Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08 12:24 - Къде го чукаш, къде се пука от смях (рецепта за щастие)
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 5958 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Винаги съм се чудел какво се случва в приказките след ‘И заживели щастливо...’

 

Това е една приказна история, която прочетох в книгата на Марина Абрамович - Walk through walls. В един момент Марина живеела в голям лофт в Амстердам, където другите квартиранти били Едмондо, пърформанс творец, и някаква депресирана тийнейджърка от Швеция, която дума не обелвала. Едмодно глътнал джама по нея и взел да бере душа, а тя не му реагирала изобщо на любовните попълзновения. В един момент я принудил да говори, но като резултат тя избягала обратно в Швеция. От което Едмодно изпаднал в сърцераздирателност.

След няколко месеца получил писмо от нея, че проблемът не бил в него, а в Амстердам. Градът я депресирал и копнеела за тих живот на село. Казала му, че ако може да й осигури такъв живот, ще се премести с него. Едмондо пък имал дядо, който притежавал ферма в Тоскана. Обадил му се и му рекъл, Не искам да чакам, докато ритнеш камбаната, за да наследя фермата. Можеш ли да ми я дадеш сега, за да отида там с жената на сърцето ми? Дядото се навил и Едмондо и шведката се пренесли в нея, за да живеят щастливо ever after. Но след три кратки месеца тя залюбила овчаря от съседната ферма (може би щото имал по-дълга гега) и забременяла от него. Изнесла се от Едмодно и на него му се налагало да ги гледа как се разхождат под ръка из селото. Още сърцераздирателност, но с различен припев.

За да не е самотен и да поразсее сърцераздирателността, Едмодно поканил Марина и мъжа й да му гостуват във фермата, а те пък тъкмо се чудели къде да идат да разпуснат. Безплатна ваканция в Тоскана, какво по-хубаво от това. Пристигнали, значи, но се оказало, че къщата на Едмодно била в напреднал стадий на разпадане, с полусрутен покрив и мишки навсякъде. Нямало как да се спи в нея, та отишли до селото да си купят палатка, която разпънали в двора му.

Пейзажите на Тоскана били вдъхновяващи, но пък как да се отпусне човек като намирал ембрион на плъх в зехтина и капчук от слуз в тоалетната. На всичкото отгоре пилетата на Едмодно страдали от епилепсия и всеки път щом ги хранел, се гътали в пристъпи. Прасето му Рудофина имала херния. А магарето му, по тази или друга причина, било влюбено в прасето и ходело да спи при нея, сякаш представа си нямало, че е магаре и ги дели генетична пропаст.

Единственото читаво във фермата на Едмодно била реколтата му от марихуана, която поливал редовно. Ходел навсякъде с фас в уста и даже някак си успявал да си свирка. В крайна сметка Марина и мъжът й си изкарали чудна ваканция.

Казах ли ви, че е приказна история. Това е най-симпатичната илюстрация на парадоксалността на живота и същевременно рецепта за щастие.*

Ще ми се да познавах това магаре. И да можех да си свиркам с фас в устата (аз и без фас не мога).

* Не е нужно да има трева за постигане на щастие. Важен е принципът, че въпреки парадоксите, или точно поради тях, щастието е там, в една или друга форма.



Тагове:   щастие,


Гласувай:
10
10



Предишен постинг

1. crep - Някой бил казал, че
08.09 21:51
щастието се съдържа в хубавата книга и чистата съвест.
Тъй като светът е преситен с какво ли не,
ако имаш език и стил, и ти дойде музата,
можеш от всяка банална история да направиш чудно произведение.
Италианските истории явно са вдъхновяващи.
Много отдавна четох някаква история за едно италианско
семейство с фамилия "Ла Роза".
Те имаха коза, която се именуваше Чикуца.
Понякога се сещам за козата Чикуца и не мога
да се начудя на себе си защо я помня !
А Великият Гетсби, който ми и от най-любимите
и го чета с удоволстние всеки ! път,
Фицджералд е възхитителен,
трябваше да го прочета 3 пъти, за да запомня някои неща.....
Това е парадокс, който никак не ми пречи
да бъда щастлива с Гетсби и неговата история....
цитирай
2. nav - crep
12.09 10:27
Е, чистата съвест е съвсем отделен тип щастие или по-скоро душевен мир, от задължителния.

Иначе това е афоризмът на броя - от всяка банална история можеш да направиш чудно произведение. Евала :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1390051
Постинги: 249
Коментари: 2831
Гласове: 7526
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031