Постинг
09.10.2012 08:51 -
Размислите на един хамелеон
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 11153 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2012 14:58
Прочетен: 11153 Коментари: 14 Гласове:
16
Последна промяна: 28.11.2012 14:58
Любопитен феномен е как хората стават жертва на собствените си хубави качества. Красивите хора биват разглезени от непрекъснатото внимание, стават пасивни и доволни, спират да полагат усилия да се развиват. Умните пък попадат в капана на интелектуалното високомерие, смятайки че са нещо повече от останалите.
Аз, слава на Джо Пеши*, съм предпазен от подобни издевателства над себе си поради няколко маркови недъга (иначе и аз бих се поддал). Тъй като нямам централно зрение на дясното око, то има навика да се разхожда насам-натам, опитвайки се да фиксира нещо с периферното. Ефектът от това е, че мога да спечеля конкурс за хамелеони. И не защото си меня цвета на кожата, а поради това, че мога да гледам в две посоки едновременно. С други думи съм надарен с породисто кривогледство. Тебе гледа, мене вижда, казваха другарчетата ми като бях малък. Интересното е, че окото ми не е постоянно криво, а варира според това как се чувствам. Уморен ли съм или пък паднал духом, то опитва да избяга от света в обратна на посоката, в която гледам. В тези случаи приличам на чистокръвен дебил. Когато пък очите ми са на едно мнение, изглеждам забележително добре. В този смисъл красотата ми не е фиксирана величина, а се мени като температурните амплитуди в Сахара, разхождайки се по една своеобразна скала (да не се бърка с планинска скала, нито с миланската скала), обхващата две естетически крайности.
В интелектуално отношение нещата стоят на не по-малък шпагат (дори Жан-Клод Ван Дам би завидял). В следствие на природни дадености, стръвно четене и три висши, мога да надничам в деколтето на квантовата физика, да разнищвам преждата на човешката психология, да мисля в системи и да правя анализи с троен тулуп. Тъкмо обаче да се помисля за много умен и случвам някаква титанична глупост, комбайнерски гаф или плиткоумно изказване, които ми завират главата в задника, така че почвам да се виждам по съвсем различен начин. В такива моменти имам чувството, че ми е направена лоботомия и цели дялове от мозъка ми са отишли на почивка с градинските джуджета на Амели.
Та поради горните два абзаца, състоящи се от 1773 знака, не мога да кажа ‘аз съм едикакъвси.’ Няма как да отпусна гъза (нали може да се окаже, че главата ми е там) и да се чувствам доволно, още по-малко високомерно. Трябва всяка минута да съм съзнателен, да полагам усилия, да се наблюдавам, за да съм умен и красив. Това, разбира се, е невъзможно, така че отдавна съм приел своята дуалност. В началото ме беше яд, после само ме беше, а накрая не ме и беше. С годините започнах да осъзнавам красотата на подобна ситуация, където няма как да приемам нищо за даденост и да попадна в двете гореописани небрани лозя. Когато съм красив, се чувствам удивително, като за последно. Още повече защото външният ми вид е продукт на собствените ми усилия. Направя ли интелектуален подвиг пък, съм хем горд, хем смирен (системата хем-хем), което води до по-голяма емпатичност към околните. Иначе казано, тъкмо поради тази разчекнатост по целия диапазон на красота и интелект, се чувствам близък с цялото човечество, с всички грозни и красиви, глупави и умни, та дори и с целия хамелеонов род. Не знам дали има животно, което може да си завира главата в задника, но ако да, и с него съм близък.
Собствено, тази ситуация все повече ми се нрави, което пък ме кара повече да опознавам нрава си. А от това следва, че не съм безнравствен. Стигайки до този извод, се посветих на това да помагам на другите.
Ако и ти поемеш по този път, започващ от собствено, няма и да помислиш за чуждо, а ще приемеш всяко обстоятелство като свое, другите – като себе си. Всичко това иде да потвърди мъдрата мисъл, че за да промениш света, трябва да промениш себе си.
* И аз като Джордж Карлин се моля на Джо Пеши.
