Постинг
14.01.2008 10:38 -
Приказка
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2934 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2008 08:58
Прочетен: 2934 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 29.03.2008 08:58
Ето една стара частичка от душата ми, която мислех за изгубена, но тя намери пътя към къщи.
– Попей ни малко жълто жабче . . .
– Жабите не пеят. И освен това не са жълти.
– Аз пък си мислех, че за шестгодишните пеят, а понякога дори разказват какво са видели в реката.
– Кой ти каза?
– Дядо Коледа.
– Дядо Коледа е бил смачкан от тавана на пенсиите. Така каза татко.
– Сега аз съм ти татко, твоят е във вечните ловни полета.
– Какви полета?
– Някой път ще ти разкажа за идианците. И те са били ловци като нас, но са ловували друго.
– В зоологическата градина има ли индианци?
– Не, има само в книжките с картинки.
– А ти откъде намери жабчето?
– Повиках го и то дойде.
– Как така?
– С вълшебство. Ти по-добре би трябвало да знаеш, но виждам, че си забравила. Нека ти покажа. Ето виж, сега ще те взема, ще те завъртя около себе си и очите ми ще засветят . . .
– Те наистина светят.
– Наистина наистина, защото си моето малко съкровище и виждам цяла вселена в очите ти . . .
– Какво е вселена?
– Някой ден ще разбереш, когато намериш гнездо на сойка в парка и подържиш яйцето й. Или откриеш някое малко самотно момиченце. А жабчето дойде, защото знаеше, че тук ще намери приятел.
– Ти много приятели ли имаш?
– Повече, отколкото можеш да преброиш.
– Значи повече от много?
– Да, повече от всичко друго.
– Кажи, ти знаеш ли приказки? Веднъж баба ми разказа приказка, но я забравих.
– Знам, разбира се. И ще ти разкажа най-хубавата. Имало една обикновена малка птичка. Тя летяла в гората, пеела на всички дървета и била щастлива . . .
А сега ще вървя, защото трябва да запълня ей онова голямо бяло платно с всичко, за което си говорихме. А ти спи и сънувай . .
– Жабчета ли?
– Точно така, жабчета. Запълни всяко ъгълче в съня си с жабчета. И те ще дойдат.
– Попей ни малко жълто жабче . . .
– Жабите не пеят. И освен това не са жълти.
– Аз пък си мислех, че за шестгодишните пеят, а понякога дори разказват какво са видели в реката.
– Кой ти каза?
– Дядо Коледа.
– Дядо Коледа е бил смачкан от тавана на пенсиите. Така каза татко.
– Сега аз съм ти татко, твоят е във вечните ловни полета.
– Какви полета?
– Някой път ще ти разкажа за идианците. И те са били ловци като нас, но са ловували друго.
– В зоологическата градина има ли индианци?
– Не, има само в книжките с картинки.
– А ти откъде намери жабчето?
– Повиках го и то дойде.
– Как така?
– С вълшебство. Ти по-добре би трябвало да знаеш, но виждам, че си забравила. Нека ти покажа. Ето виж, сега ще те взема, ще те завъртя около себе си и очите ми ще засветят . . .
– Те наистина светят.
– Наистина наистина, защото си моето малко съкровище и виждам цяла вселена в очите ти . . .
– Какво е вселена?
– Някой ден ще разбереш, когато намериш гнездо на сойка в парка и подържиш яйцето й. Или откриеш някое малко самотно момиченце. А жабчето дойде, защото знаеше, че тук ще намери приятел.
– Ти много приятели ли имаш?
– Повече, отколкото можеш да преброиш.
– Значи повече от много?
– Да, повече от всичко друго.
– Кажи, ти знаеш ли приказки? Веднъж баба ми разказа приказка, но я забравих.
– Знам, разбира се. И ще ти разкажа най-хубавата. Имало една обикновена малка птичка. Тя летяла в гората, пеела на всички дървета и била щастлива . . .
А сега ще вървя, защото трябва да запълня ей онова голямо бяло платно с всичко, за което си говорихме. А ти спи и сънувай . .
– Жабчета ли?
– Точно така, жабчета. Запълни всяко ъгълче в съня си с жабчета. И те ще дойдат.
:)))))
хей
усмихна ми вътрешната Елена
и сега
аз работя
а тя
се премята на цигански колела
цитирайхей
усмихна ми вътрешната Елена
и сега
аз работя
а тя
се премята на цигански колела
в мола.
Скоро очаквам да ме приберат. Щото тук не е прието да си безпричинно щастлив ))
цитирайСкоро очаквам да ме приберат. Щото тук не е прието да си безпричинно щастлив ))
саааамо щуротии ми хрумват да изкоментирам и все не са за пред хора, но съм сигурна, че ги хващаш в ефира:)))
напоследък съм безпричинно хубава, но се надявам да не ме приберат зарад туй;)
цитирайнапоследък съм безпричинно хубава, но се надявам да не ме приберат зарад туй;)
Това много си ми харесва. Не го бях чел от доста време. Поздрави! Не сме се чували отдавна. Как си?
цитирай:)...
цитирай!!!!!!!
:)))
цитирай:)))
7.
анонимен -
@$--->>---
21.01.2008 23:43
21.01.2008 23:43
(.)(.) (.)(.)
цитирайТърсене