О, как мога да изразя тази дума?

О, как мога да кажа "той не е такъв" и "той е такъв"?

Ако кажа, че той е в мен, Вселената се посрамва;

ако кажа, че той е извън мен - това е невярно.

Той свързва в едно неразлъчно цяло вътрешния и

външния свят; полага нозете си както върху съзнателното, така и

върху несъзнателното.

Той не е нито проявен, нито скрит; той е нито

открит, нито прикрит;

няма думи, с които да изразя това, което е той.

                      Кабир, средновековен индийски мистик и светец

 

Ако сте наблюдавали котка, ще знаете, че характерът й е в опашката. Когато е в добро настроение, опашката е изправена и се увърта около краката ви. Раздразнена ли е, шиба нервно като бич или просто потрепва красноопашливо. Всяко движение е изразително като в театър Но. Едно мръдване съдържа цели изречения.

Госпожица Мара нямаше опашка, не й беше нужна, защото имаше своята трета вежда над вертикалната й усмивка. Третата й вежда поникна, когато започна да мастурбира на 9 и с нарастването на вещината и мъдростта на пръстите й, се изписа като на дворянка. Тази нейна характерна линия изразяваше по котешки начин цялата й емоционалност. Която бе главно еротика.

Госпожица Мара беше по-красива от изумителната си външност, защото визията й бе обгърната от един многоизмерен и пъстър воал от душевност, която караше тази красота да оживява в движения. Нейните бадемови очи можеха да светят с различен цвят в зависимост от настроението, а пищните й гърди заемаха различна форма - от лисичи муцунки до разпукани пъпеши, в замисимост от цвета на възбудата й. Попаднеше ли погледа й на добре гланцирано мъжко лице, слюнката сменяше вкуса си в устата й. А косата й - този сплетен водопад от вечно движение, се променяше в съответствие с изреченията й - на букли в умолителните и права като бръснач в заповедните.

Да гледаш как тази красота мени лика си като вълнение беше хипнотизиращо преживяване и затова мъжете полудяваха по нея. Тя ги изстискваше като лимони, а после се усамотяваше да пише ала хайку стихчета в тишината на нощта, отдадена на копнежа си по един свят, където нещата имат повече от едно име.

Утро е.

В последната капка на росата ти

Ми се усмихва слънцето.

Обичаше да пие мъжко семе всеки ден в четири с англиийска ритуалност и руски хъс. Това сливане на ред и страст, непознато в едноизмерните преживявания, караше третата й вежда да потрепва и да става с формата на Анкх*. Нощем пък караше любовниците си да й говорят мръсотии в морска раковина, която после долепяше до ухото си в музея на изящните изкуства. Така Венерите на Ботичели и Рубенс придобиваха съвсем нов смисъл. 

На 22 госпожица Мара срещна първия си виртуозен любовник, който свиреше на окарината й с вещината на Паганини. Третата й вежда стана с мек косъм и извити нагоре крайчета. Това беше първият мъж, с когото преспа два пъти. Но само толкова, защото му липсваше истински емоционален размах - да може да люби все едно обожава и изнасилва.

Вторият се появи година по-късно. Обичаше я толкова страстно, че я превръщаше в курва. Нощите им бяха слънчеви и караха третата й вежда да приема формата на кръг. Онзи същият кръг, който пръстите на Христос изобразяват по иконите. Соковете на мидата й се сгъстиха и смениха вкуса си четири пъти, докато не придобиха аромат, който караше мустаците на любовника й да се накъдрят, а мераците му да се издуват като платната на кораб. В тези сокове той топеше череши, от които тя правеше ненадминато сладко. На него обаче му липсваше дух, не можеше да бъде любовник и отшелник едновременно.

Третият виртуозен любовник на госпожица Мара дойде едно утро с първия пролетен вятър и я облада като девица. Можеше да я прониква с думи, настроения и визии толкова добре, колкото и с члена си. Водеше я на изложби, където я яхваше в тоалетните с патоса на меценат. Четеше й поезия, докато тя мастурбира, а след всяка своя благотворителна акция шепнеше в раковината й любовни слова без да я докосва. От всичко това третата й вежда изчезна и на нейно място остана една празнота, която не отстъпваше по своята изразителност на усмивката на Мона Лиза. В тази празнота се съдържаше всичко и Госпожица Мара получи сатори* вместо оргазъм.

На двадесет и петия си рожден ден намери под вратата картичка, на която пишеше:

Прекланям се пред жената, която с вулвата си изрази онуй, което мистиците не могат да кажат с думи.

Вечно ваш,

Лао

 

* Анкх - египетски символ на живота.

* Сатори - просветление.

Текст ала Павич, малко по-пресолен отколкото трябва. Но третият любовник при всички случаи е този, който на всички жени ще допадне. Поздрави!

Браво за догатката, Павич е вдъхновение, тъкмо го допрочетох напълно. Относно пресоляването, опитвам се да наложа един нов вкус, където акцентът е върху идеите, а не върху думите. Това си остава изключително философски текст, останалото са подправки.

Поздрави и мерси за включването :))