Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2012 09:18 - Житейски минимализъм
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 8219 Коментари: 17 Гласове:
12

Последна промяна: 28.11.2012 14:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Това, драги зрители, е предговор към несъществуваща книга. Коя е книгата няма значение. По-важното е, че предговор към такава е невиждано потъпкване на литературните норми. Причините за този акт са две. Първо, краката са ми изтръпнали и имам нужда да се разтъпча. Второ, потъпкването на нормите често води до когнитивен дисеквилибриум (мисловно сепване) у четящия, което пък го изважда от ступора на битието и го кара да се замисли над себе си и живота. Това, ако мозъкът му не е безвъзвратно превърнат в скъпа марка синьо сирене. Постигането на която и да е от двете цели ще подобри кръвообращението ми или поне ще ме изпълни с блаженство.

И така (или иначе), темата на предговора е житейския минимализъм, изразен чрез неговия антипод - превръщането на човека в консуматор. Фройд описва консумирането като ‘орален комплекс,’ където всичко трябва да се прекара през устата или в по-общ план през сетивните органи. Стремежът е постигането на комфорт, утеха и задоволеност, което да доведе човек до изначалното щастие от сученето на майчината гърда или с други думи до доволна тъпота (препратката към Фройд е погрешна или най-малкото неточна). Култът към консумацията може да се открие още в древна Елада, където една жена от остров Милос дотолкова си гризяла ноктите, че си ги изгризала до раменете. Този подвиг я превърнал във Венера Милоска – символ на красотата. Днес статуята й може да се види в Лувъра.

Идеалът за консумация процъфтява в края на 20ти век, когато човечеството се позамогва и добива достъп до безпрецедентен брой удоволствия. Хората ядат, пият и се сношават повече, карат по-бързи коли, ползват повече наркотици. Прагът на насищане се вдигна дотам, че все по-малко неща носят търсеното удовлетворение. В Америка например суинг клубовете се превърнаха в масова практика. Отиваш и си спретваш оргийка с група непознати. Много мъже пък си наемат жиголо, което да гледат как оправя жена им, защото вече нормалните перверзии не им го вдигат. Секс играчките също не стигат, затова започнаха да се измислят иновативни начини за консумиране на плъстко удоволствие. Например стана модерно жени да си купуват големи кучета тип английски дог, с които да се сношават. Наскоро пък известен холивудски актьор и секс символ отишъл на доктор с анален проблем. Докторът намерил в задника му мъртва мишка. Оказало се популярно удоволствие да си пъхаш през тръба отзад жива мишка, като предсмъртните й движения причинявали силен оргазъм. При нормали атмосферни условия мишката се изхождала с екскрементите. Обаче ставали и засечки, както се разбира от гореспоменатия случай. В скоро време вероятно и този кеф ще стане недостатъчен. След мишката ще почнат да пускат и котка. Така ‘Том и Джери’ ще придобие ново, сексуално измерение. После след котката може да се пуска куче, а след кучето – китайци.

Всичко това изглежда ужасно и отблъскващо, нямащо нищо общо с вас, драги зрители, но горните примери са преекспонираният образ на една проста тенденция – колкото повече се увеличава доходът на човек, толкова повече расте консумацията. И не става въпрос за консумация на изкуство, култура, идеи или самопознание, а за по-големи коли и по-екзотични почивки – неща, чието поглъщане не прави човека по-жив и по-стойностен.

Алегорично казано, днес човек се развива хоризонтално, количествено, без да изследва света в дълбочина. Дори духовното започна да се консумира така. Ходи се по семинари, както се ходи в мол. Чете се ню ейдж литература, както се пият шотове в бар.

Живеейки така, човек се довежда до състояние на дупка, в която колкото повече неща и удоволствия налива, толкова тя става по-голяма. Консумираме още и още, а животът е все по-скучен и по-скучен. Оттук и състоянието на екзистенциална празнота, от която индивидът се опитва да избяга с тази нарастваща консумация. Порочен кръг е това и то не в хубавия смисъл на думата. Този нов тип човек Виктор Пелевин нарича оранус или устогъз. Понятието, надявам се, нищо не ви говори и точно затова ще прочете култовата му книга Generation ‘П’ и най-вече онзи фрагмент, където духът на Че Гевара, призован окултно от героя, разяснява как човек се превръща в устогъз.

