Постинг
29.05.2008 18:40 -
Рециклиране на Тъгата
Години наред ме спохожда едно видение, толкова наситено, че в сравнение с него реалността избледнява. Наричам го видение не защото нещо ми се явява, а защото виждам света по един невъобразимо различен начин, толкова различен, че сякаш става дума за друг свят. Залее ли ме това състояние, всичко, от най-трудния екзистенциален въпрос, до всяка човешка драма, изглежда толкова просто, че ме разплаква с красотата на простотата си. Усещането е за неземна лекота и закономерност, всичко в света е на мястото си и се прелива в останалото. Неща като беда, несправедливост, злина, страдание не съществуват, всяко от тях е проекция на онази безмерна любов, сътворяваща всички неща. Дори смъртта, тази тера инкогнита на първичния ужас от неизвестното, ми разкрива недрата си. И виждам как в мрака й се раждат звезди и политат пеперуди, как казва “туп” и се намества идеално точно в онази част от пъзела, където изглежда красива и смислена.
Дори когато отмине видението, усещането избледнява изключително бавно и дори месеци след това не спирам да нося частица от него. Това ме кара да се усмихвам на всички привидни абсурди наоколо ми, да ги пъхам в уста и да правя балончета.
Понякога това ми се случва докато спя. Всеки път се събуждам и дълго светя в тъмното в безмълвно опиянение. Друг път идва на яве и започвам да танцувам – с устни, с очи, с крайници.
До следващото такова усещане остават повече от два часа. Сега е 1 след полунощ. Не мога да заспя, както често ми се случва напоследък. Болен съм ужасно за пръв път от години. Тялото ми сякаш не е мое, изнемощял съм от безсъние, в очите ми пари болка, гърлото ми е гнойна буца. Подобно нещо ми се случва единствено когато енергията ми е ниска, когато гръмотевичното ми сърце се умори да тупти за чужди скърби и загуби връзката си със светлината.
Месеците след нова година ме измориха ужасно под формата на един човек, когото обичам и който изпадна в мозъчно затъмнение и започна да ме облъчва с недоверие. Измори ме атмосферата на образовано невежество в университета. И най-вече това, че няколкото ми любими хора тук постепенно започнаха да се преливат в сивотата на битието, като в онова емблематично бг аниме “Ку-ку”. Това все още ми е слабо място и единствено успява да ме прониже. Гледам как туптящи с цялата си същност хора постепенно угасват, стават практични, здравомислещи еснафи или уморени екс-дон-кихотовци с хербаризирани идеали. В такива моменти се чувствам ужасно сам сред хората, сякаш се пренасям “в самотата на памуковите полета” на Колтес, което ме кара да се вглъбя на някое тихо местенце. В уединението си със света, като една истинска риба-метафизик, отново добивам съзнание за водата в която плувам, водата, която ме свързва с всичко, която ми дава живот и пространства, която съм аз. Радостта ми се завръща и ме отнася в състоянията на безметежен океански екстаз.
Но дори тук ме намери тъгата. Отиде си едно момиче. За пръв път ме прониза нечия смърт, ограби ме почти физически. Никога не я бях виждал, не бях говорил с нея, но смъртта й откъсна нещо от мен така, както тази на никой роднина не бе сторвала. Всъщност за пръв път почувствах нечия смърт като загуба.
Тя беше един от онези истински живи хора, редки като кометите. Чувствителността й ми напомняше езерна повърхност, отразяваща всеки полъх на вятъра. Животът се оглеждаше в нея. И тя се вълнуваше.
Толкова автентична енергия, отвъд условностите на света, отвъд стремежите на малките хора, в истината на нещата. Гневеше се дръзко на несправедливостите, и дори цветовете на гнева й носеха чистотата на любовта.
Гледах я как расте като тревата – невидимо, неумолимо. Как зрее като слънце сутрин. Гледах и се усмихвах. Чаках онзи миг на равноденствие, в който чувствата й ще се наситят и сгъстят до плътността на безвремие. И ще е готова да погледне зад паравана на илюзиите, отвъд дуалността в пещарата на сенките. Беше почти стигнала, оставаше още само едно изпитание . .
Написах долното стихче за това искрящо парченце живот.
Рисувам светли точки по небето
от мисълта за теб . .
Посоките отново съчинявам.
От тебе сплитам плитки на жените,
а на мъжете пури с твоя вкус раздавам.
Докосвам с теб каквото и да погледна.
Тази палитра е неизчерпаема.
