Прочетен: 13389 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2010 09:50
От Времетръс не помня много, защото я четох преди повече от десет години. Но пък все още имам хубав вкус в устата от нея. Имаше доста философски мотиви наред с обичайния вонегътски хумор.
Голям Гальовник четох съвсем наскоро и трябва да кажа, че си беше абсолютно преживяване за моя обръгнал литературен вкус. История за отношенията между един човек и един питон. Приказка за интимността (да не се бърка със секс), за различността и за онази чувствителност, която прави хората раними. Обществото прегазва различните. Питонът като метафора на този процес – отблъскващ, заради студения си, безстрастен и опасен вид. Човекът, обичащ питон сякаш приема метафоричните характеристики на домашния си любимец. Странната змия и странната птица (интроверт, мечтател, романтик, малко луд), смятани за противни поради своята различност.
Книгата е написана на невероятен език (оле за преводача), разчупващ линейността и статичността на думите. Език-лабиринт, разкриващ, забулващ, провокиращ. Бих го сравнил с езика на Павич, но приликата е в ефекта, а не във формата. Голям Гальовник ми се нарежда до Хазарски Речник на Милорад Павич, Generation П на Виктор Пелевин, разказите на Борис Виан, Истории за Кронопи и Фами на Хулио Кортасар. Освен с оригиналния си език и сюжет, обикнах тази книга заради живота, който лъха от нея. По това се познава истинското изкуство. В него вибрира енергията на живота, автентично, прогарящо. Ето няколко цитата от книгата за добиване на кило представа и сто грама усмивки.
"... и да обича Девета симфония от Бах.
- Девета симфония е от Бетовен - каза инспекторът.
- Знам, но е време за промяна..."
"Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата."
"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."
"Но усмивките честно са тъжни, трябва да им влизаме в положението."
"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."
"Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив."
"И наистина през 1931 г., както Ви е неизвестно, се е състоял първият бунт на сперматозоидите в Париж..."
"... щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."
"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."
"...избягвайте да се пържите в собствен сос. Отсега си създавайте навика да се пържите в соса на другите, тогава не боли толкова."
"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."
"... и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
"А и по улиците е пълно с ксенофобия, хората са против незаконната имиграция и един питон не може да мине незабелязан, араби са били пребивани за много по-малко."
"Стърчах насред стаята и преглъщах своите улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха по бузата ми при опит за бягство."
"...когато човек е очаквал цял живот любовта, той е съвсем неподготвен."
"Сълзите ми продължаваха да напират в очите Й..."
"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."
"- Кузен, аз отглеждам питон.
- Бюрак, произходът ми е полски – каза ми той – аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.
Все още се намирах под въздействието на пресния случай с маслото от Нормандия и за миг се изплаших. Някои хора изневиделица ти правят взривоопасно признание, за да се докопат с последни сили до твоето дружелюбие и да установят връзка с теб, признаци на доверие. То е психологически метод. Мисля, че се показах на висота. Трябва да кажа, че го разбирах. Аз също бих желал да съм някой друг, да съм аз самият. Има разни случаи. Той може би чуваше прекрасна вътрешна музика, с медна група, цигулки и тимпани и искаше целият свят също да я слуша, с оглед щедрост, но е необходима публика, необходими са любители, внимание и изразни средства, на хората не им е приятно да се обличат и напразно да се разкарват. Тъкмо на това му викат съзвучие. Вътрешната музика е нещо, което се нуждае от външна помощ, без нея тя се превръща в адски грохот, защото никой не я чува. Той държеше ръката ми в своята – едър плешив човек и нос с голям мустак, в живота беше зъболекар, на шейсет години, меко казано, а за един диригент, който е все още зъболекар, това не е малко.
- Бюрак, произходът ми е полски – каза ми той – аз съм зъболекар, но бих желал да съм диригент.
- Влизам ви в положението по-добре от всеки друг – му казах аз, - прекарал съм целия си живот при курвите и нали разбирате.
Господин Бюрак отдръпна ръката си и ме изгледа така, да, така, друга дума няма. Дори лекичко отдалечи стола си.
Пък аз просто исках да му кажа, че също бих желал да съм.
От друга страна, в израза ‘себеподобните ни’ има страшно много истина. Дори надникнах в речника, но там имаше нещо калпаво, нещо скалъпено. Пишеше ‘съм – съществувам’. Не бива да се доверяваме на речниците, тъй като те са създадени специално за нас. Конфенция е това, в тон с околната среда. Когато един ден излезем оттам, ще стане ясно, че "съм" подразбира и означава "съм обичан". То е едно и също. Но те го избягват. Погледнах дори на раждане, но и там го избягваха.
