Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2017 09:31 - Как да се четат дебели книги
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 2947 Коментари: 0 Гласове:
6



Има много съвети как да се ебе дебела жена. Например, поръсваш я с брашно, шляпваш я по корема и където каже пуф’, там мушкаш. Или, риташ я в петите и с първата вълна го вкарваш. Положението с четенето на дебели книги, обаче, не е толкова просто. Особено ако книгите са написани в описателен, детайлно-повествователен стил, характеризиран от тромав език и претрупана обстоятелственост (като това изречение).

Пруст, например, в
По следите на изгубеното време, обяснява в течение на четирийсет страници как не могъл да заспи. На друго място пък забравя да завърши едно изречение четири страници. Повечето класики са точно такива – със своята разтеглена многословност и детайлност могат да умъртвят дори кален книгоман. В съвременния контекст на instant messaging и мултитаскинг, вниманието на милениал читателите не може да схване такива книги. А това значи голяма част от великите творби на литературата да потънат в забвение.

Аз например нямам нито един приятел, който да е чел Цицерон. А Цицерон е атрактивен не само заради циците в името му. Такива също са Марк Аврелий и Сенека от римския период, Епикур и Платон от елинския, Монтен и Еразъм от средновековието, Хесе и Джойс от модернизма. Все автори труднопреглъщаеми, като сироп за кашлица с вкус на отлежали чорапи, който майка ти се опитва да ти пробута с думите колко е полезен. Какво да направи търсещия човек, жаден за знания и себеразвитие, за да усвои мъдростта на тези книги без опасност от terminal boredom? Ето малко от личния опит на Нав по върпоса.

Аз израстнах с приключенски романи за индианци, мускетари, корсари, детективи, бандити и прочее екшън герои (тип Джейсън Борн), така че съм закърмен със жаждата за действие и скоростна фабула. В този контекст ми е крайно отегчително, когато даден автор разтяга лукуми в двайсет страници за нещо, което може да каже кадърно в две. Или използва ненужно езотерични и сложни думи, за да изрази нещо просто (виж Хайдегер*). Но пък в един момент от живота ми се пристрастих към усвояването на знания и нови гледни точки, към бродене из дебрите на човешката природа, така че нямаше как да пропусна да изръся класиците от стотинките им.

Пробвах се с Пътуване към Изтока на Хесе, книга дълбокомислена и мъдра, но все заспивах на двайстата страница. Брех мама му и тежък стил и лингвистична тромавост. Човек направо може да получи ментални хемороиди. Така се получи и с други класики, докато не ми се случи следното. Тъкмо съм се почерпил попски на едно парти и се запознавам с един тип моя възраст (18), който с неизчерпаем хъс говори за някакви култови книги. Аз тогава не знаех какво е това култова книга, но някак понятието ме грабна и ме изпълни с очакване. Тези книги се оказаха Пътеводителя на галактическия стопаджия и Махалото на Фуко. Така му святкаха очите на пича, та ми се стори, че ако прочета тези книги, няма да съм същият човек. Даже снимката в паспорта ще си сменя.

Пътеводителя беше лесна, защото е забавна фантастика със скорострелен сюжет. Махалото, обаче, може да накара новородено да пропълзи обратно в утробата. Първите шейсет страници сякаш целят да откажат читателя и дори да го оставят с трайни увреждания. Обаче нали се бях въоръжил с добре подкован ентусиазъм за трима, та лека полека ги гътнах и успях да се насладя на остатъка от книгата, която се оказа занимателна и философски ангажираща.

Тази случка ме накара да повярвам, че всяка книга трябва да бъде дочитана докрай, защото никога не знаеш кога ще стане супер интересна. Малко като ефекта на ротативките, където все се надяваш, че следващото въртене ще е печелившото. Това ми помогна да изчета долап с дебелани, дори когато не ми ставаше от веднъж.

Постепенно овладях езика и символиката на авторите, писали в стари времена, а когато това стане, четивото също става (интересно), от уважение или куртоазия. Важен урок тук беше, че всяка епоха си има свой контекст, символи, типични изрази, и често проблемът не е, че книгата е скучна, а че аз не разбирам езика й. Затова търпеливо изчаквах да попия достатъчно, знаейки че в един момент, бум, пред мен ще се открие изгубен континент със съкровища от смисъл.