Тъгата от този недоразцъфнал пламък се вля в останалите малки болки и ме измори. Очите ми загубиха остротата си и попаднаха в плен на привидностите. В привидностите човек старее. И боледува.
Точно в 3.21 се събудих и косата ми светеше. Онова видение отново ме намери, върна ме на себе си. Болестта се беше изпарила, заменена от чутовна сила.
За пръв път от месеци имам енергията да пиша, да напълня думите до сублимиране на словото, да меся реалността със символи. Усещам онази наситена искреност, която кара мислите да случват. Толкова истории препускат през мен сега, че се връщам за лятото в България, за да пиша и сбъдвам.
Накрая искам да ви подаря няколко реда от любимата ми поема в образи – “Тънка Червена Линия” на Терънс Малик, където Джим Кавийзъл, Бен Чаплин и Ейдриън Броуди са поеми в поемата.
“Един вижда умираща птичка
и усеща само безкрайна болка.
За него смъртта има последната дума.
Тя му се присмива.
Друг вижда същата птичка
и усеща величието на живота.
Усеща как радостта минава през него.”
Дори когато отмине видението, усещането избледнява изключително бавно и дори месеци след това не спирам да нося частица от него. Това ме кара да се усмихвам на всички привидни абсурди наоколо ми, да ги пъхам в уста и да правя балончета.
Понякога това ми се случва докато спя. Всеки път се събуждам и дълго светя в тъмното в безмълвно опиянение. Друг път идва на яве и започвам да танцувам – с устни, с очи, с крайници.
До следващото такова усещане остават повече от два часа. Сега е 1 след полунощ. Не мога да заспя, както често ми се случва напоследък. Болен съм ужасно за пръв път от години. Тялото ми сякаш не е мое, изнемощял съм от безсъние, в очите ми пари болка, гърлото ми е гнойна буца. Подобно нещо ми се случва единствено когато енергията ми е ниска, когато гръмотевичното ми сърце се умори да тупти за чужди скърби и загуби връзката си със светлината.
Месеците след нова година ме измориха ужасно под формата на един човек, когото обичам и който изпадна в мозъчно затъмнение и започна да ме облъчва с недоверие. Измори ме атмосферата на образовано невежество в университета. И най-вече това, че няколкото ми любими хора тук постепенно започнаха да се преливат в сивотата на битието, като в онова емблематично бг аниме “Ку-ку”. Това все още ми е слабо място и единствено успява да ме прониже. Гледам как туптящи с цялата си същност хора постепенно угасват, стават практични, здравомислещи еснафи или уморени екс-дон-кихотовци с хербаризирани идеали. В такива моменти се чувствам ужасно сам сред хората, сякаш се пренасям “в самотата на памуковите полета” на Колтес, което ме кара да се вглъбя на някое тихо местенце. В уединението си със света, като една истинска риба-метафизик, отново добивам съзнание за водата в която плувам, водата, която ме свързва с всичко, която ми дава живот и пространства, която съм аз. Радостта ми се завръща и ме отнася в състоянията на безметежен океански екстаз.
Но дори тук ме намери тъгата. Отиде си едно момиче. За пръв път ме прониза нечия смърт, ограби ме почти физически. Никога не я бях виждал, не бях говорил с нея, но смъртта й откъсна нещо от мен така, както тази на никой роднина не бе сторвала. Всъщност за пръв път почувствах нечия смърт като загуба.
Тя беше един от онези истински живи хора, редки като кометите. Чувствителността й ми напомняше езерна повърхност, отразяваща всеки полъх на вятъра. Животът се оглеждаше в нея. И тя се вълнуваше.
Толкова автентична енергия, отвъд условностите на света, отвъд стремежите на малките хора, в истината на нещата. Гневеше се дръзко на несправедливостите, и дори цветовете на гнева й носеха чистотата на любовта.
Гледах я как расте като тревата – невидимо, неумолимо. Как зрее като слънце сутрин. Гледах и се усмихвах. Чаках онзи миг на равноденствие, в който чувствата й ще се наситят и сгъстят до плътността на безвремие. И ще е готова да погледне зад паравана на илюзиите, отвъд дуалността в пещарата на сенките. Беше почти стигнала, оставаше още само едно изпитание . .
Написах долното стихче за това искрящо парченце живот.
Рисувам светли точки по небето
от мисълта за теб . .
Посоките отново съчинявам.
От тебе сплитам плитки на жените,
а на мъжете пури с твоя вкус раздавам.
Докосвам с теб каквото и да погледна.
Тази палитра е неизчерпаема.
