Прочетен: 3485 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2015 20:42
В книжарницата пък разтварям учебника само веднъж, от което получавам световъртеж и решавам, че е по-добре да инвестирам в бара. На изпита отивам със знания, клонящи към нула (но откъм отрицателната страна). Обаче в този ден се оказва, че господ не само е българин, но и ми е адаш, защото благодарение на виртуозния преписвач Асен, успявам да вържа тройка. Брех, така и на шестица не съм се радвал. Инвестициите ми в бара рязко окрупняват и в спомените ми не остава дори факта, че съм взимал този клас. Единствено се затвърждава вярата ми, че статистиката е скучен, но за сметка на това безсмислен предмет без никакво практическо приложение в ежедневието.
Десет години по-късно си карам магистратурата в Лас Вегас и пак ми се налага да взема тази начална статистика. Тук обаче ги няма нито Ники, нито Асен, така че запретвам мозък и сядам да уча. Понеже вече съм наплашен, някак си сам не си позволявам да се отпусна и да разбера логиката на нещата. Все пак помага, че в много от предметите ми обясняват колко е важна статистиката за провеждането на научни експерименти (които са част от бъдещата ми работа). Ща не ща, кълва като френетична кокошка и в крайна сметка се добирам до пет на релси (теснолинейка, с която отпътувам от Вегас до Разлог).
Малко по-късно вече съм докторант и ми се налага да взема средно ниво статистика. След известен опит в научната дейност, вече връзвам кое какво защо, преодолял съм изначалната си наплашеност от цифри и статистиката ми се струва парче кекс (тип щрудел). Изкарвам шестица без да ми мигне окото, но този път без вцепенението. Даже концепциите започват да ми харесват, защото виждам как всичко е логически свързано и е значимо по свой начин.
На финалната права взимам статистика за напреднали. Вече направо подхождам с ентусиазъм, защото конете ми се подчиняват и се чувствам господар на сложни природни сили. Да вникнеш в природата на числата и тяхната проекция в света носи направо осезаемо удоволствие. Най-важното, виждам как основните статистически закони са гравирани в ежедневието и моделират живота на хората. Как познавайки тези закони, човек може да придобие мъдрост, да предвижда ситуациите и дори да манипулира обстоятелствата. Например, седейки в казиното, можеш да използваш знанията си за теорията на вероятностите (която е в основата на статистиката), за да избегнеш известната "заблуда на комарджията", че ако на рулетката се е падало подред много пъти черно, то е по-вероятно да се падне червено (при всяко въртене шансът си остава 50 на 50).
Днес направих над хиляда долара от комисионни на работа. Пия си уискито край басейна на покрива и се взирам във фалшивата Айфелова кула на пъпа на Вегас (която се намира до фалшивата триумфална арка, до фалшивата статуя на свободата и до фалшивия сфинкс). Иде ми да се радвам като дете, щото това са много пари, но познавайки статистиката (закона за големите числа), знам, че в дългосрочен план всичко се балансира. Вече не виждам нещата като отделни събития, а само като усреднени стойности. Колкото и да изкарам днес, на края на месеца ще съм направил толкова, колкото съм правил средно през последната година. Някои дни са урожай, други греда.
Та по повод на фалшивата айфелова кула или въпреки нея, искам да ви разкажа за любимата ми статистическа концепция. Ето я (влиза).
Не, това не е боа глътнала слон (ала Екзюпери). Това е нормалната дистрибуция (разпределение). Тя е нормална не защото се налива с ракия и бие жена си, а по съвсем друга причина, която засега ще премълча (за да поддържам съспенса). Тук някой ще попита дали нормалната дистрибуция става за ядене. Не става. За пиене и ебане също не става. Дори една чекия не може да си направи човек с нея, така че възниква закономерният въпрос за чий хуй ни е притрябвало да знаем за нея. Обаче... Тук настъпва многозначително мълчание. При това настъпва като шоп в траспорта, без да подбира мъж ли си, жена, или дете (той и като е сам в рейса, пак се бута). Това поради простата причина, че всеки може да разбере концепцията за нормална дистрибуция и радикално да промени живота си чрез нея.
Ето и какво прави нашата дистрибуция нормална. Тя показва нормалното разпределение на хората в различни категории. По някаква мистериозна причина, която отразява тайнството на живота, хората се разпределят в тази конфигурация, без значение в кое поприще се вгледаш. Ето конфигурацията в проценти долу. Въпреки че не е с фигурата на кон, абсолютно подлежи на обяздване.
Като принцип около 68% от народонаселението спада в една хомогенна група, обикновено наричана маса и по-рядко с имената на други мебели. От психологическа гледна точка тези индивиди са развити дотолкова, че да следват обществените норми и порядки без да ги подлагат под съмнение ("правилата са, за да се следват"). Тази група бива наричана конвенционална (не се оглеждайте, тук също няма коне).
