Обичам лаконичността на живота, иронична и същевременно искрена като усмивка на дете (палещо котка). Дълги години изучавах човешката психика, дълги като косите на Самсон, за да разбера накрая, че всичко се побира в къс просташки виц.
Две арменки си говорят. Едната:
- Топките на мъжа ми са толкова космати, че вече ям кивитата без да ги беля.
Така е. Спор няма. В психологията това се нарича принцип на обуславянето. Един стимул се асоциира с друг, така че ефектът от първия се придобива от втория. По асоциация.
По този начин и съвсем несъзнателно, хората усвояват многообразие от често ирационални поведения и ги превръщат в норма. В навик. А навикът е втора природа.
Напоследък все влизам в женски тоалетни (подозирам нарочно), което ме подсеща за друга житейска мъдрост, побрала в себе си човечеството:
Гледам, пише жени. Влизам, то кенеф.
Очакванията, съзнати или не, са двигателят на всяко действие. Да овладееш своите е величествено постижение. Своеобразен олимпийски медал по живеене. Тук ще цитирам Сенека, който е мъдър стоик и авторитет по темата. Ама няма, просто исках да създам очаквания.
На Изток казват:
Лесно се върви по пътя (Дао), когато нямаш очаквания.
На Изток от Изток пък, в Америка, казват:
Ако нямаш очаквания. Нямаш разочарования.
Което е същото, но това не изненадва никого, щото Американците са тъпи плагиати. Е, лъжа, има и читави, като Алис Уокър. Тя има цяло стихотворение по темата. Което може да се чете и на части. Ето една.
Не очаквай нищо, мое дете
Храни се скромно
С изненада.
Не пожелавай нищо повече
От мъничкото си сърце
По-ярко от звезда
То знае нуждите ти, и мечтите
Да го познаваш
Е наслада
(превод мой, оригиналът долу)
Очакванията, превърнати в съзнателен процес, са цяла сговорна дружина. Ето една народна поговорка, която дава рецептата:
Надявай се на най-доброто. Очаквай най-лошото.
Какво изящество само, какъв прагматизъм. Искам да споделя и друга, още по-народна мъдрост. Даже две, да не помислите, че съм стиснат:
Ум царува, ум робува, Ум белият делфин*.
И още:
Тате носи, Лео Меси.
What the fuck? - ще си каже по-интелигентният читател, владеещ чужди езици. Каква народна поговорка е това, на чий народ и от коя планета? И въобще какво общо има с очакванията? Ааа, има, има. Двата лафа са смешни именно защото задават очаквания за нещо познато, но те оставят измамен с троен тулуп в последния момент. Както и заглавието на картинката долу (Christmas Boxes).
* Детско филмче от соца.
Expect nothing. Live frugally
On surprise.
Become a stranger
To need of pity
Or, if compassion be freely
Given out
Take only enough.
Stop short of urge to plead
Then purge away the need.
Wish for nothing larger
Than your own small heart
Or greater than a star;
Tame wild disappointment
With caress unmoved and cold.
Make of it a parka
For your soul.
Discover the reason why
So tiny human midget
Exists at all
So scared unwise.
But expect nothing. Live frugally
On surprise.
Нещо от сорта беше, че и най-умният си е малко прост, или че някой все пак трябва да пасе патките.
Но се разсеях, и си останах с очакването да ми дойде отново умната мисъл, но уви.
Моят вариант лафа е, че и най-умният си е много прост. Примери бол.
открития,
открих максимата, че големите очаквания често разочароват.
Това стана докато наблюдавах ДРУГИТЕ.
Излиза, че човек не може да открие света
ако не са ДРУГИТЕ.
Ако наблюдаваш само себе си
ще стигнеш, разбира се, до някои места....
На човека не му е дадено да наблюдава себе си....
Хората казват: Остави го, той е прост!
А всъщност последният е най-щасливият.
Извинявам се за включването.
Ако мога да утрепя нещо в себе си ще почна с очакванията, а после и съвестта. За сега нивото при мен е начално - разбирай калпазанин.
Текста ти е трепач - жанрово недефиниран по Навовски, но многооо як!