Прочетен: 2902 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2019 07:00
Взирам се в това лице, докато погледът ми не смени предавките и не прогледне в междуредията на времето. Тогава се превръща в пъпна връв, която ни споява в двуединство. Всяка моя мисъл озарява очите й, всяка мечта начервява устните й, вълненията ми й даряват топлина, страстта ми я поруменява. И се превръщам в най-красивите си проявления, в безразсъдни жестове на обновление, които карат камъка да става плът, за да танцувам с нея до зори. Пробуден съм и вътрешно богат, душевно чист, сияен. А тя ми подарява танц за всеки лъч. Как да не искам да съм още.
Тази жена, съградена от множество образи, всеки от които оживява от ударите на препълненото ми сърце, е огледало за безкрая от възможности. Гледам променящите й се черти, тези ликове на всички жени, които мога да докосна и да споделя, с които да порасна. Танцувайки, един в друг се преливаме, пораждаме се и се катализираме. Очите ми се разширяват от мащабите…
Всяка сутрин се будя до нея. Закусваме, бъбрим, любим се. Но трябва да съм буден истински, за да сбъдна тази всичкост в нея. Трябва да съм повече от камък, за да разлистя камъка й.
Всеки ден започвам отначало. Най-красивото вечно начало, в което съм истински жив.