Постинг
22.09.2021 08:59 -
есе/н
Среднощните облаци се блещеха в прозореца - да, облаците този път, луната мина по реда си с огромното си оранжево око преди две нощи. Нощта е циклоп. Хлопва те по главата и заспиваш дълбоко. Прииждащите пълчища на сънищата те откъсват напълно от реалността и после тези облаци в прозореца...облещени и настръхнали, с изпъкнали и кръгли като на лемур очи (полумаймунякът звучи като l"amour, страшно ми става, ами ако и тя се пули така?) Разпиляват се облаците като сънища, изпаряват се бързо демоничните им лица.
Кротко капе дъждът в сгърчените сухи шепи на листата по тротоара - каква френска дума - винаги ми е приличала на tortue. Очаквам плочите да се раздвижат и да тръгнат - тротоар от костенурки. Септември е стремглава костенурка. Докато се обърна...Докато се насънувам... Докато се събудя...
сптмвр 2016
Кротко капе дъждът в сгърчените сухи шепи на листата по тротоара - каква френска дума - винаги ми е приличала на tortue. Очаквам плочите да се раздвижат и да тръгнат - тротоар от костенурки. Септември е стремглава костенурка. Докато се обърна...Докато се насънувам... Докато се събудя...
сптмвр 2016
Няма коментари
Търсене