Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09 11:06 - Как Крал Карл Май крал кларинети от кралските кларинетисти
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1424 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
След две седмици излиза новата ми книга "Четенето като множествен оргазъм". В луксозен вид с твърди корици и разкошни илюстрации за гастрономи, сомелиета и гурмета в четенето. Или хора, които искат да станат такива. Тя не просто обяснява защо е функционално важно да четем, а създава контекст, където човек да се влюби в книгите веднъж и завинаги. Като дете в сладолед. Като зряла жена в тялото си.

Ето едно парченце от книгата, за да ви стане вкусно и да си я поръчате лично от мен с автограф (22 лв.).

Как Крал Карл Май крал кларинети от кралските кларинетисти

Обичам хайманите, пакостниците и калпазаните. Като дете и аз бях такъв (а съм още дете). Крадях плодове от сергиите, бомбони от магазините, дори книги от площад „Славейков“ (лека му пръст, на площада де). Лъжех безцеремонно и стръвнишки за каквото ми падне и си измислях всякакви фантасмагории. Например, в детската градина баламосвах децата, че баща ми е Чапаев* и имаме куфар с картечници под леглото. Лъжех, мажех, чак по брадичката ми капеше. Може би затова моментално се влюбих в романите на Карл Май.

Карл Май (1842 -1912) е автор на тон бестселъри (с титаж над 200 милиона) и е може би най-четеният германски писател по света. Сигурно го знаеш от приключенските му романи „Винету“, „Поразяващата Ръка“ (Олд Шетърхенд), „Призракът на Ляно Естакадо“. Но със сигурност не знаеш това (а ако го знаеш, да те еба в многознайкото).

През първата половина от живота си, Карл Май е обикновен мошеник и крадец (или пък крайно необикновен такъв. Прецени сам.). Лежал е множество пъти е в затвора (общо към осем години) - за дребни кражби и странни измами. Например веднъж открадва кожено палто, а друг път - пет билярдни топки. Крал е и полуизгорели свещи, което вече намирисва на чисто удоволствие от краденето. Или на панвселенска нужда от неконформизъм.

Но всичко почнало с добри намерения. Май се цани за учител, но скоро бива изключен за задигането на шест свещи (онези полуизгорелите). Разкайва се и го оставят, но той оставя и стария си навик – краде часовник. Хващат го пак (страшен карък) и туй то с учителстването и добрите намерения. Но пък нашият вдига летвата. Започва да се сдобива с немалки суми чрез ловки измами. Превъплъщава се в ролите на лекар, полицай и какви ли не персонажи. Омайва жертвите си с изкусни измислици и ги съдира кожодерски (ала Тодор Колев в „Опасен Чар“).

През 1870 е вкаран за четири години зад решетките, което е най-дългият му престой. Жадният за знания младеж обаче изчита всичко, което може да се намери в затворническата библиотека. И четивата, към които на свобода едва ли би се пресегнал, изграждат основата на пространните му познания в много сфери.

Животът му се променя през 1874-та, когато се запознава с някакъв поп, който му пробутва Християнството. Връща се в родната си къща и започва да пише. После се мести в Дрезден, където редакторства в някакво издателство и писането му придобива перфектно съотношение задник-цици (добре де, за да не съм сексист, който иска, да си мисли за перфектна дължина-ширина). Завършва романа си „Винету“, който го прави известен. Май е на петдесет и една.

Следват десетки книги за индианци и каубойци, които авторът представя като лични преживявания. Даже често се снима с огърлица от мечи нокти и траперски дрехи. Това, което ги свързва е, че всички са пълна измислица. Май не е и стъпвал извън Германия (отива в Америка чак на стари години). Изглежда склонността му към измами и фантасмагории просто е сменила формата и мащаба. Ако преди е работил на дребно, сега занася цели поколения. При това от вкъщи. Гений.

Мен Карл Май ме влюби в себе си не веднъж, а два пъти. Като дете, с книгите, изпълнени с доброта, човечност, хуманизъм (гарнирани обилно с приключения). Спокойно мога да кажа, че той (заедно с Емилио Салгари, Майн Рид, Зейн Грей и сие) ми изгради характера. И втори път, когато научих какъв велик измамник-фантазьор е бил. Очарователно. Невероятна е тази диалектична парадоксалност на живота – на пръв поглед непродуктивни и антисоциални качества могат да породят велики творби и да въздействат (наобратно) на милиони. Къде го чукаш, къде се пука (от смях).

И понеже обичам универсалните неща, а и съм доцент по психология, ще свържа тук гъза с веждите, при това без пергел. Доброто писане е фантазно, подлъгващо, изкълчващо реалността като мьобиус лист. Точно както доброто живеене е преоткриване, редефиниране на аз-а и света, непрекъснато излизане от зоната на комфорт (което често се изразява в пропадане и греховност). Или както казва Крал Карл:

„Писателят няма нищо, освен въображение. Има хора, които твърдят, че въображението има по-чисти и по-остри очи от мъдростта.“

* Абе майка ти милениълска, как може да не знаеш кой е Чапаев. Та той е първообразът на Чапай от вицовете за известните пияндета Чапай и Петка. И понеже тук си говорим за четене и опиянение, ето ти два вица, които показват връзката между двете.

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете „Капиталът“ от Маркс. Върти се Петка из плаца, ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.

Ах, да му се не види - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.

След час вече не издържа и направо нахлува при Чапай. Той чете том от Ленин.

- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.

- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

И още:

Събота и неделя Чапай и Петка пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение „Какво правих почивните дни“. Той се притеснил, но Чапай го успокоил:

- Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.

Съчинението: „Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.“





Тагове:   Изкуство,   книги,


Гласувай:
6



Предишен постинг

1. dobrodan - Харесва ми да чета такива неща :).
19.09 11:21
Добре Ви се получава, майсторе!
цитирай
2. nav - dobrodan
19.09 12:09
Много благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2086811
Постинги: 311
Коментари: 2990
Гласове: 7880
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930