Ето че набързо се изнизаха три месеца откакто се завърнах във Вегас, къде в учене, къде в пиене. С програма от средно 6-8 часа учене на ден, в свободното време на човек не му остават сили освен да се напие чудовищно или да седне да играе белот с нечовешките си приятели. Тук белотът е надраснал всяка нормална игра на карти. Трябва не просто да си изключителен в следенето на картите и мисленето на тактики, но да го умееш на бутилка уиски или поне на 20 бири. Понеже всеки от присъстващите е едновременно картоиграч и холерик от висша класа, всяка твоя грешка се наказва от партньора с порой епитети и блъскане по масата. "Айде бе хюмне . . може ли така да се дъниш, бе айляк." Това, че не знаеш значението на повечето обиди се компенсира с почти безкрайното им изреждане, което тотално повишава когнитивния ти товар (демек освен за картите трябва да мислиш и върху семантичните дълбини на редки диалектизми) и започваш да играеш още по-зле. Трябва също да си непрекъснато нащрек за моментните изстъпления на някой от околните. Чупенето на чаши, маси и лампи е съвсем естествен феномен. Освен това всеки от седналите край масата е развил някакъв уникален начин да дразни и разсейва околните. Иво е превърнал мрънкането в олимпийска дисциплина и непрекъснато опява как "нищо не ми влиза . . веднъж не съм вдигнал". Траян (известен като бат Трой) е неизчерпаем откъм истории от сорта на как откраднал едно теле и го одрал в банята на баба си или как преди няколко дни се събудил на пейка пред едно от казината с кожено яке на голо и гащи в джоба (щот предишната вечер правил стриптийз в един бар). Историите са толкова невероятни, че се изисква огромна концентрация, за да продължиш да следиш картите без да изпаднеш в неистов смях или удивление, като същевременно гледаш да поддържаш постоянно темпо на пиене. Освен това не дай си боже да се заложат пари и Траян да спечели, се почва едно "че аз няма смисъл въобще да ходя на работа, ако сте толкова лесни." Разбира се, това побърква останалите холерици и се пораждат едни диалози (или по-скоро групови монолози), пред които въображението на Камен Донев бледнее. Към пет сутринта вече пиенето е свършило, с което приключват и картите (примерно 10 на 9). Алтернативен завършек е когато Траян загуби пари. Последния път бяхме сложили по 50 кинта при резултат едно отгоре за мен и Траян. Иво, който вече има пришки по езика от мрънкане, изведнъж излиза със сто в ключов момент. Два пъти подред. Губим  играта, при което бат Трой изпада в амок и почва да му нарежда "ти ли нямаш нищо, бе ташак," обръща мраморната маса, нарязвайки ме на две места, подпира я на канапето и започва да скача по нея. Тя обаче се оказва корава. Той скача отгоре й, пада, пад скача и пак пада, при което от него стърчат какви ли не шрапнели от счупени чаши. Той обаче е толкова бесен, че е готов да загуби крайник, но да ликвидира масата докрай. Изнася я на улицата и започва да я блъска в едни камъни крещейки като варварин. Масата най-после се предава и цялата улица става в парчета мрамор. Аз се смея в несвяст, от което главата ми тотално се развива от погълнатата бутилка уиски и с последни сили успявам да си преглътна щурмуващия стомах. От полиция ни спасява единствено това, че в пет сутринта съседите не са особено бързи в решенията. После всичко утихва, въобще не искаш да се сещаш кой си, щото уж седна за едно раздаване, а сега деня го пиши дъждовен с толкоз алкохол в кръвта и недоспиване в главата. Така е то, мисля че ако някой ме види в подобна ситуация, едва ли ще предположи с какво се занимавам. Разбира се, всичко това е съвсем закономерно. Всяка крайност поражда противоположна крайност, ако трябва да перифразирам Нютън. Прекаленото учене винаги ми избива в някаква ексцесия – карти, цяла нощ в някой техно клуб или просто другарска среща от трети вид (разбирай домашно запиване, целонощен обмен на нечовешки простотии като бонус към запиването или излизане тип безпаметно надрусване с някакви хапчета, които Васо ми е пробутал някак си на концерта на Rage Against the Machine, а на него му ги дал зъболекаря му). Такъв е животът ми тук, на шпагат между ролите на интелектуална ламя и високоградусов простак. Честит рожден ден и на двамата.

