Преди седмица се върнах от Виена и още съм пиян от красота. Това красотата е голяма работа. Евтина е и е навсякъде. Обаче е неуловима като пръдня на вегетарианец и изисква специални умения, за да бъде забелязана там, където живеем. Затова е чудесно, когато имаме възможност да пътуваме. Другоземната красота е по-очевидна и достъпна, въпреки че си е същата красота. Но нека да ви я поднеса подобаващо и с аперитив, за да може да я усетите сякаш ви целувам в устата. И вкусът на тази целувка да ви пропие и настръхне.

Та всичко се случи съвсем неочаквано и в стила на магическия реализъм с едно посещение на виртуалното ми аз (под формата на Смешна метафизика) във Виена, където живее Вампи, известен още като bapha (да се чете варна). Срещнал ме той на страниците на тази книга и ме почувствал близък като тридневни гащи. И понеже не си поплюва да казва каквото мисли, ми пратил няколко реда от личния си наратив. Ето фрагмент:

‘На този празник получих две еднакви книги и естествено започнах вечер да чета от едната (не ги смесвам, боли глава). А през деня на работа си се ровя в блога ти. Преди около час открих, че блога ти и книгата е едно и също... сега те имам 3 пъти. Ако мацката ми разбере, ще стане страшно.’

Аз разбира се веднага надуших качественото четиво и отклекнах подобаващо, като си сипах един голям бърбън, излочих го с кеф и драснах на Вампи продукта от комбинацията от писмото му и питието. Получи се онзи чудесен вид кореспонденция, в която всеки ред е коктейл от сингъл малц есенции.

В последствие Вампи ми надраска едни други редове, в които ме покани да му гостувам, демек да пием джин тоник на два гласа. И така отидох при Вампи във Виена.

Виена е имперски град, няма как човек да пропусне това впечатление. Огромни празни пространства – прощади, алеи, паркове, в които да се побере едно разцъфнало въображение, където човек може да бъде. Всичко пипнато със стил, лъхащо на живот, на история. Кметството, приличащо на катедрала, операта – на огромна гара, музеите – на дворци, дворците – на отделни градове. Австрийска строгост, подправена с намигвания Хундертвасер. Ходя замаян от тези простори, опипвам с поглед статуи, оседявам пейки, возя се в метрото като на въртележка. Часовникът ми спира в галерии пълни с кокошки, шилета и климтчета. Целувката на живо, получавам ерекция. Стоводи ме къпят в цветове и форми от друга реалност. Пия града на екс и съм все по-пиян, все по-усмихнат. Но ето Вампи ми звънва след работа и се започва пиене на други честоти, на четири по четири очи, джин тоник на куб (лед), с лимонче и блясък в ушите. Тоя пич функционира сякаш на бързи обороти, настръхнало, без празни приказки. Думите му извират от него самия и моментално връхлитат света на талази. Карам сърф по тези вълни, с изострени сетива, със солени очи. Почти не говоря, обичайната ми бъбривост е изместена от друг мой Аз, наблюдаващ и преживяващ.

Вампи обладава света с особена прагматичност, без да се задържа ненужно на повърхностите на нещата. Кара си бавареца като велосипед, пръска парите като капки по фикус, проточил виртуален хобот смуче мед от нещата с непринудеността на муха. Лекота има в тази хиперактивност. Лекота в комбинация с целеустременост – еделвайс на паважа, пътека от птици. Аз се нося по гръб като в много солено море.

Гледам го как готви своето малко Софле (на четири годинки) с нежност и въображение, как говори за любимата с вдъхновение, как става в пет, за да свърши изрядно работата си и същевременно непрекъснато се забавлява, флиртува, спонтанства. Това е човек, който може да сърфира бясно в спокойни води.

Обикаляме по улиците и пейзажът е фон на картина, в която Вампи и Нав пият буквални и виртуални коктейли. Красотата на града се пречупва през красотата на общуването. Забравям да снимам, да гледам, преживявам Виена с разфокусирани очи и изострено сърце. Вече четвърти ден.

Отидох с идеята да разглеждам Виена, но се оказа, че Вампи е по-интересен за разглеждане, че през него мога да разглеждам и себе си с нови очи. Това щото неговите очи са маркови (от скъпите) и оптиката позволява високо качество на образа. Вече седмица съм в София, а още имам вкус на джин тоник в устата, усмивка по небцето, чуждоземни мигли в очите. Едно е сигурно, с Виена и Вампи ще се видим пак.

