Прочетен: 3376 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2016 08:52
Веждите ми, например, все повече се отдалечават от мен. Помня навремето как се подигравах на дядо ми, че е овежден като бухал. На ти сега подигравки. Вече задължителна част от ходенето на фризьор е окосяване на мансардата. Носът ми не остава по-назад и даже почва да ме плаши. Ако не го стрижа всяка седмица (купих си машинка, да го ева), започвам да се чувствам като в Метаморфозата на Кафка. За задника ми да не говорим, щото там нещата придобиват размерите на битов инцидент. Едва ли не трябва да сереша на път, щом къртицата е на гишето. А последна капка в потреса ми беше откритието, че ми стърчат косми и от ушите.
Но всичко това са само превземките на примадона в сравнение с друго откритие. През последната година взеха да ми никнат разни брадавици по главата. Една продължава да ми расте точно под окото и вече на два пъти я съдирам касапски с риск за живота. Дядо ми (същият) имаше съвсем подобни, мамка му. Майка й и на мамка му. Всичко това е долна инсинуация, нелепа клюка, донос. Това не съм аз, за тоя не съм плащал.
Днес се чувствам по-добре. Окосих носа, оплевих веждите и се подстригах по последна мода - шус отстрани (където съм сол и пипер). Естетическото ми чувство вече няма аритмия и мога да се гледам в огледалото без тикове. Всъщност проблемът не е в остаряването. С годините се чувствам по-добре отвсякога. Имам повече мускули и повече секс отколкото на 20, правя повече интересни неща и с повече ентусиазъм. Знам какво искам и как да си го взема. Въобще, изпълва ме усещане за бликащ живот, защото случвам нещата със съзнателен кеф (за разлика от механичната ми младост, когато просто ми се случваха). Това е пълноценност, която нищо не може да ми отнеме. Щастлив съм = светя = излъчвам красота.
Проблемът е по-скоро сатиричен. Мислех си, че съм уникален, а ето че ставам водевил на себе си. Нямам против бръчки, моите ще са усмихнати, но откъде накъде ще ми никнат брадавиците на дядо ми. Аз дори не го харесвах.
Но пък има своеобразна ирония във всичко това. Сякаш иде да ме подсети, че хората не сме съвсем отделни същества, а се застъпваме в различни отношения. Навремето с дядо ми много се карахме. Беше осъдителен и консервативен, груб и егоцентричен. Общите ни брадавици ме накараха да се замисля, че за някои неща не съм много по-различен от него. Просто като млад нямах съзнателност за собствените си недостатъци. Виждах само неговите.
Та като говорим за остаряване, или поне аз, мисля, знам и настоявам, че човечеството страда от огромна заблуда, която се нагърбвам да разбия. Най-добрият период от живота не е под 30, а на около 40, когато човек най-после е осмислил себе си и е постигнал мъдрост, пълноценност и посока. Ако се поддържа добре, живее съзнателно и не спира да расте, всеки може да кърти мивки на 40. Във всяко отношение. Рецептата как да се постигне това ще постна отделно, за да не претрупвам текста. Ще те очаквам там.
* Току що се изръсих юнашки за възпаление на сухожилието на коляното, което получих по време на сън. Ънбилийвабъл.
те така
За да не бъда неразбрана, ще поясня:
Втората снимка е жена на мотор.
Но може би по-смислена беше първата снимка - жена на триколка,
защото моторът навярно е тежък
и не зная дали ще го удържа изправен.
Това исках да кажа - така се остарява, младежо!
:))))))))))))))))))))