Хей ръчички, хей ги две,

те ме знаят най-добре.

Едната ми е другата,

а пък двете – лицето.

Мистичното е това, което не можеш да намажеш на мисловната си филия, но много искаш да изядеш. То е отвъд хоризонта и те превръща едновременно в откривател и в нов континент.

Интересното е, че въпреки липсата на научно обяснение, дефиницията вечно се променя. Преди век, идеята за активната роля на наблюдателя в проявлението на феномените е била мистицизъм. Днес е разтълкувана от квантовата теория. Все повече хора се интересуват от тази мистериозна територия. Четат Кастанеда, Дао на Физиката и какво ли още не, копнеейки по другостта, по непознатите пътеки на реалността, които ни развинтват от обикновеното.

По нетърпеливите дори посягат към психеделици, изстрелващи ги директно в разширено състояние на съзнанието. Ето, например, Андро се назобал с ЛСД, в търсене на креативност. Все пак е режисьор. Но какво се получило. Излязъл на площада в Шабла, съблякъл си тениската и започнал да я мята по земята, за да падне в точната форма. Мятал, мятал, но все не ставало. Може би тениската не била подготвена за такова преживяване. Нищо, че била произведена в Индия.

Веско пък брал ягоди в Англия и му се случила следната мистификация. Брал си той, значи, а темпото се определяло от комбайнерът Стийв, който карал зад тях, побутвайки ги с машината, в която хвърляли ягодите. Но тя взела да се движи все по-бързо, превключвайки берачите на бързи обороти. Като анимационни герои трябвало да се движат те. Съвсем отвъд нормалноста. Защо? Ами защото Стийв бил на спийд.

Мдаа, трябва да се внимава с подправките. Хубаво е човек да е друг за момент, но е добре да знае в кого се превръща. Иначе стават сакатлъци.

От друга страна съществуват простички техники за излизане от тесния светоглед, който ни определя. Дихателни упражнения, медитация, десензитизация, ходене на мач или балет (в зависимост кое ти е нетипично), слушане на джаз, слушане на тишината. Забравяш навиците и менталните модели. Ставаш чисто нов като дете. И се усмихваш екстатично на света, който блести със свежестта си, всяко нещо – уникално прекрасно.

По този повод, пък и по друг, те каня да ме хванеш за ръка, да затвориш очи и да ме последваш в дебрите на тези разкази. Те са пътеки отвъд обикновеността, по които ще се разхождаме заедно. Ще опипваме реалността без свян, докато се разсмее, разплиска. А после ще я обладаем. И ще сме едно.

И най-ми хареса оптимистичния завършек! :-)
Аз бих си резюмирал, че мистичното най-правилно се търси сред естествените прояви и на природата, и тази на човека.
Но много често се оказва, че мистичното си е нещо много разбираемо и очевидно. И просто някой ни е заблуждавал или ние самите...
Ами стихчето ме разсмя, защото е подходящ пример да разкажа. :-)
Когато като дете баба ми пееше тази песничка за ръчичките,
„... Едната МИЕ другата, а пък двете лицето“, аз вече знаех за „миенето“, а се концентрирах върху граматиката на българския...
И така Мистично ми звучеше... Как пък и защо една ръка ще МИ Е другата, че на това отгоре и лицето?.
И толкова медитирах над тази мистика, която ми проповядваха възрастните, че се дистанцирах от „гледането на ръцете“ като сънувам (,както учи Кастанеда), че и докато си летях, разбрах че в квантовия свят няма закони, а прости Принципи! :-)))

Благодаря че ме усмихна Иван. И на тебе да ти се връща!

Радвам се, че завъртяхме така положителната енергия. Това му е майката :)

трябва да се внимава с подправките. Хубаво е човек да е друг за момент, но е добре да знае в кого се превръща. Иначе стават сакатлъци.