Ако пък нямаш търпение, алтернативен метод е да си хванеш секси гадже, чието стръвно либидо не отстъпва на жаждата й/му за изтънчени и сложни книги. Така ще можете да четете заедно Дерида и Лиотар, като в почивките си удряте страстно коремите. Или обратното. Ефектите тук са зашеметяващи. На принципа на класическото обуславяне (classical conditioning), скоро ще започнеш да харесваш четенето да дебели книги колкото и секса (по силата на менталната асоциация на едното с другото).

Ако сдобиването с такова гадже не ти е по силите, може просто на всеки час четене да разреждаш с по пет минути порно. Доказано е, че сексуалните фантазии повишават важни хормони и като цяло вдигат тонуса и фокуса. Ако пък се хващаш, че някоя книга те вкарва в кома от отегчение, моментално мини към мастурбиране, което ще окаже ефекта на първа помощ. След оргазъм погледът се избистря, нервната система се активира и умът работи по-добре.

При липсата на реална личност, която да те нахъси колко яка е дадена книга, можеш да намериш писател, който да направи същото за теб. Например Ален Де Ботон успява да представи романа на Пруст в такава светлина, че да ти се иска да го прочетеш. Чрез ловки интерпретации, смесени с пикантно-забавни истории от личния живот на стеснителния и ексцентричен ге(ни)й, Ален те кара да влезеш в обувките му, да разбереш контекста му, да осъзнаеш философските бездни от идейност и значения. Например, Де Ботон описва реалните личностни и ситуации, вдъхновили сюжета на романа. Пруст не можел да каже нищо критично на приятелите си, затова въплътил всичко, което не харесвал у тях в героите на книгата. Голям смях. Особено когато приятелите му я прочели и открили приликите.

Но да се върнем към личния опит. На последък гълтам творчеството на Томас Ман - класик, нобелов лауреат, титан на мисълта. Всяка от книгите му е толкова разтеглена и тромава, че самият той си признава (в няколко от есетата му), че в процеса на писане, набъбващият обем сериозно надминавал първоначалния му план и направо го стряскал. Все пак в началото на века подобен стил е бил норма и такива книги са имали шанс. Не и днес. Дори на стоик в четенето като мен се налага да разреждам Ман с анекдоти от живота на Том Уейтс. Ако пък жена ми е наоколо, я карам да лежи гола до мен. Така разлиствам страниците не като си плюнча пръста, а като я пипам по влажните части. Е, това последното е всъщност от един виц. Няма как да ми се получи, щото ако топна пръст веднъж, тя няма да ме остави да го извадя.

Накрая искам да завърша подобаващо и с апломб като споделя следното наблюдение. Усвояването на умението да четеш дебели книги дарява не само със знания, но и с една дзен способност за търпеливо вникване във всяка секунда. Тя може да бъде прилагана както в протяжно обладаване на любимата (за което ще ви обожава), така и за наслада от всеки момент на живеене. Обикновените хора вечно бързат към следващия миг, преминавайки през настоящия транзит и така пропилявайки го. Търпеливият читател знае как да преживее наситено дори най-скучната делничност и като един Ван Гог да направи от чифт обувки трептящи от живот късчета радост.

* Heidegger and the hippo - Heidegger and the hippo stroll up to the pearly gates and Saint Peter says, listen, we"ve only got room for one more today. So, whoever of the two of you gives me the best answer to the question: What is the meaning of life - gets to come in.

And Heidegger says, to think being itself explicitly requires disregarding being to the extent that it is only grounded and interpreted in terms of beings and for beings as their ground as in all metaphysics (реален цитат от Хайдегер).

But before the hippo can grunt one word, Saint Peter says to him, today"s your lucky day, hippy.



Тагове:   четене,   книги,


Гласувай:
7
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1418365
Постинги: 252
Коментари: 2838
Гласове: 7541
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031