Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06 14:37 - Свободата, Санчо, какво ли е пък това?
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 5303 Коментари: 6 Гласове:
15

Последна промяна: 29.06 19:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вървят си Иванчо и баба му на село и гледат едно магаре, провесило чеп до земята.

Бабо, какво е това, дето му виси на магарето?

Нищо, Иванчо, отвръща баба му смутено.

Че ти на такъв кур нищо ли му викаш?

Ще изчакам да спрете да се смеете, за да ви разкажа една всъщност тъжна история. Баба ми в един момент разви коксартроза и съпътстващите я остри болки в ставите. Едвам ходеше, жената, даже взе да ползва патерици. Оттогава спря да излиза из града, че дори и пред блока, въпреки съветите на лекарите да ходи повече, за да не й атрофират мускулите. И окуця, ей така, за да не я видят по патерици.

Друг спомен от детството ми е как майка ми мие прозорци. Мие, та пушек се вдига. Защо? Защото ще ни идват гости. Какво ще си помислят хората, вика ми. И с това обобщава почти цялото човечество.

Човешкият живот, казва един трактат по психология, се определя от чуждото мнение. Хората правят това, което се очаква от тях, без значение дали кореспондира на тяхната природа и мислене. Същият трактат по-нататък обяснява, че нуждата от конформизъм е характерна за етапа на ментално развитие, наречен конвенционален. Четейки, човек разбира, че всъщност има три етапа. Всички ние се раждаме егоцентрични животни, движени от импулсите и желанията си. Това е пред-конвенционалната фаза. Поведението ни се определя от каквото ни се ще на момента, от нагона, алчността и нуждата. Без оглед на чуждите потребности и чувства. Без поглед в перспектива. Ето например Диди често си бере дрехи в мола. Лесно е, щото в Америчку не са много стриктни. Бере си като една червена шапчица, докато един ден не се случва невероятното и я улепят. Гълта си Диди езика от страх вове със сливиците, щото е в процес на взимане на зелена карта, която в момента се отдалечава от нея със светлинна скорост. Пък да не броим хилядарките по адвокати и черното петно в досието. Страх, това е което котролира предрационалния ум да не нарушава правилата. Диди няма капацитета да се запита за моралните последствия от постъпката й, за глобалния ефект върху обществото, ако всеки започне да краде като нея. В нейната глава има само желания и страхове. Останалото е мъгла.

По нататък човек еволюира към конвенционалното съзнание, където сляпо следва порядките на обществото. Правилата са правила. Да се харесаме на другите, да бъдем приети, са компасът и картата. За съжаление хората масово зациклят тук. Само малцина, благословени от трудности и транс-културни облъчвания, достигат пост-конвенционалното измерение, където надмогват тесния аквариум на локалното общество, и започват да плуват в океана на светоцентризма. Такива хора стават Ганди, М.Л. Кинг, хусар на покрива.* Надрастват традицията и често я променят, оставяйки ярка следа на обновление и смисленост.

Даа, свободата, Санчо, принадлежи на развитите личности. На онези, преминали през перипетии и преживявания, които са ги изградили до степен, в която различават нюансите, отчитат контекста и разбират логиката на правилата и условностите. И когато тази логика противоречи на принципите и ценностите им, не я следват. Тези хора имат свободата на личното мнение. Без значение какво ще си помислят другите. Без страх от последствията. Как се стига дотам? Чрез изучаване на различните общества и култури. Чрез разбиране на тяхната субективна природа. Чрез книги, изкуства, странстване. Чрез емпатия и споделяне. Чрез активно живеене.

А също и чрез четене на вицове за Иванчо, които са пропити с мъдростта на времето, въпреки или точно поради факта, че са облечени в нецензурна (неконвенционална) одежда.

Та къпе се веднъж Иванчо с баба му и й вика. Бабо, каква ти е тази цепка между краката? А, Иванчо, дядо ти веднъж цепи дърва, па му се отплесна брадвата. Ее, вика Иванчо, че той баш у путката те е уцелил.

 

* Книга на Джоузеф Стейн, по която е създаден известния мюзикъл.



Тагове:   психология,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. natali60 - Изучаване на различните общества и култури -
28.06 16:52
добавя живот към нашия.
Поздрави от морето!
цитирай
2. katara - ..наяве... и насън...
28.06 22:20
/Чрез активно живеене./
цитирай
3. saankia - а теб..в устатЪ..
29.06 10:49
.... че той баш у путката те е уцелил.

цитирай
4. zemela - Свободата е вътрешно усещане, но ...
29.06 12:29
Свободата е вътрешно усещане, но понеже пътят до там е свързан с мнооого мислене, пък и с доста отговорност, не всички са узрели да я постигнат. Поздрави!
цитирай
5. nav - natali60
29.06 20:09
Добавяне на живот е чудесно казано :)
цитирай
6. nav - zemela
29.06 20:10
Вътрешно усещане, което изисква умствена инфраструктура, която да го породи и поддържа. Мозъкът е като мускул. Трябва му фитнес.

:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 1360293
Постинги: 247
Коментари: 2821
Гласове: 7506
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31