по-скоро ми приличат на селски истории

ЧРД, Нав!
Това за ексцесиите след прекомерно учене го познавам, разбирам и ... хм... понякога прилагам :) Но при мен се изразява в готвене на леща в 1 през нощта и други такива наглед мирни занимания :)

рожден ден, нав. и на двамата :))

хубава история :)

няколко са:))) ама тези с калпазанина са ми най-любимите ;)))

http://www.loonapix.com/img/tmp/125961413211292606.jpg
http://www.loonapix.com/img/tmp/125960476732727696.jpg
http://www.loonapix.com/img/tmp/12596089275643577.jpg
http://www.loonapix.com/img/tmp/12596090245780647.jpg
http://www.loonapix.com/img/tmp/1259609567632823.jpg

да застават в редичка да им честитя по отделно;)))

ние по двама ти десет накуп))))))

Честито Нав! :-))

Здраве, любов и късмет!

благодаря с всичка сила за чудесностите.

Анджи, много як подарък. Направо се почувствах VIP.

:)

има нещо в теб момче.
бъдещето само ще покаже какво точно!:)))

простаци ставаме всички след много високи градуси, ама ламята, за да е Ентелектуална се изисква много труд, по-тежък от копането, брат.
Бъди здрав!

Жив, здрав и с куп хубави спомени и нови преживявания :)

на теб, nav, двамата и другите!

Аз малко на патерица,ама а честито и от мен и все така да го давате!! :):):)

да бяхте поиграли малко покер в тоя Вегас, бе момчета...

Вярно е, иска си време. А тежкият труд се изразява най-вече в това човек да може да се лиши от непосредствените удоволствия в името на бъдещи идеали. Все пак след десетгодишно постоянстване в интегралното развитие (физическо, емоционално, интелектуално и духовно), човек си влиза в един ритъм, където не брои дните и не търси ефектите. Важен става самият процес. Но пък съм сигурен, че ако продължавам така, един ден ще си бера златните ябълки.
:)

на принца, дори и сестрата за пожеланията. Да ви се връща подобаващо :))

Анони 13 - тук останалите джидат покер с най-голямо постоянство и хъс. Даже ходят на турнири по казината. Аз обаче не си падам по хазарта и индивидуалните игри, обичам интеракцията с партньор. Пък и нямам време за подобни разточения. Разказът горе е малко преувеличен. Нито пия, нито играя карти толкова често. Иначе нямаше да смогвам в една доста взискателните докторантските програми по педаг. психология.

ЧРД на патерица и от мен. ,,И Господ се усмихна от небето.Точно това искаше Той -всеки сам да поеме отговорността за собствениая си живот.В края на крайщата бе дал на чедата си най-хубавия от всички дарове: способността да избират и да решават как да постъпват". Н А З Д Р А В Е !...

Правописна грешка – да се чете НАВ ЗДРАВЕ !

Хах, не се бях сещал. Мерси ))

Е, аз пък спретнах подобаваща конкуренция, но не с пиене, а с похапване тип нагрухване за твое здраве снощи. Елени от учене не смогна да дойде (то с каквито се събереш...), но в доста разширен състав и на корем се погрижихме за твоето здраве и благоденствие. За следващия купон (Ивановден) ще трябва да си купиш и камера, за да стигнеш до нас с глас и образ.
Снощи ти изпратихме много любов, със сигурност си я усетил, от мен добавям здраве и късмет и дано мечтите ти се сбъдват, но да не намаляват:)))

хееее , хваща!....чисто картинно не е наистина скуччно, но пък емоциите са силни и цветни. поздрави! ужасно ми хареса "стърчат шрапнели от счупени чаши..."- по линията на съвпаденията рисувам точно това сега...
хайде - весело! и слънчево!

Здравей Нав,
пише Руми. Между любимите ми орхиди, които поливам в момента и предстоящите коледни празници бих искала да те помоля да ми драснеш нещичко за това, което бяхме говорили за възпитанието на децата, ако ти е възможно, разбира се. От мен весело изпращане на старата година и още по-весело посрещане на новата ...

тези дни ще напиша постинг по въпроса. Само да намеря малко време, че бачкам като ненормален и си подавам документите в разни унита.

Весели празници.

http://www.youtube.com/watch?v=sPeBba1vAIo&feature=player_embedded
Весели!

прошептя задъхано Вятъра...
Ти можеш, скъпи ми приятелю. Ти можеш. Само аз знам с колко светлина можеш да преобръщаш мрака. Ти си най-чудната СтихИя, която съм виждал.
Да е вечна светлината ти!


Ив

от много работа пропуснах идването на новата година и всичко покрай нея. Дори забравих за светлината и стихията. Но пък без мрак няма светене :)