Тъгата от този недоразцъфнал пламък се вля в останалите малки болки и ме измори. Очите ми загубиха остротата си и попаднаха в плен на привидностите. В привидностите човек старее. И боледува.
Точно в 3.21 се събудих и косата ми светеше. Онова видение отново ме намери, върна ме на себе си. Болестта се беше изпарила, заменена от чутовна сила.
За пръв път от месеци имам енергията да пиша, да напълня думите до сублимиране на словото, да меся реалността със символи. Усещам онази наситена искреност, която кара мислите да случват. Толкова истории препускат през мен сега, че се връщам за лятото в България, за да пиша и сбъдвам.
Накрая искам да ви подаря няколко реда от любимата ми поема в образи – “Тънка Червена Линия” на Терънс Малик, където Джим Кавийзъл, Бен Чаплин и Ейдриън Броуди са поеми в поемата.
“Един вижда умираща птичка
и усеща само безкрайна болка.
За него смъртта има последната дума.
Тя му се присмива.
Друг вижда същата птичка
и усеща величието на живота.
Усеща как радостта минава през него.”
Мъдрост видях.За сметка на преживени тъги.
Да.Точно така се прави.Живее се...
цитирайДа.Точно така се прави.Живее се...
нищо не разбрах сигурно съм тъпа...
цитирайСтранно нещо е смъртта - когато загубиш някой, когото много си обичал и на когото много си държал, неизбежно започваш да го усещаш в друг или в други - Любовта има много лица... без претенции, че умея да обичам, щото това изобщо не е умение.
Радвам се, че си се възстановил! :)))
цитирайРадвам се, че си се възстановил! :)))
да рециклираш и да зареждаш.Завиждам ти!И ти благодаря!
цитирай
5.
анонимен -
Огряваш!
29.05.2008 22:04
29.05.2008 22:04
И тъгата ти, процежда снопчета лъчи.
И сякаш всичко от което имаш нужда...намираш в себе си....
цитирайИ сякаш всичко от което имаш нужда...намираш в себе си....
вода и светлина от мен...!
цитирайНе е срамно да си кажеш, че си тъп ако не съзираш смисъл, срамно е да кимаш умно с глава в такъв случай !
Човека страда в думи.
И думите страдат с него.
цитирайЧовека страда в думи.
И думите страдат с него.
Всичко е в твои ръце, мило момче... също като онази пеперуда, в ръката на ученика. Живота рядко спори с нас.
А именно на теб е време да напуснеш дуалността...
Ефирно пътуване пожелавам, и прегръдка.
цитирайА именно на теб е време да напуснеш дуалността...
Ефирно пътуване пожелавам, и прегръдка.
много силен и искрен текст. пишеш вълшебно - то и преди си беше ясно, но си мисля, че това е най-готиният ти постинг
поздрави!:)
цитирайпоздрави!:)
Aз мога да кажа само, че изтръпнах.
Това съм го преживявала абсолютно едно към едно. Със сигурност не става дума за същото момиче, но и аз не я познавах, a я гледах и я четях. И тя светеше. Kогато си отиде, част от мен си отиде също.
И аз никога няма да я забравя и знам, че ще се срещнем по някакъв начин, някъде, някога, дори и да не е вярно "реално", за мен е вярно, защото вярвам, че е така. Защото знам, че сме едно и също.
Същността ни е еднаква, човешката същност, тя е един друг възможен мой "аз", както аз съм не всеки писал по-горе, и не само.. Както ти си на си на всички останали и всички останали сме също помежду си.
Защо ли ни е толкова трудно да го поумеем?
Всъщност това по-горе не значи, че задавам въпрос.
Достатъчно съм се ровила по въпроса, за да имам ясна идея за какво става дума. Но тук не исках да пиша за това, какво мисля за живота. Какво виждам, че повечето хора правят с него.
По някава асоциация сега се сетих за филма на Милена Кънева “Total Denial” (http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/total-denial.html)
Сетих се и за една фраза, любима на мой приятел “Някой виждат бисерите в калта, а други – калта по бисерите”
Не всички хора си спомнят това, когато трябва да си го спомнят.
И макар да си бях обещала да не задавам въпроси в този коментар, все пак не мога да се сдържа. Признавам, коментар 1. ме накара да се помисля. И ми се ще да попитам човекът, който го е написал : "Какво имаш предвид под УМЕЕНЕ ДА ОБИЧАШ?" и "Сигурен/а ли си, че не става дума за личната дефиниция, която човек създава в съзнанието си за всяка друга дума?” Защото честно казано не се разбира какво си имал предвид. Въпросът – хубаво, питай, след като това искаш да направиш като си прочела текста, ама после цитатът от книгата на Кастанеда никак не ми се върза. Сякаш преповтаряш част от смисъла, вложен в постинга.
