В дебелите книги пише, че човекът с високо развито съзнание възприема реалността като динамична система от взаимосвързани феномени, които са в процес на непрекъснатата трансформация. Всеки предмет или процес е под влиянието на множество други явления, които определят същността и развитието му във всеки един момент. При хората това важи с още по-голяма сила, защото съзнанието е едно от най-гъвкавите творения на природата. Езикът, който използваме, контектсът, в който се намираме, всяко наше намерение определят качеството и посоката на живота ни. Онзи, който познава тези принципи, следват естествената динамика на живота и променяйки се, разширява хоризонтите на съзнанието си, така че каквото и да се случи, той не познава разочарованието. В нейните течни очи случките не са статични продукти на битието, а летливи частици от единния процес на реалността. В подобно съзнание не съществуват понятията проблем, парадокс, дисхармония, скука. Магическият театър на живота кара този човек да се усмихва екстатично в сърцето на промяната.
По този случай, пък и по друг, Фильо започна да живее динамично. Сменя си бельото ежедневно, бръсне си топките с повод и без повод, дори кожичните на ноктите взе да си маха. Влезе му под кожата тази екстатична усмивка, за която споменава езотериката. Иска му се да я примами да кацне на устните му и ето, готов е на всичко. Всякакви промени му се въртят из главата. Толкова бързо се въртят, че му се завива светът. Ето го, стърчи на челна стойка, на шпагат, яде безвкусни зеленилки, пие чайове от непроизнесими билки, дори на концерт на Анелия ходи. Всичко това в името на промяната. Не е лесно човек така радикално да се променя, да почне да си бърка в носа с показалец, вместо с кутрето като всички, да вдига дъмбели и щанги, докато заприлича на Попай, да учи дълги и дебели думи с множествени гуши и значения. Дори косата си отряза Фильо, дето биеше плитките на Рапунцел. Не просто я отряза, а я отскубна кат бурен.
Гледа се Фильо в огледалото и не може да се познае. Прилича на фалос. И на самоковски картоф. На толкоз неща прилича за пръв път, че започва да се смее като изтърван. Устата му е опряла в ушите, чак главата му хлопа. И понеже няма накъде повече да се смее с уста, почва да се смее с крака, с мигли, и с тънки черва. Даже със стомах се смее като истински вентрилог (или поне като фалшив). Забравя Фильо къде е от смях, забравя и кой е. Времето се разтяга като лукум и Фильо докосва вечността, която се оказва без бельо. Лекотата се сгъстява до сияние и превръща тялото му в усмихващ се сноп светлина. Ето я значи тази усмивка, мисли си Фильо. Или по-скоро усмивката мисли него (щото нали го няма). Метаусмивка е това, сътворение.
Освества се Фильо по едно време и гледа, че седи на тоалетната чиния. Поглежда надолу, лайно няма, пък и гащите му са си на дътя. После се сеща какво и защо се е случило. Случило се е в кенефа, щото там се гледаше в огледалото. Усмивката си е отишла (вероятно поради миризмата) и Фильо решава да запечата момента, докато не е изфирясал с няколко фотоса. Грабва си ентусиазирано айфоня и се прицелва в отражението си. Обаче нъц, все някакви размазани образи (като Бил Мъри в оня филм). То пък и кога Фильо е правил снимки. Обаче нали вече е кален в промяната, та пробва всякакви схеми – по гащи, с шапка, с вазелин, на тъмно. И ето, след по-малко от час, еврика. Тайната е да се снима по потник и в профил. Само така не излиза размазано. Като доказателство прилагаме няколко снимки за сравнение. Пък и нали всички фенове дето имат крачоли чакат снимките на Фильо, та да имат повод да си го преместят.
Ай наздраве и за много години.
(изпуснахме момента с голата глава, но картофът и тук личи)
Туй дърто, ама за сравнение.
И една от доброто старо време, когато усмивката идваше просто ей така.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗБОРНИТЕ П...
Малоумни депутати
18.10.2010 12:48
18.10.2010 12:51
Нда, животът налага да се търпят безкрайни промени!
(Аз пък си боядисвам косата вече...)
:))
18.10.2010 19:15
Original - Епа доверявам се. И се радвам, че пируваш на мой гръб. Интересно дали намираш разлика между последните неща като дирника и старите ми неща в блога. Любопитно ми е доколко стилът се променя или не. Субективността пречи на преценката.
malchaniaotnadejda7 - йееей, Денят на Мармота ми е много любим филм. Този с размазания Бил Мъри не го помня кой беше. Бил Мъри се появяваше спорадично не на фокус и обясняваше как не се чувствал фокусиран. Ако питаш за книгата ми Смешна Метафизика (за забавно развиващи се), казва се Смешна Метафизика ... ;) Май първият тираж се изчерпи напълно, но може да я има още в Хеликон или някоя онлайн книжарница.
doriana - ти да ме видиш на живо и на два джака, пък ще си говорим кой бил юпи.
анонимен 6 - стар стил по ме кефи, има поетичност и благозвучие в хуй сплескан. Даже често сам си го викам като надрискам нещо. Червена точка за доброто попадение.
dennis - тукашните руси са много руси, не моем се класирам, особено ако взема, че си отворя устата, около мен се виждат само разбягали се силикони. единственият начин е да имам мерцедес, дебел ланец и да гледам лошо без да продумвам.
karambol5 - (((((((((:
11.11.2010 11:07
сега видях интервюто, станало е много добре:-)
http://www.bnews.bg/article-16676