Родило се едно момченце с гайка на пишката. Расло то без особено да я забелязва, но се поизточило и дошъл момент, в който гайката взела да му пречи. Отишъл младежът на врачка и тя му рекла, "Гледай сега, бате, трябва да отидеш през девет планини в десета, през осем морета в девето, в далечните земи на злия смей Генчо, да го откриеш и да му разпориш корема. В него ще откриеш ключ номер 14, с който ще си развиеш гайката. Тръгнал нашият младеж на пътешествието, преминал планините, преплувал моретата, стигнал земите на злия змей Генчо, убил го геройски, извадил от търбуха му клюв номер 14, развил си гайката и му паднал гъза.

Заживял младежът без гъз, но пък с постоянен дискомфорт, защото хората не обичат различността и гледат да я смажат като муха лайнарка (преди поне гайката не му личала). Подигравали му се, избягвали го, дори се опитвали да му сритат задника (масата не разбира от парадокси). Затова решил да вземе мерки. Но как се взимат мерките на несъществуващ обект? Докторите вдигали безпомощно ръце, за да си сипят още една водка. Хомеопатките го поглеждали ужасено и отлитали на юг. Какви ли не лепила пробвал, бабини осмини и четвъртини, даже си поливал таза с надеждата да му порасне нов гъз, но и този изпитан метод останал без резултат. И както често се случва на хората, носещи различност, постепенно изпаднал от нормалността, а по този начин и от обикновеността. Така живеейки извън консенсуалната реалност, успял да я погледне отстрани. И поради неспособност да участва в общоприети занимания като преследване на мацки и носене на модни дънки, наблюдавал.

Наблюдавал без да знае за съществуването на квантовата физика, която обяснява как хората конструират себе си и света чрез възприятието си, как съществуват множество гледни точки, в зависимост от нагласите и очакванията. Наблюдавал без да подозира, че съществуват хора, които тенденциозно се опитват да излязат от механичността на традиционното живеене чрез медитация или вещества като псилоцибин и мескалин. И както си гледал, прочел една кратка форма на Данийл Хармс:

Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Всъщност нямал и коси, така че само условно го наричали риж.

Той не можел да говори, защото нямал уста. И нос си нямал.

Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума.

И най-добре ще е повече да не говорим за него.

 

От което, бам, нашият човек внезапно прозрял великата истина. А именно, че хората около него имат измислен задник, пък и измислени вежди, крака и очаквания. И се разсмял толкова силно, че не могъл да спре цели три дни. На иронията, че през цялото време на безгъзие можел да си измисли какъвто гъз иска, а и всичко останало. Е, по-добре късно, отколкото по-късно. Намигнал си и си измислил.

Пробвал всякакви варианти на себе си, сменял гледните точки като очила, носил желанията си като гащи. Ах, какъв прекрасен свят, каква всевъзможност! Свобода било това, дори и от себе си. Толкова хубаво му било, че се изпълнил с благодарност. И му станало тъпо, че околните са заключени в статичните си представи и не могат да споделят тази красива игра на сътворение. Затова започнал да им пише писма под формата на разкази (в крайна сметка свободата е отговорност). Но пък нали бил чел за пещерата на Платон, та не се впускал да обяснява и посочва. Просто влагал в текстовете енергията на тази всевъзможност. И нямало значение ако читателите не ги разбирали или ги смятали за странни. Тази вибрация ги пропивала и посявала в тях невидим ритъм.

Невъзможно е да се опишат тези разкази, разпръснати сред теми, стилове и настроения. Общата им съставка е наличието на лекота, на таен или явен смях. Защото смехът няма конкретна форма, той е игра, спонтанност и преображение - съставките на истинската реалност.

...като стана дума - http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/lyapy-v-zhenskih-romanah-546855/

той би трябвало да наследи хомо сапиенса :)

С цялото ми уважение към писателя НАВ, благодаря за поста и все пак само който го е изживял, знае каква трагедия е подобно изживяване. Изживявам ежедневно подобни състояния и наистина единствено усмивката помагада ги надживея. Или както казва всеизвестната Анджелина Джоли: "Аз не страдам от душевно разстройство, наслаждавам му се!" Само така, на шега може да се живее в тази наша бедняшка демократична държава, до колкото демокрацията търпи беднотията.

sestra - мерси, зачетох, ама руският ми е зле. Каквото хванах наистина ме разсмя :)

sunflower - а де, дано :))

slaveya66 - преживял съм различността на физическо и психическо ниво, и съм безкрайно благодарен, без значение, че ми е било ужасно трудно на моменти. Сега вече няма какво да ме бутне. А относно ситуацията в БГ, има доста минуси, но също и плюсове, които хората не виждат, защото нямат база за сравнение. След 8 години в Щатите, където живея в материално охолство, предпочитам да се върна в България и да живея скромно там. И то не от патриотизъм.

С пожелание за успех и усмивки.

Мерси, радвам се, че ти е харесало. Според мен има нужда от още редакция, но аз съм перфекционист.

:)

Вдъхнови ме чая от предния или следващия пост сдъвкан за закуски четящи жената... Но тук си намерих метафизиката на създаването, която всеки един от нас я вае всеки ден - кой съзнателно, кой не...учението напред без съществуването е хубаво нещо, но в България (не знам за щатите) не те оставят намира тез коктейли и облаци.
Наздраве :)

Идеята е, че същността на облаците е във възприятието ни. Няма облаци, които да са обективно лоши.

Благодарско, че се включваш :)

Готина история, Зайо винаги е нестандартен в горските вицове. Мерси за комплимента :)

Идеята си ми беше чисто натуралистично-материална - облак от мента и джин или ром или... и определено помагат на възприятията ни. Та тъй като се включвам според хармс съвсем не съм изчезнал ;)
Идеята че съществува твоя свят и ти го твориш ден след ден си е чиста проба натурализъм, защото и гайката и момчето щяха да съществуват тогава за тях си отделно.

Ромчето работи, тъкмо излочих една бъчва и съм просветлен, хахах.