Ккакво значи да “УМЕЕШ да обичаш”, е въпрос, който е доста съществен, вълнуващ мноого хора, и съответно заедно с многото мнения, по него има и много недоразумения.
Не е ли достатъчно просто да знаеш, че тази, най-живата частичка от теб, която е вечност ще бъде с него където и каквото и да сте.. Дори да сте сън или да не сте нищо, тази искра обич, която ви е свързвала, тя остава по някакъв начин.
Както един миг може да бъде вечност, така нея винаги ще я има. Независимо дали ще съжителстваш с даден човек цял живот или не. Понякога е по-добре да не.
Та, исках да пиша по-скоро за усещането, което остави в мен смисълът на думите в текста ти, макар че се отклоних малко от смисълът пречупен в мен към перчупваният от други хора.
Та моят смилъл, май го споделих още в началото. А усещането, в първото изречение.
Такива хора не се забравят. Част от мен, може би най-чистата и истинска ги носи в себе си през цялото време. http://crisa.hit.bg/texts/Ese-04.htm
Едно мога да кажа: В написаното от теб има вечност. Ти за мен си автор, аз не се интересувам кой колко е публикувал. (Сякаш истискваш думите и правиш от тях фреш от усещания.) Иначе има бая хора, които са публикували доста, но за себе си не съм ги признала като автори. И като всеки автор имаш по-силни и по-слаби неща. То е като една формичка, калъпът от която е на най-високите точки, които си достигал в писането си. За всеки като любим пост, ще е различно. да. Но има и някакъв обективен критерий, мисля, че е повече от ясно, че нямам предвид това да си 'на първа страница'. А неща като - колко си се вложил в даден текст. (Дали всеки път се влагаш еднакво? Аз със сигурност мога да кажа, че за мен не е така.)
Ами сега я изпълни тази формичка, за която писах преди малко, догоре. И тя засвети.
Нарави го по такъв начин, по който може да свети само когато думите са се съблякли всичката тежести от тях е останало единствено първоначалната същност - да предават смисъла от изживяното, от живеенето; или да помагат на хората да се свързват по-пълноценно в общуването.
Ха, писах повече от половин час без да спра. Отдавна не ми се беше искало да го направя. Мерси :)) Лека нощ!
И хора нали няма да се плашите от размера на коментара?)
цитирайТова съм го преживявала абсолютно едно към едно. Със сигурност не става дума за същото момиче, но и аз не я познавах, a я гледах и я четях. И тя светеше. Kогато си отиде, част от мен си отиде също.
И аз никога няма да я забравя и знам, че ще се срещнем по някакъв начин, някъде, някога, дори и да не е вярно "реално", за мен е вярно, защото вярвам, че е така. Защото знам, че сме едно и също.
Същността ни е еднаква, човешката същност, тя е един друг възможен мой "аз", както аз съм не всеки писал по-горе, и не само.. Както ти си на си на всички останали и всички останали сме също помежду си.
Защо ли ни е толкова трудно да го поумеем?
Всъщност това по-горе не значи, че задавам въпрос.
Достатъчно съм се ровила по въпроса, за да имам ясна идея за какво става дума. Но тук не исках да пиша за това, какво мисля за живота. Какво виждам, че повечето хора правят с него.
По някава асоциация сега се сетих за филма на Милена Кънева “Total Denial” (http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/total-denial.html)
Сетих се и за една фраза, любима на мой приятел “Някой виждат бисерите в калта, а други – калта по бисерите”
Не всички хора си спомнят това, когато трябва да си го спомнят.
И макар да си бях обещала да не задавам въпроси в този коментар, все пак не мога да се сдържа. Признавам, коментар 1. ме накара да се помисля. И ми се ще да попитам човекът, който го е написал : "Какво имаш предвид под УМЕЕНЕ ДА ОБИЧАШ?" и "Сигурен/а ли си, че не става дума за личната дефиниция, която човек създава в съзнанието си за всяка друга дума?” Защото честно казано не се разбира какво си имал предвид. Въпросът – хубаво, питай, след като това искаш да направиш като си прочела текста, ама после цитатът от книгата на Кастанеда никак не ми се върза. Сякаш преповтаряш част от смисъла, вложен в постинга.
Ккакво значи да “УМЕЕШ да обичаш”, е въпрос, който е доста съществен, вълнуващ мноого хора, и съответно заедно с многото мнения, по него има и много недоразумения.
