В есента на 2012, точно когато се очакваше светът да свърши, излезе един неочакван роман, който разбуни духовете на критиците, а именно "Кривите огледала" на младия и ексцентричен сръбски писател Радивое Уплезич. Авторът представи своята книга като своеобразен кубизъм в литературата, базиран на квантова логика - проза, която е многоизмерна и надрастваща остарелите представи за пространство и време, съдържаща в себе си холографска едновременност и диалектично единство на противоположностите. Това, каза смело младият Радивое, е прозата на бъдещето, когато човечеството ще е надраснало примитивното си черно-бяло мислене в категории (добро-лошо, красиво-грозно) и ограничената си линейна логика. Сюжетът на романа не се разгръщаше в традиционната права линия, където едно действие следва друго, а беше комплекс от взаимно пораждащи се събития, където бъдещето причиняваше миналото колкото и обратното. Друга особеност беше, че героите на класическия роман, протагонистът (добрият) и антагонистът (лошият) бяха разпределени равномерно в петимата участници в историята, като всеки от тях беше представен като сложна амалгама от качества, които се проявяваха в добра или лоша светлина в зависимост от контекста и ситуацията. На последно място авторът непрекъснато даваше на читателя един мета поглед към случващото се, като го оставяше да се идентифицира с героите, а после го караше да се самонаблюдава, обединявайки ролите на герой и читател в единен мисловен поглед.

В следствие на всичко това, малкото читатели на романа се почувстваха като шизовреници със световъртеж, без да разбират, че им се върти старият светоглед и за да раберат красотата на историята, трябва да я погледнат с нов. Това резултира в оплюване на книгата от публиката, което се примеси с хулите на критиците, подразнени от категоричната убеденост на автора, която те бъркаха със самомнителност. Радивое беше твърде млад, за да разбере закономерната съдба на авангардния си роман (съдба, съпътствала всяка новост, която е отвъд хоризонта на традиционното мислене) и като истински сърбин размаха юмрук с думите "Ще ви йебем мъртво дете" (което на български се превежда "ще ви еба майката," на английски - "ебах ви,"  а на тибетски - "пчела да ви подмине цветето"). А после добави, "Ще ми ядете кура вие" и отиде да пие мастика в една долнопробна кръчма, където никой не го познаваше.

На другата сутрин. Седна Радивое и запретна крачоли, защото планираше да напише книга с краката си, толкова изящно посредствена, че да се хареса на почти всички читатели. За целта направи детайлно проучване на масовата психология и изчете множество наръчници по маркетинг. Най-полезен се оказа механизмът, по който се правят филми за "Оскар." Те са комбинация от мелодрама, романс, секс, трилър, екшън, мистерия и смърт. Даже си има точна рецепта кой елемент след кой следва, колко да е дълга целувката или баталната сцена, къде музиката да подготви зрителя за задаващия се драматизъм и така нататък. Основната концепция на този калъп за Оскари (както и на всяка корпоративна маркетингова стратегия) е, че човекът е примитивно животно с еволюционно вградени механизми на автоматични реакции, които се задействат при натискане на правилното копче. Например любопитството на хората ги кара да продължават да гледат една сапунка, дори когато им се повръща от нея. Покажеш ли им пък романтична история, в съзнанието им се задействат клишета (нямащи нищо общо с реалността) за вечна любов или разбито сърце, които пораждат предвидими очаквания и реакции. На животното в мъжа му дай екшън и путки (агресия, себедоказване и завоюване), а на животното в жената - клюки, мода и вечна любов (получаване на внимание, обгрижване, отдаване). Това са най-низшите и базови системи в човешките същества и като такива действат безотказно, когато биват активирани.

Използвайки вещо тези принципи, Радивое написа история, която стискаше читателя за врата на любопитството й, втечняваше емоционалността му, задействяше множество клишета едновременно, пълнеше устата със смях, а очите със сълзи и правеше вкуса на слюнката сладък. Историята набираше скорост до степен, оставяща читателя без дъх, натрупваше интензитет до сърцебиене в очакване на кулминацията. И точно когато трябваше да се случи развръзката, главната героиня, която всички очакваха да намери любовта в обятията на любимия, намери бележка с надпис "Кур." Към бележката пък имаше бележка под линия, където авторът поясняваше, "Виж заглавието." А заглавието на новата книга на Радивое гласеше "Пенисът на очакванията."