Постинг
25.12.2022 22:58 -
Коледната история на Нав
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 3528 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2022 23:15

Прочетен: 3528 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 25.12.2022 23:15

Онзи ден една непозната жена ми направи коледен подарък три бутилки класно италианско вино от избата й. Ей така, без повод, просто защото е прочела нещо мое и се е почувствала у дома. Рядко някой прави нещо подобно за мен, затова ѝ благодаря от все сърце. Този жест превърна моята Коледа в нещо реално и истинско. Аз също искам да подаря на всички един мой коледен разказ, история за любовта, която често каца на рамото ни, но ние не я забелязваме, защото твърде много бързаме или сме задръстили сърцето си с погрешни вярвания.
Затова ви пожелавам да обичате стремглаво, да сте готови да отидете на другия край на планетата, за да видите човека, който ви е развълнувал, да не отлагате за друг момент, когато ще сте по-свободни или не толкова уморени, да си направите крила от любовта и да политате на тях, защото любовта не чака. И каца отново рядко на рамото, което не е станало крило.
Обичайте Стремглаво, не се пестете. Днес цял ден превеждах този стих на Дейвид Уайт, насищах всяка дума с интензитета на копнежа си и с всичките години мъдрост, които съм попил. Защото днес аз не празнувам раждането на Христос, а раждането на любовта, на която той е символ.
ИСТИНСКА ЛЮБОВ
Има вяра в това да обичаш
стремглаво
онзи, който ти е отреден,
особено ако си чакал дълго
особено ако душата не е вярвала,
че заслужава
тази обична приканяща ръка
да хване нейната
Често мисля за вярата
и за посланията на самотата
доколко вярваме, че сме
достойни за любов
Преди години на Хебридите,
си спомням старец
който сутрин ходеше
по сивите камъни
до брега на тюлените
и силно стискаше шапката
до гърдите си в буйния
солен вятър и казваше молитвата си
на бурния Исус
в морето
и си мисля за бурята
и за всеки пробуден и виждащ
онази фигура там сред водата
която зове
и как всички се готвим за това
рязко пробуждане,
за това призоваване,
и за онзи момент
когато трябва да кажем Да
той рядко идва
толкова грандиозно
по-често тихо и интимно
в лицето на онзи,
когото знаем че е нужно да обичаме
така че когато
най-накрая излезеш от лодката
и тръгнеш по водата към него,
разбираш
че всичко те държи
и всичко потвърждава
твоята смелост
и ако искаш
да се удавиш, можеш
но избираш живота
защото накрая
след цялата тази борба
и след всичките тези години
просто не искаш
повече удавяне
в ярост, гордост, скръб
или самосъжаление
искаш да живееш
искаш да обичаш и си готов
да минеш всеки път
и всяка тъмнина
без значение колко течен и
опасен, за да поемеш онази ръка
която знаеш
ти принадлежи
https://nav.blog.bg/izkustvo/2021/12/03/kolednata-istoriia-na-nav.1792044?fbclid=IwAR0rXnJcV5ui-tTqq06oHu9Q4ujVbOHhRR3x7PhNMYlGJQuBRSuBcO4rOpE
Затова ви пожелавам да обичате стремглаво, да сте готови да отидете на другия край на планетата, за да видите човека, който ви е развълнувал, да не отлагате за друг момент, когато ще сте по-свободни или не толкова уморени, да си направите крила от любовта и да политате на тях, защото любовта не чака. И каца отново рядко на рамото, което не е станало крило.
Обичайте Стремглаво, не се пестете. Днес цял ден превеждах този стих на Дейвид Уайт, насищах всяка дума с интензитета на копнежа си и с всичките години мъдрост, които съм попил. Защото днес аз не празнувам раждането на Христос, а раждането на любовта, на която той е символ.
ИСТИНСКА ЛЮБОВ
Има вяра в това да обичаш
стремглаво
онзи, който ти е отреден,
особено ако си чакал дълго
особено ако душата не е вярвала,
че заслужава
тази обична приканяща ръка
да хване нейната
Често мисля за вярата
и за посланията на самотата
доколко вярваме, че сме
достойни за любов
Преди години на Хебридите,
си спомням старец
който сутрин ходеше
по сивите камъни
до брега на тюлените
и силно стискаше шапката
до гърдите си в буйния
солен вятър и казваше молитвата си
на бурния Исус
в морето
и си мисля за бурята
и за всеки пробуден и виждащ
онази фигура там сред водата
която зове
и как всички се готвим за това
рязко пробуждане,
за това призоваване,
и за онзи момент
когато трябва да кажем Да
той рядко идва
толкова грандиозно
по-често тихо и интимно
в лицето на онзи,
когото знаем че е нужно да обичаме
така че когато
най-накрая излезеш от лодката
и тръгнеш по водата към него,
разбираш
че всичко те държи
и всичко потвърждава
твоята смелост
и ако искаш
да се удавиш, можеш
но избираш живота
защото накрая
след цялата тази борба
и след всичките тези години
просто не искаш
повече удавяне
в ярост, гордост, скръб
или самосъжаление
искаш да живееш
искаш да обичаш и си готов
да минеш всеки път
и всяка тъмнина
без значение колко течен и
опасен, за да поемеш онази ръка
която знаеш
ти принадлежи
https://nav.blog.bg/izkustvo/2021/12/03/kolednata-istoriia-na-nav.1792044?fbclid=IwAR0rXnJcV5ui-tTqq06oHu9Q4ujVbOHhRR3x7PhNMYlGJQuBRSuBcO4rOpE
Няма коментари
Търсене