Не е ли достатъчно просто да знаеш, че тази, най-живата частичка от теб, която е вечност ще бъде с него където и каквото и да сте.. Дори да сте сън или да не сте нищо, тази искра обич, която ви е свързвала, тя остава по някакъв начин.
Както един миг може да бъде вечност, така нея винаги ще я има. Независимо дали ще съжителстваш с даден човек цял живот или не. Понякога е по-добре да не.
Та, исках да пиша по-скоро за усещането, което остави в мен смисълът на думите в текста ти, макар че се отклоних малко от смисълът пречупен в мен към перчупваният от други хора.
Та моят смилъл, май го споделих още в началото. А усещането, в първото изречение.
Такива хора не се забравят. Част от мен, може би най-чистата и истинска ги носи в себе си през цялото време. http://crisa.hit.bg/texts/Ese-04.htm
Едно мога да кажа: В написаното от теб има вечност. Ти за мен си автор, аз не се интересувам кой колко е публикувал. (Сякаш истискваш думите и правиш от тях фреш от усещания.) Иначе има бая хора, които са публикували доста, но за себе си не съм ги признала като автори. И като всеки автор имаш по-силни и по-слаби неща. То е като една формичка, калъпът от която е на най-високите точки, които си достигал в писането си. За всеки като любим пост, ще е различно. да. Но има и някакъв обективен критерий, мисля, че е повече от ясно, че нямам предвид това да си 'на първа страница'. А неща като - колко си се вложил в даден текст. (Дали всеки път се влагаш еднакво? Аз със сигурност мога да кажа, че за мен не е така.)
Ами сега я изпълни тази формичка, за която писах преди малко, догоре. И тя засвети.
Нарави го по такъв начин, по който може да свети само когато думите са се съблякли всичката тежести от тях е останало единствено първоначалната същност - да предават смисъла от изживяното, от живеенето; или да помагат на хората да се свързват по-пълноценно в общуването.
Ха, писах повече от половин час без да спра. Отдавна не ми се беше искало да го направя. Мерси :)) Лека нощ!
И хора нали няма да се плашите от размера на коментара?)
11.
анонимен -
Добро утро и лека нош.
30.05.2008 06:57
30.05.2008 06:57
преливане от пусто в празно, всичко тече, всичко се променя, и колкото повече се променя, толкова повече остава същото. нищо ново под слънцето. болката и тъгата, веселието и радостта са полюси на едно и също нещо - промяната. единственото, което не се променя е промяната. без отговор остава въпросът, защото неговият отговор се променя от времето. всичко се върти, всичко се променя, всичко се връща там, откъдето е тръгнало. еволюцията е илюзия, човешкото сърце обича и мрази днес така, като е обичало и мразило преди 100 години, преди 500, преди 2000, 5000... спрете земята, искам да сляза.
цитирай... всичко това...
бутаха се различни неща за казване, спориха кое да мине по-напред... накрая ги пратих по дяволите, понеже предпочитам правенето пред казването...
и затова вероятно сега се чувстваш прегърнат, понеже се пресягам през незначителните времепространство и те прегръщам много и някак отвътре сияещо
цитирайбутаха се различни неща за казване, спориха кое да мине по-напред... накрая ги пратих по дяволите, понеже предпочитам правенето пред казването...
и затова вероятно сега се чувстваш прегърнат, понеже се пресягам през незначителните времепространство и те прегръщам много и някак отвътре сияещо
винаги е било така, и винаги ще бъде - липсата на това състояние и чудотворната му поява
не искам да отварям темата за съгласието=приемането, защото нюансирането е голямо, трябва да се случи, изпита
само да кажа, че насила хубост не става и всеки си има свои начини и скорост, с които достига до някакво проникновение и когато нямаме търпение с хората до нас, нишката се къса
разбирам загубата ти, но за мен това усещане не е ново, а и страдам, дори и когато живи хора се загубят някъде...
цитирайне искам да отварям темата за съгласието=приемането, защото нюансирането е голямо, трябва да се случи, изпита
само да кажа, че насила хубост не става и всеки си има свои начини и скорост, с които достига до някакво проникновение и когато нямаме търпение с хората до нас, нишката се къса
разбирам загубата ти, но за мен това усещане не е ново, а и страдам, дори и когато живи хора се загубят някъде...
...не знам какво да кажа... докосна ме много силно енергията на този текст...