Тук прекъсваме за реклами. Моля не сменяйте канала. Гледайте внимателно или невнимателно, слушайте или не слушайте, за орануса това няма значение. Съзнанието попива така или иначе.

Хубавата вест, драги зрители, е че тази мрачна картина на духовно средновековие не е в никакъв случай неизбежна. Има хора, при това все повече, открили онзи житейски минимализъм, антипод на устогъзието. Те  знаят как да превърнат докосването в оргазъм и хапката в пир. Разбрали са, че по-малкото често е повече, а да не бързаш е единственият начин да не губиш време.

Патосът настрана (патосът се връща), всяко нещо съдържа вселена от смисли, всяко преживяване е безкрайно дълбоко. Трябва само да спрем разпиляването, да имаме смелост да се заслушаме в себе си. Всичко това, драги зрители, е на една ръка разстояние. То започва с едно просто действие, по силите на всеки, който все още може да мърда. А именно, изключването на телевизора. По тази причина ви съветваме да изберете нашата марка телевизори, които могат да се изключват минималистично – с пляскане на ръце, а дори и с пляскане на крака, ако ръцете ви са заети с ядене на пуканки.

Текстът е публикуван с списание "Жената днес."




Гласувай:
12
0



1. ronya - хахах,
10.09.2012 11:48
да знаеш, че когато те чета, понякога ми идва да се гръмна... от кеф ;)))
Ма ша се огранича само до пляскане с крака :)))
цитирай
2. nav - хех
10.09.2012 22:22
Това е вдъхновяващо. Благодаря :)
цитирай
3. venercheto - А на мен ми писна назидателния тон ...
13.09.2012 03:53
А на мен ми писна назидателния тон малко преди да свърша четенето. С такъв вселенски разум си надарен, нав, би трябвало да знаеш че не мъмренето, а мотивацията води до резултати..
Поздрави.
цитирай
4. анонимен - в кой брой на "Жената днес&...
13.09.2012 19:49
в кой брой на "Жената днес"?
цитирай
5. nav - анонимен 4
14.09.2012 02:40
В августовския.
цитирай
6. nav - venercheto
14.09.2012 02:46
Съгласен за мъмренето, но текстът е препратка към книгата на Пелевин (едно от литературните явления на 20ти век) и оптимално се чете в този контекст (където преобладава хуморът). Освен това в текста (особено онова с патоса в края, както и поканата да се купи телевизор) има доста самоирония, която превръща назидателния тон в елемент от една по-сложна структура. Моят личен инструмент за повишаване на мотивацията е хуморът. Вероятно съм написал текста твърде неясно и многопластово, за да постигне желания ефект, така че камъните са моята градина.

Поздрави :)
цитирай
7. uroboric - И в мен провокира едно минималис...
18.09.2012 18:03
И в мен провокира едно минималистично пляскане (с крака, с ръце и комбинирано). " Уау уау уау..."
цитирай
8. bradata87 - уау-уау-аууу. . . обърнахте темата ...
19.09.2012 22:11
уау-уау-аууу...обърнахте темата с удоволствието от четенето на текста и неговото антиутопично гъзопоемане с тръба в конструкто-деконструктивен анализ на скелета му...моля ви се спрете се, защото и в жената утре има най-много 0.1%, които да осъзнаят, че това не е просто някакъв фанатик убеждаващ ги в пагубното действие на телевизора и чуждото мнение...
А иначе свежичко, хората и преди, и сега продължават пътя, наричан за краткост война, пък от време на време виждаме кой води, както го каза един друг васо...
Приятно слушане...again...
https://www.youtube.com/watch?v=AFiry3HSK9U

P.S.: Като намеря с превода ще пробвам да я добавя...
цитирай
9. nav - брада
20.09.2012 01:14
яка песен. надявам се да си прав за текста. аз самият се дразня, когато съм нравоучителен.

