Аз съм пристрастен читател. Имам нужда от поне едно малко на ден, иначе ставам злобар и почвам да обиждам, мачкам и дори да крада. Качеството също има значение. Трябва да е нещо диво, нестандартно и първично, което да кара кръвта ми да бучи. Или път нежно, лирично, дълбоко като гърлен звук, което да кара кръвта ми да бучи.
Случи се въднъж с Р. да останем на малък самотен остров, изразяващ се в старинна къща в Родопите. За месец. Поради някакво късо в главата ми бях взел само пет тома Томас Ман, три романа и две тухли с есета. Нищо на Вонегът, Виан или Прачет, с което да си мешам. Зачетох Буденброкови и моментално умрях от скука, само за да се съживя и да умра още безброй пъти като в някакъв елинистичен мит, спрямо който Тантал и Сизиф изглеждат като в all inclusive. После хванах Вълшебната планина, но от нея останах изигран като наркоман, на когото са пробутали пудра захар. Седемстотин и трийсет страници суха путка, което ме претърка ментално. Накрая Доктор Фаустус, но вече с нова стратегия. На всеки сто страници скука, запратях Р. на една маса и си го изкарвах на нея. Тя беше мултиоргазмена и трусовете й се разливаха по мен, като че ме е треснала мълния. Освен това така крещеше като свършва, че тялото ми без да иска получаваше адреналинов шок, което също млати скуката. После можех да чета наелектризиран поне два часа.
Малко ми беше тъпо, че я използвам, ама нужда, това си е. Почувствах се като в онзи виц, дето една се съблякла и легнала до мъжа си, за да го привлече от книгата в себе си, а онзи само я опипал междукрачно, за да си навлажни пръста и да си прелисти страницата.
Накрая подхванах есетата с угнетеност и тежки предчувствия, щото обикновено есеистиката е много по-скучна от белетристиката. Но о, чудо. Струящи свежи мисли и стилистика. Дуенде всеки ред. Фантазия на тема Гьоте, ода за Достоевски и Шилер, Чехов и Стринберг, панегирик за Толстой. Каква съдбовна среща с брат по пристрастяване. Ман е бил зависим като мен. Ден без красота, магия, бушуваща кръв е бил ад, какъвто и Данте не си е представял. Този човек трепти, докато пише, свети. Усещам вибрацията му. Сякаш жена е седнала на устата му. Влюбен е в света на изкуството, живее го. Ненаситно и страстно. Говори за Вагнер със замах и благоговение, за Шопенхауер с възбудата на тийнейджър, за Ницше с треска, с пот. Представам си го, кльощав сухар, пълен бастун – физически и маниерно, точно както лъха от романите му. Но изведнъж се разкопчава цип в есетата и отдолу излиза мускулест и похотлив младеж със святкащ поглед, готов да прекара харем с девици. Мултиholистично.
Така се възбуждам, че изтичвам до спалнята и обладавам Р. на пода, мивката и дрешника в няколко различни последователности. Този път и аз крещя с нея, докато не припадаме от изнемога или от звуковия шок на йерихонските ни тръби.
Хубаво е човек да се мята на секс не от нужда, а от вдъхновение. Марката няма значение.
Р. е жена ми, чиято божествена красота и сексуалност не са спирали да ме вдъхновяват. Относно вулгарните моменти, те са в стила Нава на Иван Методиев, където висшата душевност се търси там, където вулгарното и сакралното се преливат.
Ще се радвам някой да сподели какво не й/му е харесало в разказа.
14.06.2019 23:41
Стана ми интересно как е протекла дискусията между теб и blackocean, ако изобщо е имало такава, къде точно сте се сблъскали и какво е произлязло от този сблъсък. Подозирам, че онова, което го е накарало да гласува с минус за твоя текст, е същото, което ме забавлява неимоверно и на което бих сложила допълнителен плюс, ако можех :)
Нямаше дискусия. Така и не разбирам какво е това помпане в блога, защо някой ще ме помпа мен ей така, а пък друг ще ми слага минуси от 13 различни акаунта, защото не одобрява ситуацията.