цитирайКрасив постинг. Прекрасен млад човек. Ако попитате някое техническо лице колко пъти може да се рециклира едно изделие, то ще ви каже, че със сигурност това е краен брой пъти. Иначе казано ще настъпи момент, в който няма да има връщане назад. Същото ще ви отговори и лекар относно това дали може да се лекува тялото до безкрай. А душата? Ако е .....? Мисля, че тя също се счупва. Счупва се непоправимо. Тялото просто става обвивка, бавно изсъхваща, умираща. Първо умира душата. После тялото. Как се лекува душа? Къде са лекарите на души? Забравих за клишетата, простете. Разбира се, че тук трябва да ги споменем - приятелите, семейството, купоните, питието. Клишетата обаче не помагат. Помага младостта, защото на нея и е присъщо да се рециклира. После, по-късно....
цитирайХей , момче , здравей , добре си дошъл , миличък ! Нещата ти са моя слабост , кефиш ме , завиждам ти , че си такъв...И твоето нежно сърце ли го посети смъртта ? Голямата съдница за живите , щом се е появила , така е трябвало да стане ...Даване и отнемане , отнемане и пак даване ... До края на света...
цитирай
17.
анонимен -
Не си тъпа, ами този постинг е много ...
30.05.2008 21:07
30.05.2008 21:07
Не си тъпа , ами този постинг е много претенциозен , объркващ като автора му
цитирай"Не е ли достатъчно просто да знаеш, че тази, най-живата частичка от теб, която е вечност ще бъде с него където и каквото и да сте.. Дори да сте сън или да не сте нищо, тази искра обич, която ви е свързвала, тя остава по някакъв начин.
Както един миг може да бъде вечност, така нея винаги ще я има. Независимо дали ще съжителстваш с даден човек цял живот или не. Понякога е по-добре да не."
Иначе направих връзка с лицето!
цитирайКакто един миг може да бъде вечност, така нея винаги ще я има. Независимо дали ще съжителстваш с даден човек цял живот или не. Понякога е по-добре да не."
Иначе направих връзка с лицето!
19.
анонимен -
далечна сивота
30.05.2008 22:15
30.05.2008 22:15
Какво ле да усещаш, да виждаш човек, който познаваш в дъното на душата си как се крие и иска да стане сив, а природата просто сякаш го измъчва да свети с доброта и усмивка, а ти да умираш от тишината му към теб... по-лошо от смъртта, винаги сякаш тя намества пъзела на живота - а тя ли е последното парче?!
цитирайchester - уморен бях вчера в тъгата. Днес, след рециклирането, съм свръхзвуков ))
belisima777 - Предполагам четеш тук за пръв път. Прочети ме не с ума, а със сърцето и ще ме усетиш. Поздрави.
Norass, душо, ще трябва да ме светнеш за връзката ми с дуалността, че не разбрах точно какво визираш. Поздрави на Ница ))
trevistozelena - "много искрен текст" е най-добрият комплимент, който мога да получа. Мерсаж ))
ugeen, чудесно е да срещна някой, който знае какво прави един постинг добър - "доколко си се вложил в даден текст". Получаваш обилно черпене от мен по случая, въпреки обичайното ти многословие ;)
ketbaloo - Едно от образованията ми е Психология и добре си знам диагнозата. Страдам от болестта на Тагор, Руми и други разни. Някои казват, че най-старите данни за тази зараза се срещат още във Ведите и Упанишадите. Но знае ли човек.
timmyd - ей за такива партньори в общуването си мечтая, умеещи да превърнат формата обратно в енергия и така да усетят всичките й измерения.
lelya - радвам се, че виждаш отвъд повърхностите, в по-дълбоките човешки измерения. Това е съвършеното лекарство. Душата се лекува с разбиране.
Анони 20 - не е разбрала, защото имам навика да се правя на сложен и дълбокомислен интелектуалец и да оставям нещата неясни и недоизказани, сякаш носят някакъв дълбок и недостъпен за простосмъртните смисъл, като същевременно рязко сметям посоката на мисълта си, за да създам усещане на непредвидимост и да дообъркам съвсем читателя, който в крайна сметка да реши, че съм много умен. Това е то, комплексарска работа.
Спец поздрави на DVD, Eleni, DivnoЯнче, Dennis, Gioia, Missia, Rotazia, Viki11, както и на всички, с които за пръв път се срещаме.
цитирайbelisima777 - Предполагам четеш тук за пръв път. Прочети ме не с ума, а със сърцето и ще ме усетиш. Поздрави.