:)
цитирай
10. nav - uroboric
20.09.2012 08:48
Ех, пляскане с крака в акомпанимент с уау, уау :))
цитирай
11. uroboric - :)
20.09.2012 10:42
Няма и помен от назидателност, даже много добре си го "пляснал" (с крак) мухоморния нюанс...
цитирай
12. анонимен - Оставам с впечатление,
25.09.2012 13:50
че от целия текст най сте се впечатлили от пляскането с крака. Хехехехе
Що тъй?
Ако наистина си добре, то молбите ми са били чути.
И ай с...р с тез драги зрители. Знаеш, много се дразня на дидактиката в прав текст. Или викаш докът човек не го изкрещи, не се чува.
Айде, многооо многооо здраве и състояние на щастлив от нищо.
Ти дълго не писа, в главата ми се завъртяха едни батални сценарии мани, мани...
цитирай
13. nav - А, никакви батални сцени
25.09.2012 22:32
По-скоро еротични сцени, щото си намерих качествена муза. Та от такива не остана време за писане. Сега пък захапах пак във Вегас и нямам време от учене и бачкане. Но...количеството няма значение, стига изкрата да не гасне.

Текстът е ебавка, включително драгите зрители и дидактичния тон, който води до реклама. Пък и е препратка към Пелевин.

Добре съм. Благодаря за хубавите мисли.
Поздрави :)
цитирай
14. анонимен - Радваш, радваш
25.09.2012 22:57
Бях се притеснила истински за любимия ми жив писател. А бе Нави ти поне си умен. До кога ще продължаваме да учим на стари години. На мойто учение още май година две не му се вижда края. Викам си с кво съгреших, че ми се налага да уча отново. После си викам е тва е възмездие. Като бях злобен тийн най - мразех училището и дидактиката отправена към мен. Още ги мразя ма на уча. Трябва се кротна. Толкова съм заета с учение, че не ми остава време нито да чета това, което искам нито да слушам това, което искам абе нито нито. Пелевин трябва да го пусна в гугъл. За първи път го чувам, а си мислех че съм начетена. Ако не ми хареса си запазвам правото да те навикам.
цитирай
15. nav - Ех
03.10.2012 12:12
Любим жив писател...това няма как да не го цитирам :))
Който е умен, не спира да учи. На мен ми остава малко до доктората, жертвата откъм време си струва. Толкова научих за човешката природа, че не съм същият човек.

Пелевин кърти мивки и тоалетни чинии. Прочети Генерация 'П' и Чапаев и Пустота. Разказите му в нета също са яки.

Поздрави :))
цитирай
16. анонимен - :)
08.10.2012 00:16
Попрегледах го но някак не ме грабна. Няма да те навиквам все пак, но ще си позволя на свой ред да те цитирам Въпрос на вкус казало кучето и си облизало гъза :). На вълна Рулд Даал съм. Как не съм го чела до сега. Толкова е не натрапчив - просто те хваща за ръка и хайде дай да видим сега това, я виж там какво има, ах ами това пък. Такова четиво не бях срещала от години. Прочетох Чарли и шоколадовата фабрика и ще карам наред толкова съм зарибена.
Не знам как ти се отразява Елиф Шафак но ето един линк http://www.ted.com/talks/elif_shafak_the_politics_of_fiction.html
към една малко по-лична история разказана от тази сладка жена.

Поздрави,
Фенката
цитирай
17. nav - :))
08.10.2012 23:13
Благодаря за линка. Лекцията на елиф е емблематична и засяга идея, която се опитвам да популяризирам от години, а именно че голямата цел на изкуството и литературата е да ни пренесе отвъд границите ни, да ни разшири хоризонтите и идентичността, да ни накара да пътуваме през идеологичните субкултури.

:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1395307
Постинги: 249
Коментари: 2831
Гласове: 7528
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930