Постинг
25.08.2012 08:25 -
Рецепта за развитие (или как се калява стоманата)
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 6994 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2013 22:27
Прочетен: 6994 Коментари: 10 Гласове:
13
Последна промяна: 05.04.2013 22:27
Отново към Вегас. Изпуснах трети самолет подред, с което поставих нов олимпийски рекорд. В Лондон. Какво от това, местя си го в другия крачол. 24 часа на летището, дочетох ‘Любов’ на Елиф Шафак, върна ме към любимата Суфи естетика. Наблюдавах хората по коридора, в магазините, докато не се превърнаха в мравки, повтарящи до безкрай едно и също механично поведение, еднакви обусловени реакции. Спах без да сънувам.
На летището във Вегас ме посрещнаха с прегръдка няколко лоши новини. Климатикът на колата ми не работи, някакви непознати такси ми се натискат похотливо. Нищо ново, премествам го обратно в левия крачол.
Настанявам се при Васото в приятен апартамент. Оле, ще живея с любимия ми луд. Наливаме се цяла вечер с бърбън и усмивки, като в доброто старо време, което още продължава. Скоро ще празнуваме десет години от началото на вегаското ни другарство. Имам си свой собствен Камен Донев за съквартирант. Яко.
Първите дни протичат като в групово изнасилване. Аз съм щастливката. Внезапно съм два бона назад (местене в десния крачол), забравил съм да пратя важен документ в унито и може да си загубя правата (обратно в левия), продават ми дефектен лаптоп (пак в десния)... Имам чувството, че играя джобен тенис и почвам да се изнервям. Затварям очи, поемам дълбоко въздух. Фокусирам се върху това, че току що успях да се излекувам чудотворно от хепатит С, здрав съм, имам работа, на която правя невероятни пари, обичан съм и обичам. Всичко случващо се се намества в голямата картина, където дори проблемите са красиви в контекста на крайния резултат. Благодаря на живота за всичко. Имам пълно доверие в него.
От следващия ден нещата рязко се наместват. Всичко е наред с документа, на работата изкъртвам от продажби (за седмица си изплащам борча). Тази рязка смяна от лошо на добро ме следва непрекъснато още от дете – свръхестествено повтарящ се модел, сякаш съдбата ме залива ту със студен, ту с горещ душ. Като се замисля, това е съвършената рецепта за каляване и психическо израстване, за изкъртване от матрицата на битието. Обгръща ме усещане за благодат и космическа смисленост. Ако съм имал право на желание преди да се родя, то е било никога да не преставам да израствам.
От друга страна хубавото идва така рязко само тогава, когато нищо в главата ми не му пречи – когато приемам нещастията с доверие, със знанието, че няма как да знам дали случващото е за добро или за лошо в дългосрочен план. Спокоен ли съм, съм пробуден. И животът е вкусен.
На летището във Вегас ме посрещнаха с прегръдка няколко лоши новини. Климатикът на колата ми не работи, някакви непознати такси ми се натискат похотливо. Нищо ново, премествам го обратно в левия крачол.
Настанявам се при Васото в приятен апартамент. Оле, ще живея с любимия ми луд. Наливаме се цяла вечер с бърбън и усмивки, като в доброто старо време, което още продължава. Скоро ще празнуваме десет години от началото на вегаското ни другарство. Имам си свой собствен Камен Донев за съквартирант. Яко.
Първите дни протичат като в групово изнасилване. Аз съм щастливката. Внезапно съм два бона назад (местене в десния крачол), забравил съм да пратя важен документ в унито и може да си загубя правата (обратно в левия), продават ми дефектен лаптоп (пак в десния)... Имам чувството, че играя джобен тенис и почвам да се изнервям. Затварям очи, поемам дълбоко въздух. Фокусирам се върху това, че току що успях да се излекувам чудотворно от хепатит С, здрав съм, имам работа, на която правя невероятни пари, обичан съм и обичам. Всичко случващо се се намества в голямата картина, където дори проблемите са красиви в контекста на крайния резултат. Благодаря на живота за всичко. Имам пълно доверие в него.
От следващия ден нещата рязко се наместват. Всичко е наред с документа, на работата изкъртвам от продажби (за седмица си изплащам борча). Тази рязка смяна от лошо на добро ме следва непрекъснато още от дете – свръхестествено повтарящ се модел, сякаш съдбата ме залива ту със студен, ту с горещ душ. Като се замисля, това е съвършената рецепта за каляване и психическо израстване, за изкъртване от матрицата на битието. Обгръща ме усещане за благодат и космическа смисленост. Ако съм имал право на желание преди да се родя, то е било никога да не преставам да израствам.
От друга страна хубавото идва така рязко само тогава, когато нищо в главата ми не му пречи – когато приемам нещастията с доверие, със знанието, че няма как да знам дали случващото е за добро или за лошо в дългосрочен план. Спокоен ли съм, съм пробуден. И животът е вкусен.
https://www.youtube.com/watch?v=MvVEoCDuBII - Поздрав за разказчето...
цитирайБлагодаря за включването, че нещо читателите ме изоставиха.
цитирайНав, просто се сетих как точно с тази песничка си го местя през някои периоди, просто фона винаги е важен....докато за наместването пък е по-приятна тихата безалкохолна обстановка...
Пък и мен ме учуди, че чак първи се включвам
Давай към следващото включване, че липсва отдавна нещо свежо за четене и сами да се препрочитаме е някак странно :)
цитирайПък и мен ме учуди, че чак първи се включвам
Давай към следващото включване, че липсва отдавна нещо свежо за четене и сами да се препрочитаме е някак странно :)
4.
анонимен -
alba
31.08.2012 10:36
31.08.2012 10:36
"Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач". Елиф Шафак
Щастливи дни и нежни нощи, Нав.
цитирайЩастливи дни и нежни нощи, Нав.
5.
анонимен -
drugarKakata
06.09.2012 20:59
06.09.2012 20:59
Дай ,Боже всекиму! :)
цитирайпесничката е точната за местене. право в десятката си :)
цитирайТова лафче на любимата Елиф ми е крайно наивистично (какво разбираме под сърце?) и не мога да се съглася, но пък темата е дълга и не е за коментар. Ако намеря време тези дни, ще драсна по-подробно.
Благодаря ти за включването. Както винаги успяваш да внесеш полък красива енергия дори с мимоленто прелитане през блога.
:)
цитирайБлагодаря ти за включването. Както винаги успяваш да внесеш полък красива енергия дори с мимоленто прелитане през блога.
:)
благодаря ти, че не ме забравяш :)
цитирай
9.
анонимен -
alba
10.09.2012 08:30
10.09.2012 08:30
"Къде е думата, сърце,
която да направи чрез любов
прекрасен този грозен свят,
която да му придаде завинаги
могъществото на дете,
защитата на роза? "
цитирайкоято да направи чрез любов
прекрасен този грозен свят,
която да му придаде завинаги
могъществото на дете,
защитата на роза? "
Великолепно :))) Това стихче накара пулса ми да се усмихва.
Величествено е това мълчание,
побрало думите и въжделенията
на всички поколения.
Величествено е с един стих-цвят
разлистващ се с безмълвен грохот
да цъфне ден, усмивка, вдъхновение.
http://www.youtube.com/watch?v=njG_dQC-cnk
цитирайВеличествено е това мълчание,
побрало думите и въжделенията
на всички поколения.
Величествено е с един стих-цвят
разлистващ се с безмълвен грохот
да цъфне ден, усмивка, вдъхновение.
http://www.youtube.com/watch?v=njG_dQC-cnk
Търсене
