарваме последните няколко песни там в музикално-алкохолно опиянение. Настроението след концерта е толкова високо, че си допиваме до сутринта в различни барове. След като си отспивам, се опитвам да си спомня приказните истории на Дейв между песните (някои по 10-15 минути), но се оказва, че като цяло в паметта ми от целия концерт е останало само едно мътно петно. Пробвам да го изчистя с белина, обаче нищо, само поуката, че белината (за разлика от айряна и шкембето) не помага срещу махмурлук.
Затова път тегля една майна на всякакъв финансов прагматизъм и решавам да отида и на следващото шоу (те са в три поредни вечери), този път сам. Обикалям като хайдутин в търсене на кърджалии с излишни билети. Бум и ето някакъв тип се квалифицира за описанието, при което му налитам като стръвница и съм го осмукал откъм билети за секунди. Вярно, това ми струва сто кинта, ама аз вече съм му ебал майката на всичко и се предреждам на опашката с всичките ми налични мускули. Освен това се оказвам so damn lucky да съм напипал билет на шестия ред (а не в тъча като предишната вечер) и виждам сливиците на Дейв, както и всичките му удивителни гримаси, докато разказва. Отново три невероятни часа, нови истории, емоции, нюанси. Този път запомних всичко :)

Ето няколко парчета от един от феноменалните концерти на Дейв и Тим Radio City Music Hall, Ню Йорк.
 

http://www.youtube.com/watch?v=bEc5Jvhd4PY&feature=related – old dirt hill

http://www.youtube.com/watch?v=xoQKxaHZbkk&feature=related – so damn lucky

http://www.youtube.com/watch?v=E3jAPdKjtU0&NR=1 – crush

 

http://www.youtube.com/watch?v=5M5fDlJd9Ys&feature=related – lie in our grave 

 

http://www.youtube.com/watch?v=fbdylEE-0e4 – Christmas song

Ето няколко по-избухващи неща, типични за концертите на групата:

 

http://www.youtube.com/watch?v=pQWB_IzhzEs – ants marching

http://www.youtube.com/watch?v=r-TtHCJm44s

 

http://www.youtube.com/watch?v=vsUuYkMHV4w&feature=fvw  – tripping billies

 

А това е едно парче от надписите на 21 грама, което така добре се връзва с филма, че ме накара да плача в продължение на двайсет минути, бах ти якото.

 

http://www.youtube.com/watch?v=EfZ0rSVehmk – some devil

 

Някой ще попита какъв е този ентусиазъм година след концертите. Ще си каже, тоя пич бавнозагряващ ли е? Ами Дейв и Тим идват за още три шоута след няколко седмици и аз съм в ерекция. Наздраве на всички (bartender please).

да благодарим за малкото или голямото (кой да го мери!) щастие, че има хора като теб, да "виждат" хора като него и да не ги домързява да го споделят с хора като мен на място като това.:)))

това Да:
"Имаш ли такъв човек до себе си, не ти се щат вече нови играчки и удобства, лъскави дрехи за егото и храна за ненаситността на сетивата. Забравяш всичко преходни и просто седиш и се усмихваш в някакво неземно спокойствие, което те прави лек и разтяга устните ти като прашка, с която те запокитва в най-хубавата част от теб. "

завиждам ти, че думите ти служат така добре :)

споделям с широка усмивка:-)
и чакам разкази, кеф:-))

Мерси за включването и споделянето, другарчета.

Поздрави :)

заразна...

Ivane,sexy, iskmam da ti razdrusam kitaiskite kambanki........
Sotsiopatko, samp da ste posmeli da razredite pak Jack-a s kola na Dec 11....
She vi dam da mi smuchete sys Shebeka golemia pryst na levia krak....Shtoto levia go mia po riadko ot desnia :))))) Aide ....Celuvam te i te obicham.....Razkaza e transsexualen...Bravo

Бат Васе, да го еба, мерси за включването и компуиментите, да го еба, ама моля те пиши на кирилица, да го еба :))

Zabravih si kirilitsata na selo..... Sha ma proshtavash, sexy

Еех, селски, селски ;))

Nav, всичко е добре до тук, за което ти БЛАГОДАРЯ, само не разбрах, що ти викат sexy?

Това щото бат Васото ме е виждал пийнал и развихрен по купони (правещ стриптийз, шпагати и раздаващ засмукващи целувки), което си е природно явление :)

"И няма нужда от вълшебни пръчици..." - споделеното от теб носи вълшебството на преживяването...А музиката...щях да я пропусна, ако не бях открила това местенце...И да не забравя...сега е празнично време...Здраве и успехи!

Чета , слушам, изглеждаш свестен...само да не започнеш да се вземаш много насериозно.
успех човеко

12 - мерси за пожеланията. От мен вълшебни преживявания през вече не толкова новата година. То всъщност всички преживявания са вълшебни, когато са разбрани, осъзнати и изживяни с органа на чувствата.

13 - много насериозно не е на добре (то и много несериозно не е добре), затова гледам да е или много или насериозно, но не и в комбинация :)