Norass, душо, ще трябва да ме светнеш за връзката ми с дуалността, че не разбрах точно какво визираш. Поздрави на Ница ))
trevistozelena - "много искрен текст" е най-добрият комплимент, който мога да получа. Мерсаж ))
ugeen, чудесно е да срещна някой, който знае какво прави един постинг добър - "доколко си се вложил в даден текст". Получаваш обилно черпене от мен по случая, въпреки обичайното ти многословие ;)
ketbaloo - Едно от образованията ми е Психология и добре си знам диагнозата. Страдам от болестта на Тагор, Руми и други разни. Някои казват, че най-старите данни за тази зараза се срещат още във Ведите и Упанишадите. Но знае ли човек.
timmyd - ей за такива партньори в общуването си мечтая, умеещи да превърнат формата обратно в енергия и така да усетят всичките й измерения.
lelya - радвам се, че виждаш отвъд повърхностите, в по-дълбоките човешки измерения. Това е съвършеното лекарство. Душата се лекува с разбиране.
Анони 20 - не е разбрала, защото имам навика да се правя на сложен и дълбокомислен интелектуалец и да оставям нещата неясни и недоизказани, сякаш носят някакъв дълбок и недостъпен за простосмъртните смисъл, като същевременно рязко сметям посоката на мисълта си, за да създам усещане на непредвидимост и да дообъркам съвсем читателя, който в крайна сметка да реши, че съм много умен. Това е то, комплексарска работа.
Спец поздрави на DVD, Eleni, DivnoЯнче, Dennis, Gioia, Missia, Rotazia, Viki11, както и на всички, с които за пръв път се срещаме.
21.
анонимен -
късно е
31.05.2008 01:10
31.05.2008 01:10
http://www.youtube.com/watch?v=OyyBGjKAsf4&feature=related
цитирайКой си ти анонимен, че да ми казваш дали съм тъпа или не. Аз това го заявявам с ника си, а ти си анонимен...Разбираме от претенциозност, между другото от това най-разбираме...но не обичаме да ни объркват.
Nav,прости ми, но не отварям сърцето си току така, желая ти мир и спокойствие. Моят съвет е да се затвориш и да си изживееш нещото, което ти се случва. Тук няма кой да ти помогне. Психолог си а залагаш на илюзии...пффф, бъди саркастичен и зъл като tlnet. ЗАтвори си болката и се разправи сам с нея...смачкай я...
Лека нощ!
цитирайNav,прости ми, но не отварям сърцето си току така, желая ти мир и спокойствие. Моят съвет е да се затвориш и да си изживееш нещото, което ти се случва. Тук няма кой да ти помогне. Психолог си а залагаш на илюзии...пффф, бъди саркастичен и зъл като tlnet. ЗАтвори си болката и се разправи сам с нея...смачкай я...
Лека нощ!
Брех, че люта жена, от любимия ми тип ))
При мен болката и тъгата са крайно нетипични и мимолетни. Изпариха се напълно в нощта, когато написах това. Всъщност писането е древна магия за оформяне на реалността. Явно ми е някакъв вроден талант, щото винаги успявам да го случа.
Саркастичен и зъл мога да бъда само наужким, но последния път ме разбраха буквално и заваляха лайна. Та за в бъдеще ще внимавам.
Ще ми е интересно да се погледна през очите ти. Това ако не те мързи да прочетеш и коментираш някои от старите ми неща. Харесва ми тази ти острота, пък и винаги съм предпочитал скептичните пред лековерните читатели, така че не се стискай на критики, кълване или каквото ти дойде ))
Поздрави.
цитирайПри мен болката и тъгата са крайно нетипични и мимолетни. Изпариха се напълно в нощта, когато написах това. Всъщност писането е древна магия за оформяне на реалността. Явно ми е някакъв вроден талант, щото винаги успявам да го случа.
Саркастичен и зъл мога да бъда само наужким, но последния път ме разбраха буквално и заваляха лайна. Та за в бъдеще ще внимавам.
Ще ми е интересно да се погледна през очите ти. Това ако не те мързи да прочетеш и коментираш някои от старите ми неща. Харесва ми тази ти острота, пък и винаги съм предпочитал скептичните пред лековерните читатели, така че не се стискай на критики, кълване или каквото ти дойде ))
Поздрави.
24.
анонимен -
17. Ти нямаш ли си свои думи, та го...
31.05.2008 06:47
31.05.2008 06:47
17. Ти нямаш ли си свои думи, та говориш с чужди? Ей така истините се превръщат в клишета.
Казват преди да слезеш от земята, трябва да слезеш от клона. Еволюция . .
чии са думите, това ли е душевния ви катаклизъм? ми, запитайте се чии са думите, за да ми зададете този въпрос. вашите истини са лъжа за другите, техните лъжи са истина за вас, истина, която очаквате от другите, някой, който да ви държи ръката, защото ви е страх от тъмното, подобно на неосъзнато животно, сковано от страх от собственото си отражение.
