Прочетен: 5679 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2018 11:00
В днешно време не е нужно да знаеш, че Буцефал означава „глава на бик“. Дори не трябва да си светнат, че е името на най-известния кон в историята, този на Александър Македонски. Отмина времето на празната начетеност, където да помниш всички столици се смяташе за умност. Дойде ерата на креативното въображение, на дивергентното случване. По-важно е да познаваш границите на мисленето си, отколкото тези на държавите, да разсъждаваш на квадрат (космополитно), вместо в квадратни уравнения.
Всичко това ме подсеща за къртицата на Людмил Станев*, която често ми гостува под формата на различни приятели. Гледаме заедно през бинокъла на ежедневието, задаваме си екзистениални въпроси (аз да не би да съм къртица?) и въпреки че нищо не виждаме, си представяме какви можем да бъдем. Седим така цяла нощ в тъмното на слепотата си и опипваме наоколо без да се шашкаме. Наопаки даже, въодушевяваме се от всичките скрити възможности. Хванем ли хобота на слон, не бързаме да мислим, че е змия*, а го изследваме, допускаме всякакви варианти на хоботност. Цепим косъма на две, за да видим какво има вътре. Кроим шапка всекиму от уважение към неговата индивидуалност (иначе сме конфекция). Тази отвореност към новото, вечно любопитство към света ни свързва в неразрушимо единство с живота, дава ни основа, върху което можем да построим всичко останало. Какво повече да иска човек.
* А ето я и Къртицата:
Къртицата се облиза сладко и внимателно погледна през бинокъла. Нищо не се виждаше. Точно тогава тя заподозря, че може би не е виновен бинокълът. Може би е тъмно, може би е нощ. А може би аз съм сляпа. А да не би случайно да съм къртица? Е, добре, но след като съм къртица, помисли си тя, за какво по дяволите ми е този бинокъл? И защо всъщност се облизвам така сладко, възмути се искрено тя. Защо така внимателно гледам през този тъп бинокъл? Та аз нищо не виждам!
А може би съм сляпа? А може би съм къртица.
Но това си го знаех и преди да намеря бинокъла.
Господи, как безсмислено се повтаря всичко в този живот – въздъхна уморено къртицата и заспа.
Сънуваше, че е човек, който спи дълбоко в тихата нощ. Спи и сънува как внимателно взема един бинокъл и гледа през него.
НИЩО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ……..
Из „Няма такава книга”
Людмил Станев
* А ето я и притчата за слона
Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.
— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.
Любопитство обзело слепците.
— А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?
Тогава минувачите помолили ездача:
— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.
Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:
— Е, сега знаете ли какъв е слонът?
— Знаем! — отговорили те.
— Какъв е?
Слепият, който опипал хобота, казал:
— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.
Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:
— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.
Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:
— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.
А този, който опипал опашката, заявил:
— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.
Психодиагностика в училище. Тест за роди...
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Моята тясна специалност е психология на развитието и трябва да кажа, че първосигналното възприятие е характерно за ниско развитите хора. Човек може ако не го премахне, то поне да го минимизира като работи систематично върху себе си и се развива като мислене и съзнание.
А слепотата, която е характерна за човешкия ум може да бъде превърната в съзидателно въображение. В тъмното човек може да си представи всичко. И така да стане бог.
На времето , макар и доста късно, много се впечатлих от първата ми среща с нея. Оказа се важен етап в разбиранията ми, особено, като видях какво разнообразие от фундаменти върху които се гради. Бъди здрав, Светли Празници и успех.
на пълен работен ден и не произвеждаш 35 произведения,
забравих за какъв период. Майтап.
zarenkow е изчерпателен - защото приятния ти стил
винаги е съчетан с добри идеи.
Не бих казала, че е къртица в нощта,
по-скоро всеки гледа в своя калейдоскоп,
където се преплитат реалността с неговите мечти и илюзии.
Абе май по-добре е - където неговите илюзии се преплитат с всичко останало.
Още по-добре - където неговите възможности, обилно напудрени с илюзии.. и т.н.
Наскоро измъдрих нещо - местата с успех са крайно несъпоставими
към местата без успех. За да си успешен трябва много здрава работа,
да не кажа нещо друго, защото ще звучи грубо и жестоко.
Изводът ми беше, че как може да се наречеш успешен,
когато това ще направи поне няколко човека нещастни ?!
Моля те, отговори.
Избирам си това = това е равнис, щото ми е останало от соца. Предподготовка, видиш ли.
Реалността, която преживяваме е комбинация от възприети външни стимули и вътрешни очаквания/модели/илюзии. В психологията му викат bottom up vs top down knowledge/perception. В първия случай превес дават обективно влизащите в ума символи/представи. Във втория превес имат въобразените/прожектирани неща. В зависимост от развитието на човека, конфигурацията варира. На покрива на развитието, човек добива способността да живее съзнателно виртуален живот, преживявайки множество животи и реалности едновременно.
"Обективно влизащите" - влизат обективно или влизат обективни.
Колко е трудно и да са обективни, и да си обективен!
Според мен трябва подобаваща култура.
"Въобразените/прожектирани представи" - по-малко въобразени или повече?
Пак култура трябва, за да не си въобразиш лъжливи неща.
И накрая когато си много културен, ще бъдеш много обективен
и ще станеш един сухар.
Може би животът трябва да е обвит в известно количество илюзия,
сиреч надежди, на които не им правиш сметка ще се оправдаят ли
или не. Сиреч да послъгваш себе си и да си вярваш.
Може би една само виртуална реалност, защото ако са повече,
може да се получи да се объркаш: - Тук коя реалност трябваше да приложа?
Всеки - с модела си. Всеки - с ролите си.