Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2015 10:32 - Отвъд себе си
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2049 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 10.11.2015 22:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Един от красивите ми детски спомени е когато майка ми започваше да ми чете приказки. Имаше момент на очакване малко преди началото, в който се побираха всички възможни истории и всички форми на радост и изумление, които можех да изпитам. В тези мигове сякаш бях безкрайно по-голям от себе си и се докосвах до един друг свят, в който всичко се случва едновременно. Магия беше това и я носех с дни в душата си. Не можех да събера усмивката си, втурвах се в света и бях дете. По-късно тази приказност се връщаше, когато се взирах в звездното небе или в лагерния огън, щом тръгнех бос из полята на дядо ми или като се откривах в някой стих.

Тази вечер магията ме залива на талази, докато гледам как жена ми спи до мен, прегърнала съня с усмивката си. Зная, че това същество ме обича като живота си, че съм част от мечтите й и от туптенето на сърцето й. Зная, тази усмивка съм аз, поникващ в нея.

Но има още по-дълбоко тайнство, изконно единосъщие. Някъде там, на континенти от мен, един непознат чете тези редове и сърцето му е пълно. Чувства пулса на душата ми и неговата бие в ритъм. Очите му попиват редовете и се разширяват от споделеност. Така, както в мен съзнанието става безпределно, когато ме проникват Уитман, Руми, Рилке, Блейк и Торо. Разстоянията изчезват, вековете се стопяват, настъпва квантовото време на душата, в което аз съм ти, навсякъде и всичко. Прозрял, разцъфнал, безпределна, в единството, наречено едно.

 

 

 




Гласувай:
11



1. sestra - Код
19.10.2015 11:28
Едно.
цитирай
2. nav - :)
20.10.2015 23:02
:)
цитирай
3. radosslav - Поздрави
10.11.2015 12:23
Писанията ти са едни такива кратки и концентрирани по отношение на материя, същество, същественост и вещественост :) Ще вземе да ме вдъхновиш, да се откажа от китарата и да вземе да почна да пиша и аз :)
цитирай
4. nav - radosslav
10.11.2015 22:16
Аа, не може отказване от китарата. Аз навремето направих тази грешка и още ме е яд. Ходих пет години на уроци, тъкмо надобрях и ме тресна пубертета, да се ева. Добре, че брат ми я подхвана, а аз взех да пея, та извадихме мача.

Мерси за хубавите думи. Поздрави,
Нав
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2086770
Постинги: 311
Коментари: 2990
Гласове: 7880
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930