цитирайКазват преди да слезеш от земята, трябва да слезеш от клона. Еволюция . .
чии са думите, това ли е душевния ви катаклизъм? ми, запитайте се чии са думите, за да ми зададете този въпрос. вашите истини са лъжа за другите, техните лъжи са истина за вас, истина, която очаквате от другите, някой, който да ви държи ръката, защото ви е страх от тъмното, подобно на неосъзнато животно, сковано от страх от собственото си отражение.
Мм, такава пъстрота има тук в тези коментари. Представих си почти всеки човек наистина.
@21 С теб познаваме ли се? Защото аз уж всичко разбрах от коментарите, кой какво мисли и дали мисли. Но твоето последно изречение не го схванах..
И ти зарадва мен, след като си ме цитирала, значи душата ми е докоснала твоята с нещо. ;)
Нав, аз ще те черпя поне една бира заради горния текст ( и не само). Ти ако искаш може да ми върнеш жеста. Но аз, да предупредя, по принцип съм си мълчаливка. Поздрави :-)
цитирай@21 С теб познаваме ли се? Защото аз уж всичко разбрах от коментарите, кой какво мисли и дали мисли. Но твоето последно изречение не го схванах..
И ти зарадва мен, след като си ме цитирала, значи душата ми е докоснала твоята с нещо. ;)
Нав, аз ще те черпя поне една бира заради горния текст ( и не само). Ти ако искаш може да ми върнеш жеста. Но аз, да предупредя, по принцип съм си мълчаливка. Поздрави :-)
26.
анонимен -
belisima 777
31.05.2008 10:14
31.05.2008 10:14
Бих те оспорила)) Нищо лично. Да затвориш болка в себе си, не е решение- избива някъде другаде.
tlnet е зъл? Според мен е безпомощен.))
цитирайtlnet е зъл? Според мен е безпомощен.))
Загубих се някъде из текста и сега просто не знам какво да кажа. Красиво е. Може би е отървало теб от тъгата, но мен ме оплете още по-силно в моята. Странно...
цитирайПоздрави за това, което си написал! Може би хората, които не виждат по-далеч от Егото си не могат да разберат смисъла, но хората които четат с душата си го разбират прекрасно! Тъгата е просто начин да научиш повече неща!
цитирайи поздрави за чудесния пост :)
Истински е, преживян, и според мен- съвсем не "трудно разбираем" ;)
цитирайИстински е, преживян, и според мен- съвсем не "трудно разбираем" ;)
ма то е щото ви казах че съм тъпа, а вий имате душа и ги усещате тея неща
цитирай
31.
анонимен -
ikiN BG :P sus mravki albinosi
01.06.2008 18:25
01.06.2008 18:25
Da ne bi nqkoi virus da si pravi svetovno turne?Men me zaribi s evtini bileti ta mu 4uh buhaneto ba6 na purviqt red.6te propusna gnoinite topki i daveneto na sun...Texta ti mi deistva kato podadena ruka,koqto me vdiga ot kalta na ejednevieto.Na fona na ostanalite komentari (ne pro4etoh vsi4ki) ne mislq da tovarq hubavoto,koeto si izvadil i spodelil s pove4e dumi,osven s prostoto "blagodarq".4estit purvi iuni :)
цитирайТрябва да се извиня за ненадейното разбичкване на коментарите тук. Една блог особа, която смятах за приятел и почтен човек, ми влезе в акаунта и изтри част от коментарите. Това беше единственият начин да изличи анонимните си включвания. Обещавам да не се повтаря.
Поздрави на всички ))
цитирайПоздрави на всички ))
33.
анонимен -
хихихи
08.06.2008 10:44
08.06.2008 10:44
"блог особа изличи". и на кой му пука за разбичкването на коментарите?
цитирайНа никой не му пука, освен на Нав. И аз се извинявам за причиненото неудобство, ако има такова.
цитирай
35.
анонимен -
:)
22.06.2009 12:13
22.06.2009 12:13
четейки коментарите си мисля, че някой хора просто не заслужават да те четат (недостатък/предимство на блог може би)...
цитирайблогът свърши чудесна работа и вече е на доизживяване. сега съм фокусиран върху преживяванията, а и върху преработването на нещата тук за издаване в книга. Мисля, ще се получи добре. А иначе винаги има заядливи читатели, слава богу тук са по-скоро изключение.
;))
цитирай;))
Търсене