Аз, слава на Джо Пеши*, съм предпазен от подобни издевателства над себе си поради няколко маркови недъга (иначе и аз бих се поддал). Тъй като нямам централно зрение на дясното око, то има навика да се разхожда насам-натам, опитвайки се да фиксира нещо с периферното. Ефектът от това е, че мога да спечеля конкурс за хамелеони. И не защото си меня цвета на кожата, а поради това, че мога да гледам в две посоки едновременно. С други думи съм надарен с породисто кривогледство. Тебе гледа, мене вижда, казваха другарчетата ми като бях малък. Интересното е, че окото ми не е постоянно криво, а варира според това как се чувствам. Уморен ли съм или пък паднал духом, то опитва да избяга от света в обратна на посоката, в която гледам. В тези случаи приличам на чистокръвен дебил. Когато пък очите ми са на едно мнение, изглеждам забележително добре. В този смисъл красотата ми не е фиксирана величина, а се мени като температурните амплитуди в Сахара, разхождайки се по една своеобразна скала (да не се бърка с планинска скала, нито с миланската скала), обхващата две естетически крайности.
В интелектуално отношение нещата стоят на не по-малък шпагат (дори Жан-Клод Ван Дам би завидял). В следствие на природни дадености, стръвно четене и три висши, мога да надничам в деколтето на квантовата физика, да разнищвам преждата на човешката психология, да мисля в системи и да правя анализи с троен тулуп. Тъкмо обаче да се помисля за много умен и случвам някаква титанична глупост, комбайнерски гаф или плиткоумно изказване, които ми завират главата в задника, така че почвам да се виждам по съвсем различен начин. В такива моменти имам чувството, че ми е направена лоботомия и цели дялове от мозъка ми са отишли на почивка с градинските джуджета на Амели.
Та поради горните два абзаца, състоящи се от 1773 знака, не мога да кажа ‘аз съм едикакъвси.’ Няма как да отпусна гъза (нали може да се окаже, че главата ми е там) и да се чувствам доволно, още по-малко високомерно. Трябва всяка минута да съм съзнателен, да полагам усилия, да се наблюдавам, за да съм умен и красив. Това, разбира се, е невъзможно, така че отдавна съм приел своята дуалност. В началото ме беше яд, после само ме беше, а накрая не ме и беше. С годините започнах да осъзнавам красотата на подобна ситуация, където няма как да приемам нищо за даденост и да попадна в двете гореописани небрани лозя. Когато съм красив, се чувствам удивително, като за последно. Още повече защото външният ми вид е продукт на собствените ми усилия. Направя ли интелектуален подвиг пък, съм хем горд, хем смирен (системата хем-хем), което води до по-голяма емпатичност към околните. Иначе казано, тъкмо поради тази разчекнатост по целия диапазон на красота и интелект, се чувствам близък с цялото човечество, с всички грозни и красиви, глупави и умни, та дори и с целия хамелеонов род. Не знам дали има животно, което може да си завира главата в задника, но ако да, и с него съм близък.
Собствено, тази ситуация все повече ми се нрави, което пък ме кара повече да опознавам нрава си. А от това следва, че не съм безнравствен. Стигайки до този извод, се посветих на това да помагам на другите.
Ако и ти поемеш по този път, започващ от собствено, няма и да помислиш за чуждо, а ще приемеш всяко обстоятелство като свое, другите – като себе си. Всичко това иде да потвърди мъдрата мисъл, че за да промениш света, трябва да промениш себе си.
* И аз като Джордж Карлин се моля на Джо Пеши.
Хамелеонът се слива, а ти винаги се открояваш! По-скоро си един световен провокатор :)
цитирайПровокацията е да излезем извън стандартните си рамки на мислене и да отпием от екстаза да видим нещата с нови очи :))
цитирайБе от около "Собствено, тази ситуация все повече ми се нрави..." се чудя нещо... Има ли вероятност когато успееш да си извадиш главата от задника, да се окаже, че си си извадил задника от главата? И как да разбере човек (разбирай хамелеон), кат толкова си приличат?! ;)))
цитирайНав!, иска ми се много плътно да те прегърна!
цитирайМного добре казано :)) Има вероятност, но сравнително малка, пък и не за постоянно. Аз си мисля, че си струва усилията, най-малкото защото е достойният избор.
Хихик :)
цитирайХихик :)
На прегръдки не се свидя, само да са без език, че жена ми ще ме бие :))
цитирай
7.
анонимен -
alba
11.10.2012 15:36
11.10.2012 15:36
Бих искала да притежавам малко от "породистото ти кривогледство".
P.S. Целуни жена си бавно и нежно.
цитирайP.S. Целуни жена си бавно и нежно.
Хах, след два месеца като я видя едва ли ще е бавно и нежно :))
цитирайКеф, че само два месеца...да не ни забравиш за някоя чашка и нас да видиш.
Жалко, че си изтри коментара тя
Хамелеона в нас е мутация на вирус, докато сам неосъзнаеш хамелеона - тогава си обратно ти...нали?
