Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 10:29 - Стандартна процедура
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 4887 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 03.10.2015 08:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Наско го познавам още от даскало. Умен, красив и дибидюс комплексар. Има всички качества да бъде интересен и желан, но прецаква всичко с напъните си да е такъв. Няма как да е иначе с обсебващо-контролираща майка, която го прави на мекица дори пред приятелите му. От това е станал класически wannabe или на нашенски дупе. Все си купува кола в кенче (това в беднотията на 93та), маркови слънчеви очила и ориджиналдъ сидита (брех, с текстове). За една коледа брат му му донася кожено яке от Германия, събитие, равнозначно на това сега да ти докарат Ауди. Вървим си веднъж към Синьото, когато почва да вали. Наско бързо си съблича якето, сгъва го с похват на оригами мастър и го пъхва в раницата. Гледаме го втрещени, а той вика, "Аа, да не се намокри." Ученическата му мечта е да отиде в Америка, страната на големите и лъскави неща. Сбъдна си я малко след като завършихме.

Точно такива типажи обичат да идват във Вегас в търсене на ексклузив преживявания. Вегас, който прожектира по тях безброй цветове и ги кара да се чувстват големи и важни. Ах, как им светват очите само при споменаването на това име, сякаш са прочели стих на Руми. Има един кадър от Гепи на Гай Ричи - Франки фор фингърс (Бенисио Дел Торо) развихрен в казиното, мятащ зарове сред кифли и бърбън с екстазната усмивка на кокаинов хай. Описва всичко в три секунди.

Та идва Наско с някакъв пич от Сан Фран, Дидо, и той същият добре наконтен льохман. Вече над 30, но все така копнеещ лустро. Вегас ги подхваща по стандартната процедура.

Взели са си стая в Космополитан, яката работа. Висят на басейна и изяждат с поглед изваяните мацки наоколо, без да знаят, че поне половината са проститутки или кърлежи, търсещи да забодат някой чичко паричко. После смучат коктейли на бара в казиното и се греят на отблясъците от триетажния кристален полилей, който ги кара да се чувстват принцове. До тях се намества група развеселени девочки, с дълги бедра и бездънни деколтета (каквото и аз мога да си направя за пет бона). Усмихват им се подканящо и наште скачат в пържолника. Два часа флиртуват наточено, докато неспирно им купуват коктейли. После мацките предлагат да поиграят на рулетка, където разбира се двамата юнаци джентълменски плащат за всички. Ентусиазмът нараства, докосват се рамена, плъзгат се ръце. В главите им минава една и съща мисъл, минавала през много други, "Вечерта се развива страхотно."

Към полунощ целокупно се занасят в Дъ Банк, нощният клуб на Беладжо. Отпред двеста души опашка. Трийсет кинта вход, шейсет на охраната, ако не искаш да чакаш. Наско и Дидо усещат, че чакането не е опция и с леки сърдечни прикървявания се ръсват три стотака. Жените обаче изглеждат разочаровани, че наште не са взели сепаре. Сепарето идва с поръчването на бутилка за хилядарка - знак, че си истински тузар, а не просто чекиджия с маркови дънки. Още с влизането русалките мятат белтъци наоколо и насекундно биват полазени от по-платежоспособни дупета. Поканват ги на нечие сепаре. Разбира се, има достатъчно място само за тях. Наско и Дидо рязко ги свива стомаха, при това без да имат гастрит, но решават да удавят разочарованието в пиене. Поръчват по един Манхатън (20 кинта с бакшиша), които така и не успяват да допият, защото персоналът ги отнася в момента, в който ги оставят за секунда. Трябват им три опита, за да загреят, че това е стандартна процедура в клубовете (за издояване на клиентите).

Накрая решават да стрелят на сигурно и да си викнат момичета. Няма как да си тръгнат от Вегас без да са отчели победа, дори и платена. Преди това на улицата са им дали някакви листовки със снимки на дашни латинки и руси сирени. Изглеждат като от корица. Пък и пише само 50 кинта. Наште са ол ин. Обаждат се и им се почуква на вратата след 15 минути. Влизат две курви, не баш като от корица, но пък кой ти гледа след толкова пиене. Важното е, че няма да им се смеят, че са ходили до Вегас и са останали на сухо. Кратък вкус на победа, но пък се оказва, че цената е по 500. Петдесет е само за да ти потанцуват. Двамата ги заболява сърцето (пак), щото вече са се набутали юнашки и нямат толкоз кеш, та решават да си закупят по един минет за 200. Компромисен вариант, както се казва, поне няма да са капо. Мушкат се по стаите и след три минути Наско излиза с доволната усмивка на спечелил утешителна награда в супер шоу Невада. Дидо обаче го няма, при това продължава да го няма все повече. Цъфва чак след половин час, псуващ на български с вкисната морда. Оказва се, че не могъл да го вдигне. Но пък за сметка на това оная не му върнала парите. 

На сутринта потеглят обратно за Сан Фран, при това са с кола (за да спестят някой лев). Десет часа каране, през което време самосъжалението ги напуска само когато задремят от умора и махмурлук. Лошо им е сякаш излизат от пълна упойка. Но пък то си е точно така. Вегас ги е обслужил като стандартни пациенти.

   
  •  


Тагове:   Vegas,


Гласувай:
15



1. sestra - Чета пак.
12.08.2015 10:29
И съм ол ин :D
цитирай
2. nav - sestra
13.08.2015 06:06
Радвам се. Поздрави :)
цитирай
3. lava - *_*
13.08.2015 08:41
Да се смееш не върви, да плачеш е безполезно (за хора наближаващи четирисетака)... Да ми потъват гемиите, заради чужд потънал кораб е нездравословно (според както сочи науката трябва да сме позитивни, каквото и да значи това) и остава само едно: да се порадвам на хубавия текст с надеждата все някой да се поучи от чуждия горчив опит (преди да си спретне собствен такъв) ...
С горния герой имате еднакъв брой години стаж в Америка. Забележително е, че Вегасът не успя да те "свари" (като онази жаба от научния експеримент: цопнали жабата в казан с вряла вода, но тя така се опарила, че излетяла навън. Е... после я сложили в казан със студена вода и я сварили на бавен огън - тя така и не се усетила, че температурата бавно, но сигурно се покачва).
В тая среда и вдъхновението не те напуска. Браво!
цитирай
4. lava - :)
13.08.2015 08:45
Което ме подсети за една мисъл на Франсис дьо Кроасе: "Опитът не ни пречи да правим глупости, но ни пречи да ги правим с удоволствие!"
цитирай
5. him - :)
15.08.2015 19:34
Бай Ване, ти да не си присъствал, та знаеш всичко с подробности? Защото се съмнявам хора с подобно мислене да тръгнат да споделят как са се провалили при Сталинград?
цитирай
6. nav - ами
16.08.2015 10:06
Аз от години не поддържам връзка с него. Не се видяхме и като беше тук. Но историята ми я разказа един общ приятел. Навремето тримата бяхме доста близки. Интересното е, че в комбинация нещо кликваше и имахме интересни интеракции, изваждахме най-доброто от себе си, въпреки че само двамата никога не сме имали спойка.
Както обикновено, историята е автентична, но някои от елеметите (това в казиното) са взети от една друга реална история.

Поздрави :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358804
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031