И фасовете могат да съскат, в дъжда. Интересно откритие. Замислям се за нрава им. Всички съскат, но различно, когато се вслушаш съзнателно. Най-малкото защото ги слушаш в различни моменти, места, състояния.
Прокарвам ръка по кожата си, която е като планинска верига. Комарни възвишения. Никога не са ме хапали твърде. Заради високия градус в кръвта. Но тук е морето, всички са леко възбудени, не подбират особено.
Бабуните по мен са безчет. Напомнят ми времето, когато имах шарка. Бях на четири. Едносантиметрови пъпки ме превръщаха в таралеж. Трансформиращо-странно усещане. Тогава плачех, тази странност ме плашеше. Сега ми е забавно. Еволюция. Различността е интригуващо понятие. Потапям се в нея, представям си един напълно друг живот, с различни ценности, желания. Около мен са безброй алтернативни реалности. Всеки със своята . . .
Като всичко останало, това е повод за синхрон или противоречия. Гледните точки се преплитат, обладават се и раждат нови. Или се хващат за гушите.* В спора се ражда истината. Какво правдиво заблуждение.
Скок...
Друг път чета с часове, докато чувството се разводнява, а очите ми започват да се взират. Оставям книгата. Не обичам да й изневерявам с нея самата. Докосвам я само ако мога да й се отдам напълно.
Подскок...
Часовникъм ми не е в час. Избързва с двайсет минути. Станал е като мен от дългото ни общуване. Все бърза да живее. Или просто иска да е напред с материала.
Тарампаджик...
Този лап топ е странна птица, особено за машина. Разсеян е, нищо не помни, никаква организираност. Пак като мен. Когато две жени живеят заедно, циклите им се синхронизират. Интересно явление. Явно не е частен случай. Обаче няма как да му излязат пъпки на добичето. Виж, може да страда от виртуални комари, защото често се изнервя и безпричинно сменя настройките. Отвъд привидностите е едно и също - енергии, повтарящи се вариации на метасъзнанието...
Але хоп...
Страхотно е, когато се събуждам, по принцип и конкретно. Времето се точи като лига, всичко е на бавни обороти и забелязвам иначе невидими неща през лупата на гурелите. Мислите ми са необвързани. Съзнанието ми се разширява до степен, в която пропуска в ума ми нещо повече от познатото и разбираемото. Светът нахлува в мен, подгизвам от значения, всичко е ярко и ясно. После нещата се забързват и започват да се случват паралелно, съдържат се едно в друго. Забързват се до холографска едновременност. Дотолкова съм всичко, че ме няма. И трябва да пръдна, за да си придам отново плътност. Но само ако се налага.
* При тези, които страдат от гуша.Поздрави и песни :)
Реалността може да се нарече една само в консенсуалния случай (повечето хора я преживяват като една, защото мозъците им са програмирани сходно). Ние конструираме реалността в ума си, доказан факт вече от почти половин век. Пробвай да вземеш псилоцибни гъби и ще видиш сама.
Поздрави,
Нав
Не съм сигурна дали разбрах какво казвате, но имам повече от развинтено въображение и е въпрос къде на желание, къде без него да си представя каквото искам или не искам. Много е тънка границата между нормалното и ненормално състояние и лесно може да се окаже страшничко.