цитирайЖалко, че си изтри коментара тя
Хамелеона в нас е мутация на вирус, докато сам неосъзнаеш хамелеона - тогава си обратно ти...нали?
10.
анонимен -
Здрасти Нав! До сега (кажи-речи ...
17.10.2012 16:45
17.10.2012 16:45
Здрасти Нав! До сега (кажи-речи през последните 3 години) само те четях (даже си спомням, че съм ти се и ядосвал като погледна блога ти и няма нищо ново), без да коментирам. Но този пост няма как да не коментирам, понеже абсолютно се припознавам в него. А и мен ме гонят същите мисли напоследък, дали аджеба е възможен такъв дуализъм, и можеш да си представиш къв кеф е да разбереш, че не си единственият.
Както казваш, добре, че от време на време човек казва по някоя простотия или изглежда като блъснат три пъти от камион (напред, назад и после пак напред), че да има какво да го свали на земята. И е добре, че повечето хора го осъзнават, щото има и такива, дето си мислят, че всичко, което излиза от тях, е перфектно.
"В началото ме беше яд, после само ме беше, а накрая не ме и беше." - гениална игра на думи.
Еми наздраве засега, и продълзавай да пишеш такива дълбоки откровения и интересности. Все повече се убеждавам, че откровеността е най-симпатичното качество у човека, независимо иначе какъв е. Ама пак се отплеснах. Какво казвах значи? А, да, наздраве.
цитирайКакто казваш, добре, че от време на време човек казва по някоя простотия или изглежда като блъснат три пъти от камион (напред, назад и после пак напред), че да има какво да го свали на земята. И е добре, че повечето хора го осъзнават, щото има и такива, дето си мислят, че всичко, което излиза от тях, е перфектно.
"В началото ме беше яд, после само ме беше, а накрая не ме и беше." - гениална игра на думи.
Еми наздраве засега, и продълзавай да пишеш такива дълбоки откровения и интересности. Все повече се убеждавам, че откровеността е най-симпатичното качество у човека, независимо иначе какъв е. Ама пак се отплеснах. Какво казвах значи? А, да, наздраве.
11.
анонимен -
същият от горния коментар
17.10.2012 17:15
17.10.2012 17:15
а, покрай наздравиците забравих поздрава - ето малко музика на един човек, който съм го чувал да мисли като теб: http://www.youtube.com/watch?v=CNHVJuOxRr0
цитирайИзвинявай за късния отговор, но съм пропуснал коментара ти покрай текущата ми претовареност в унито.
Радвам се, че съм те докоснал с написаното. Аз съм силно чувствителен към чуждите преживявания и това ме накара да преживея написаното по нов начин, през твоите очи.
Благодаря ти за комплимента. Играта на думи и мен много ме кефи. Смея си се на собствения хумор, не е ли чудесно :))
Благодаря и за поздрава. Имам интересна история на запознанство с Теодоси в един бар. Той е доста резервиран като човек и трудно се отпуска, но музиката му е изключителна. Слушал съм го на живо множество пъти и няма омръзване. Напоследък си въртя песни от един концерт с него и любимите ми Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, които ме разплакаха веднъж в зала 1.
http://www.youtube.com/watch?v=MBKEOvlmcH8
Наздраве и на теб :)
цитирайРадвам се, че съм те докоснал с написаното. Аз съм силно чувствителен към чуждите преживявания и това ме накара да преживея написаното по нов начин, през твоите очи.
Благодаря ти за комплимента. Играта на думи и мен много ме кефи. Смея си се на собствения хумор, не е ли чудесно :))
Благодаря и за поздрава. Имам интересна история на запознанство с Теодоси в един бар. Той е доста резервиран като човек и трудно се отпуска, но музиката му е изключителна. Слушал съм го на живо множество пъти и няма омръзване. Напоследък си въртя песни от един концерт с него и любимите ми Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, които ме разплакаха веднъж в зала 1.
http://www.youtube.com/watch?v=MBKEOvlmcH8
Наздраве и на теб :)
Мерси за поздрава! И мен много ме кефи това трио; жалко, че напоследък не са свирили заедно. Иначе и аз съм голям фен на Теодосий, пътувал съм няколко пъти в други страни, за да посетя негови концерти. Той е резервиран обикновено след свирене - имам чувството, че цялата си енергия я излива докато свири и после няма сила да говори. Но иначе е голям шегаджия и луда глава.
Щом и ти си фен, сигурно ще се засечем някой ден на негов концерт :)
Поздрави!
цитирайЩом и ти си фен, сигурно ще се засечем някой ден на негов концерт :)
Поздрави!
Хубаво би било. Ще се познаем :))
цитирайТърсене
