Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2013 09:00 - Скок подскок
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 3712 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И фасовете могат да съскат, в дъжда. Интересно откритие. Замислям се за нрава им. Всички съскат, но различно, когато се вслушаш съзнателно. Най-малкото защото ги слушаш в различни моменти, места, състояния.

Прокарвам ръка по кожата си, която е като планинска верига. Комарни възвишения. Никога не са ме хапали твърде. Заради високия градус в кръвта. Но тук е морето, всички са леко възбудени, не подбират особено.

Бабуните по мен са безчет. Напомнят ми времето, когато имах шарка. Бях на четири. Едносантиметрови пъпки ме превръщаха в таралеж. Трансформиращо-странно усещане. Тогава плачех, тази странност ме плашеше. Сега ми е забавно. Еволюция. Различността е интригуващо понятие. Потапям се в нея, представям си един напълно друг живот, с различни ценности, желания. Около мен са безброй алтернативни реалности. Всеки със своята  .  .  .    

Като всичко останало, това е повод за синхрон или противоречия. Гледните точки се преплитат, обладават се и раждат нови. Или се хващат за гушите.* В спора се ражда истината. Какво правдиво заблуждение.

Скок...

Друг път чета с часове, докато чувството се разводнява, а очите ми започват да се взират. Оставям книгата. Не обичам да й изневерявам с нея самата. Докосвам я само ако мога да й се отдам напълно.

Подскок...

Часовникъм ми не е в час. Избързва с двайсет минути. Станал е като мен от дългото ни общуване. Все бърза да живее. Или просто иска да е напред с материала.

Тарампаджик...

Този лап топ е странна птица, особено за машина. Разсеян е, нищо не помни, никаква организираност. Пак като мен. Когато две жени живеят заедно, циклите им се синхронизират. Интересно явление. Явно не е частен случай. Обаче няма как да му излязат пъпки на добичето. Виж, може да страда от виртуални комари, защото често се изнервя и безпричинно сменя настройките. Отвъд привидностите е едно и също - енергии, повтарящи се вариации на метасъзнанието...

Але хоп...

Страхотно е, когато се събуждам, по принцип и конкретно. Времето се точи като лига, всичко е на бавни обороти и забелязвам иначе невидими неща през лупата на гурелите. Мислите ми са необвързани. Съзнанието ми се разширява до степен, в която пропуска в ума ми нещо повече от познатото и разбираемото. Светът нахлува в мен, подгизвам от значения, всичко е ярко и ясно. После нещата се забързват и започват да се случват паралелно, съдържат се едно в друго. Забързват се до холографска едновременност. Дотолкова съм всичко, че ме няма. И трябва да пръдна, за да си придам отново плътност. Но само ако се налага.

* При тези, които страдат от гуша.



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Ту те има, ту те няма, а?
29.09.2013 18:53
Направо сме като някакви призраци. От време на време само се материализираме, за да нанесем някой щрих върху реалността и после ... хоп, пак изчезваме да се реем в ... метареалността. :)
цитирай
2. nav - ааа
30.09.2013 07:14
Реалността и отвъдността могат да са свързани по красив начин като взаимно се обогатяват. Няма нужда да сме призраци, можем да живеем тук и сега с разширено съзнание.

Поздрави и песни :)
цитирай
3. slaveya66 - Благодаря за приятната разходка,
01.10.2013 20:37
Колкото до комарите, аз ги пращам да си упражняват смукателните способности при моите началници, а началници - бол, дал Господ. Проблем е, ако човек сам си е началник. И още, ще ми се да предупредя, внимание с реалностите - реалността е една, а алтернативите - много. И същото се отнася за ценностите и добродетелите. Ще ми се да сме добродетелни, защото ценностите ми се струват по-променливи. и различни Не знам, може и да греша.
цитирай
4. nav - :)
01.10.2013 21:35
Относно ценностите, при повечето хора те са културно обусловени и доста субективни (например, жените, които спят с много мъже са смятани за курви). Възможно е да се изгради обективна йерархия на ценностите, както прави Кен Уилбър, но тук става въпрос за един по-голям мащаб. Например, органичната жива материя е по-висша от неорганичната, а мислещата материя е по-висша от другите две. По тази логика е по-добре да убиеш/изядеш риба или птица, отколкото бозайник.

Реалността може да се нарече една само в консенсуалния случай (повечето хора я преживяват като една, защото мозъците им са програмирани сходно). Ние конструираме реалността в ума си, доказан факт вече от почти половин век. Пробвай да вземеш псилоцибни гъби и ще видиш сама.

Поздрави,
Нав
цитирай
5. slaveya66 - Иззвинете г-н Нав,
03.10.2013 15:18
Нямам нужда от гъби, за да живея в повече от една "реалност". Заради "паралелните светове", в които живея се налага да взимам транквиланти. Не, благодаря за такива реалности. Истината е тук и сега, когато не мисля.
Не съм сигурна дали разбрах какво казвате, но имам повече от развинтено въображение и е въпрос къде на желание, къде без него да си представя каквото искам или не искам. Много е тънка границата между нормалното и ненормално състояние и лесно може да се окаже страшничко.
цитирай
6. nav - Хм
04.10.2013 02:44
Май не се разбрахме...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358414
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031