Друга част от хората (около 16%, двете най-леви графи) влизат в предковенционалните групи на маргиналите (престъпници, тарикати, мутри и други форми на имбецилни егоцентрици, около 2%) и некомформистите от първичен тип (бохеми, хипари и хора, търсещи моментното/краткосрочното удоволствие, около 14%). Тези хора следват собствените си импулси и желания, без значение от правилата (които са склонни да нарушават, особено ако няма опасност да ги хванат, пък и ако има).
Знам, всичко това звучи ужасно сухарско, затова ще споделя, че уискито ми е сингъл малц, поршето ми е кабрио, а жена ми, която шета полу гола около мен е неземно красива. Голяма част от заслугата за това е статистическата ми ерудиция.* Знанието е сила, както е казал Франсис Бекона (Frances Bacon) и това важи дори за вегетарианците.
Но да продължим, при това с вкуса на успеха в уста. Третата категория хора спада към постконвенционалните групи (около 16%, най-десните две) на некомформистите от втори тип (активисти, творци, интелектуалци и други, които са надрастнали егото си и за които общественото мнение и мода са без значение, около 14%) и на изключителните личности (хора, способни да променят обстоятелствата и да прегазват статуквото в името на по-висшето благо, около 2%). Подобни хора са склонни да нарушават правилата, за да постигнат новаторски изразни средства (виж Пикасо), за да развият дарба или мъдрост (виж Гоген и Хенри Дейвид Торо), или за да помагат на другите (виж Робин Худ, Ганди и Шиндлер).
Необяснима като гравитацията, нормалната дистрибуция е неизменен закон в нашия край на галактиката. Без значение дали ще вземеш колектив от учени, националната филхармония или профсъюза на таксиметровите шофьори, винаги има една голяма група комформисти, следващи условностите, една група измекяри и тарикати, и трета група от мислещи индивиди с неизчерпаема любознателност и развита индивидуалност. За последните десет години прекарах време в кръга на професори, писатели и таксиджии, та лично се убедих във верността на този принцип.
Ако човек успее да проумее нормалната дистрибуция, мозъкът му придобива една удивителна и смайващо прагматична способност, а именно да мисли в нюансите на вероятностите. Това го кара да знае какво да очаква и рядко да се изненадва и разочарова. Например преди време бат Миле си купи скъп и силно марков лаптоп, който взе, че се строши целокупно на първия месец. Милко се съдра да псува фирмата, без да осъзнава, че и с най-добрия продукт има вероятност от дефект. Човек дава повече пари, за да си купи по-малка вероятност от грешка. Точно както се застрахова, за да избегне малката вероятност от голям проблем.
В контекста на нормалната дистрибуция винаги ме е напушвало (без дори да паля), когато слушам хората да казват, че щом някой е професор, доктор или успешен бизнесмен, значи е нещо особено. Щом притежава подобна титла, няма как да не е. Обаче ако имаш нормалната дистрибуция на ум (или поне на хартия), ти е ясно, че и при професорите има крадци, инерти (сляпо следващи рутината на системата), и новатори, като навсякъде другаде. Дори и при престъпниците е така.
Законът на нормалната дистрибуция, като гравитацията, неумолимо прилепва човешките животни в до болка познатия ред. Има някакво тайнство в това, някаква божествена мистерия като в константната скорост на светлината. Погледнато в тази макро картина, човечеството изглежда като единен организъм, подобно на плазмата и лазера, а не като сбор от самостоятелни индивиди, имащи собствена воля и разум. Хората сa капки в огромния водовъртеж на живота.
И все пак... думите "все пак" винаги са ми звучали като своеобразен гонг (гонг, който събужда)... познавайки този закон на статистиката, всеки от нас може да се запита, "Къде точно се намирам аз в тази схема?, Следвам ли сляпо конвенциите? Роб ли съм на общественото мнение и статуквото?" Или още повече, може да проактивно да попита,"Искам ли да съм статист, част от масовката, листо по течението? Или искам да съм част от онзи малък процент хора със собствена идентичност, владеещи съдбата си, оставящи кометна диря след себе си?" И самото задаване на тези въпроси вече го изважда от масата не безпросветните, и го вкарва в категорията на една по-изискана мебел.
* Как постигнах всичко това чрез познание е обект на отделен разказ.
Знаем ли, че навремето българите са били...
По върховете на световната философ...
Да не говорим, че разпределение е в среден род, а аз не съм педофил.
Или както се казва -
удоволствието беше изцяло мое.
Синусоида ми мяза на синузит, а волатилност звучи като срамна болест или поне като склонност към промискуитет, хаха.
Все пак, признавам, аз съм изкривен от 10 години живот в чужбина, пък и просто не знам някои от термините на български. Примерно за доверителния интервал ще трябва да ме светнеш.
Поздрави,
Нав