Ще се учудите като ви кажа, че Андите трябва да са много красиви. Казвам го без връзка, за да покажа, че съм свободен. Държа на свободата си повече от всичко друго."
"Г-н Паризи е много известен чревовещател. Откак е слязъл от сцената, преподава изкуството на диалога със социологическа и хуманитарна цел – обясни ми той – и обучава нашите себеподобни да задават правилно въпроси и да получават отговори и необходимите утехи.
Въведе ме в един чист хол и начаса накара телефона да звънне.
- За вас е – каза ми той. – Обадете се.
- Но...
- Хайде, приятелю, обадете се!
Вдигнах уреда.
- Ало? – рекох предпазливо.
- Ти ли си, мили? – рече един глас на жена. – Ти ли си, любов моя? Мислеше ли си мъничко за мен?
Втрещих се. Г-н Паризи беше в другия край на стаята, не можеше да е той и после този глас на жена, дори нещо повече, женски глас...
- Мислеше ли си за мен, скъпи?
Мълчах. Очевидно за нея мислех. Какво друго да правя?
- Знаеш ли, липсваш ми...
Шепнешком. Съвсем нежно, едва доловимо. Това беше телефон с необикновена чувствителност.
- Не се двоумете – каза г-н Паризи. – Успокойте я. Усещам, че се тревожи, страхува се да не ви загуби...
Сега или никога.
- Обичам те – казах аз, бял като платно.
- По-силно – подвикна ми г-н Паризи и постави ръцете си на корема. – Оттук... Отвътре да дойде, оттук, трябва да излети навън...
- Обичам те – изревах аз отвътре и от страх.
- Не е нужно да крещите – каза г-н Паризи. – Важно е убежедението. Трябва
сам да си вярвате, това е изкуството. Хайде, опитайте.
Казах на телефона:
- Обичам те. Да знаеш колко ми е трудно да живея без теб. Толкова отдавна вече чакам тук, на слушалката... И все се трупа, трупа във вътрешността. Натрупал съм истински американски склад – искам да кажа свръхпроизводство, - страхотно, всичко това е за теб...
Цели пет минути говорих с телефона и когато млъкнах, имаше въздишка и целувка, после слушалката тракна."
Голям гальовник е феномен в литературата и по чисто фактологична причина. След като вече е спечелил престижната "Гонкур" (френския Пулицър) през 1956, Ромен Гари е утвърден писател. В началото на 70-те критиците започват да плюват, че се изчерпал и вече не е интересен. Империята (в случая мосю Гари) отвръща на удара по исторически начин като публикува Голям гальовник (1975) под псевдонима Емил Ажар... и печели отново "Гонкур". Гари си остава единственият френскопишещ автор, печелил наградата два пъти (тя може да бъди присъдена само веднъж на даден автор). Едва след смъртта му (самоубийство през 1980) се разбира, че Ажар е Гари. Няма друг такъв ташак с критиката.
Голям гальовник можете да си купите в повечето книжарници, но ако имате път натам, минете през тази на Асен, която се намира на ъгъла на Бенковки и Дондуков (първата пряка вдясно след Раковски в посока ЦУМ) срещу "Чайна във фабриката" . Човекът се радва много на всеки продаден гальовник.
11.09.2010 10:06
За мое голямо щастие успях тия дни да си купя пак изданието от някаква сергия, май за 2 лв.!!!!
Поздрави
Валя
11.09.2010 10:39
Постингът на господин nav заслужава да е там.
Хубаво инфо за тези, които не са чели "Голям гальовник" и добро напомняне за препрочитане.
Хубав ден!
Усмивки на всички!
16.09.2010 07:41
:*
Петя
16.09.2010 15:18
Мляс по сочните устни (по твой избор).
:))
:)
25.10.2010 23:23
Мерси, че пишеш с дух :),
Свети
25.10.2010 23:27
Поздрави :)
28.10.2010 23:18
:)
за енти път се убеждавам, че колкото си по-голям, толкова си по-ненатрапчив.
Странни са пътищата, по които се срещат хората. Радвам се, че попаднах на блога ти.
:)
Направо си завиждам, че аз чета теб и изпитвам това удоволствие, което ти, като самия себе си, няма как да почувстваш:)
Дано имаш и ти същата радост и някой, който диша и мърда, да те зарежда точно по този начин:))