Еееее двама толкова готино - позитивни - невероятно прекрасни на едно място си е било забавно :)

точно това е той, и аз не бих могла по добре да го опиша.
а преди да го срещна си мислех, че аз не мога да си държа устата затворена.

))))))))))

думите са си твои,
колата не е моя,
парите са на жената,
за хлапенце се надявам да имам пръст, ама знайш ли...
а енергията и идеите са от оня великия bombay, който има още толкова много да ни каже...
Освен това, аз куту додъх, то така си беши...
Ама "пак да дойдеш да го видиш, чуваш ли" (куче в чекмедже)

хич не се оправдавай, готин тип си, спор няма:) А Софлето няма как да не е на татко си :)

мен точно това ме притеснява... че ако прилича на баща си, само да ми падне тоа :)

а за спора... ееееех, как щях да ти повярвам ако не бях чувал мненията на любимата и брат ми...

Сладури :)****
Усмивките ви са заразни :Р

Разбрах аз кви сте ги вършЕли там! Пияници ниедни (не е лошо, особено джин-тоник-а!) Вампилуи нали ти прати поздрави от мене! Ама разбрах и че много яко сте забили...
Айде! И умната (да не е русата, щото...)

Мараба другари, нещо блогот не ми праща мейли, че имам коментари, та едвам сега видях. Мерси за включването.

doriana - поздравите получих, мерсиско и наздраве.

Вампи - не се праи на скромен, ти отдавна ме надмина по популярност у блого, пък си и заслужаваш баданарките.

Много поетично си го описАл, ама не. Виена е кукленски град от розови пасти, заврънтулки и въздушни целувки. Там дори лайната на конете са в причудливи изтъчнени форми, а населението е със средна възраст 90 (дори и да не е, така се преструва).
Освен това стрийт културата е скучновата, няма провал, нито бесен нощен живот, нито разврат, натрапчиви просяци от бивши колонии или упадъчна култура (все неща, които обичам).
Не знам за теб, обаче аз там не бих. само бях. и едва ли ще бъда :)

Гледай са, мацка, Виена си е скучновато местО, спор нема, ама нали са ни учИли да гледаме убавото на нещата, и аз го гледАх. Пък може и така да ми се е сторило поради чудесната компания. Освен другото, треба си и малко патос, та да вържем текста. Айде със здраве и до летоска. Mляс :)

Мен ако питаш, прекарването добре звучи, а и май компанията си я бива. А като се замисли човек това е най-важното.

Поздрави и от мен
Руми

Само това се отбих да кажа..

абе и аз така бeх чула за Виена, ама на мен не ми розовееше толкова там..По-скоро се напивах и аз от нещо, като бях преди 2 м. (освен от бирата), което ако не е стрийт култура, то за София и сичко друго различно от Лондон и Берлин нема надежда ;)

Виена ме изкефи отсекъде- неочаквано. Тва за града-музей е остаряла представа, бейб..трябва пак да се поразходиш там, без да бързаш.

А че nav и bapha кефят, то одавна.. Cори, че не ти викам Варненецо, Варненец. Ако почна, ше претендирам да ми отвръщаш с "Македонке", и диалогът ще стане малко несъвременен. Въпреки че ше е яко fun сигурно :)))))))))))

Ей, nav...само не спирай с джина...на теб разчитам да пиеш един и за мен в Бг!

поздрави и на четирима ви, Венера

Харесва ми.Тази вечер се насмях яяяяяяяяяккккккккооооооо!

Мдаа, аз вече съм развил такава чувствителност към хората, че човекът ми прави преживяването повече отколкото мястото.

Поздрави :)

Ти мани, ама като седна да пия, такава глътка ми се отваря, че след това изтрезнявам три дни. Онзи ден се събрахме в 9 с трима олигофрена да играем белот . . . и шест часа и три бутилки джак по-късно се чудех в кое измерение съм. Подозирам, че прекалено наситените ми емоции попиват алкохола като сюнгер и затова не ме хваща лесно. Тъпото е, че на другия ден съм по-пиян от вечерта. Пък на пияна глава четенето на научни статии е невероятно преживяване :))

Харесвам хора, които са способни на яяяяяяяяяккккккккооооооо!

:)

забавата е най-важна :)))

а и това с емоциите и сюнгера ми е мнооого познато...:) :) трябва да се съберем някой път някъде да пием джин (защото аз това обичам) и да видим какво ще стане.. най-хубаво и Варна да е там :))

весело изкарване!

Офертата се приема с ентусиазъм (джинът върви с ентусиазъм). Само да се повърна от американско напролет :)

Ooook :)))))

Еби му меча