Вярата, под формата на ключ номер 14, служи за развинтване на въображението и сглобяване на собствена реалност. Вярата ми, във вид на мантра-молитва, е хвърчило, което охвърчавайки света, го гъделичка. И светът, смееки се, се променя.
Ето я.

Вярвам в паралелните истини.
В неевклидовата геометрия на Лобачевски.
В холографския модел на Вселената.
В теоремата на Бел и квантовия вакуум.
В котката на Шрьодингер и мишката на Айнщайн*.
В светогледа на Макиавели и древнокитайските трактати за гъвкави ценности.
В синхроничностния скарабей на Юнг.
В антиматерията, антигравитацията и антигрипала (разбирай чесъна).
Вярвам в автосугестията и светосугестията.
В муслоните и тяхната порода (щом някой ги е помислил, значи съществуват).
В Алф (alternative life form) и велиkденския заек.
В езика като живо същество и човешки инстинкт.
В паметта на водата.
В псилоцибните гъби.
Вярвам, че Атман е едно с Брахман.
Че светлината е качество, а не сбор от фотони.
Вярвам в четвъртия ум на свръхинтуицията.
В уникалния свят на лудите.
В това, че не съществуват проблеми, само недоразумения.
В клизмата на стомаха.
Вярвам в холистичния подход и интегралната психология.
В холистичната детективска агенция на Дърк Джентли.
В шиитите, сунитите, суфиите и дервишите.
В родството на синьото сирене и сините сливи 
(сините сливи са червени, защото са зелени).
Вярвам, че душата се намира в сърцето, в стомаха, а често в петите.
Че водородът е душата на звездите.
Че Хенеси не е това, което е.
Вярвам в пътя със сърце.
Вярвам, че вярвам.
Че се моля.
Че съм божеството, на което се моля.
И вярата ми води планината. 


* http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/01/blog-post_06.html

В това, че не съществуват проблеми, само недоразумения.

само преди няколко дни се натъкнах на фразата, която в момента е описание на блога ми. а сега се натъквам и на това.

привет и на теб, nav :) long time no siege.

снощи до късно нищихме проблема за дзен, осъзнаването на реалността и начините да променяш света като просто *знаеш* какъв точно трябва да бъде той. определено "да" на "аз съм бог". или, ако трябва да запазя литературния паралелизъм - "да" на "ти си бог".

според мен обаче не можем да грокнем, ако ще и мислите ни да се движат с втора космическа. просто не сме този тип същества. и по-точно може и да сме, но не и в сегашната ограничена постановка. "аз знам че нищо не знам и вярвам в това" е най-мъдрото нещо, до което някога ще успея да достигна и същевременно знам, че пред величието на експлозията на една свръхнова е нищожно. дори самата мисъл за величие на нещо и принизяване на друго е прекалено човешка.

философията захапа опашката си още преди милиард години..

ти го каза, а Евстати го довърши.

mismatched
можем, можем. Въпреки че Сократ ми е любим, мислите се движат със скорост, доста над светлинната (научен факт). А преминеш ли отвъд тях, можеш да случиш всичко :))

p.s. концепцията 'аз съм божеството, на което се моля' е на към 3 хиляди години (Ведите).

Аз пък си харесах частта за светлината,която е качество,а не сбор от фотони...(не за друго-просто останалото не го разбрах :D ,но съм в процес на откривация ;) )
Всъщност се гмурнах в едни спомени по лекциите,които си правихме.И пак се надъхах...за което мога само да ти благодаря:)
Колкото до светлината-явно си прав щом успявяш да ни светиш и грееш чак от Америчка:)Пък и всеки път си тръгвам от тук грееща :)))
Мони :)

Пак ще има лекции. Даже тогава може да ти преподавам и в университета ;)

Ако метнеш книгите, които ви препоръчах, неяснотиите ще се стопят.
Лафчето за светлината е на Джон Дън (любимият ми поет-метафизик, заедно с Уилям Блейк), байдъуей :)

много радващо ,че пак ни пращаш от твойта вяра-вярваме и се радваме..аз си харесах да Вярвам, че душата се намира в сърцето, в стомаха, а често в петите. и че Вярата ми води планина! А и се чудех Американските Муслони с хамбургери ли ги ловят?
П.С. вчера в 1 кафе видяхме картините на брат ти(не 4е е по темата ) и мн се зарадвахме! Брекетни усмивки
Марчето :-]

лов на муслони с хамбургери. Гътна ме направо :)))

Китайците, за разлика от нас, вярват, че душата се намира в стомаха. А ако приемем, че ние сме прави и е в сърцето, и следваме поговорката 'сърцето ми слезе в петите', значи понякога душата е и в петите :)

Заради Дърк Джентли само всичко ти прощавам :)

:))

и то заради дългия мрачен следобеден чай на душата на най-дървения писач в историята на света

"Да вървим. Да зарежим тази гноясала адска дупка. Да измислим немислимото, да извършим неизвършимото. Да се приготвим за схватка с невъобразимото и да видим дали пък в крайна сметка няма да си го въобразим." Дърк Джентли

много шизо, много дерт, много постно,хем мазно

като ти е дървен, намери си някой тенекиен или от папиемаше.

nav, днес си различен, без фокус върху светлината...

Отивам да се фокусирам

имам усещането, че не се "опазваш", всички тук сме те "засмукали" и пием, пием... не защото сме жадни, а защото сме ненаситни... пази се, имаш нужда от себе си...

За паметта на водата :))
гледах едно филмче по въпроса, и макар че на места ми се стори твърде пресилен ( например, че оризова вода, на която се казва "обичам те" и "Благодаря" в продължение на един месец запазва напълно първоначалните си качества, а такава, на която се казва "убиец" и "мразя" - се разваля почти веднага).
Вярвам също така и в това, че нейната физическа структура се изменя в зависимост от това дали е изминала пътя си в естествена среда - от някое изворче, или в тръби с начупени, и резки завои.
Гледах и снимки на разликата на едната изворна вода, от другата.
И тогава ми хрумна нещо!
Щом по-глоямата част от нас е вода, а водата помни дали сая обичали или обстрелвали с негативности, то тогава, при положени, че тя е монополист в състава на всичички съвсем всичките ни телсни течности - значи и водата в нашето тяло помни дали я обичаме!
Вярвам и в полетата също. И в панините, но това е дуга приказка.
Вярвам, че има полета, които излъчваме, но още не сме открили.
И понеже винаги съм се доверявала наинтуицията си , и преценката си за един човек по излъчването му..
Вярвам, че водата помни усмивките. Това определено го вярвам.

Усмивки!

Дано нямаш против километрични коментари, поразпалих се
малко :))

Едикой си, искам - баси, като заповеди е тука. Като топовни истрели направо. Ше ме скъсаш - ако така и зареждаш, по -добре да ида на Шел, братче.
Джеронимо.

там хората си знаят работата, а и миризмата е безплатна ;-))
ти май си от тия дет на всяка бензиностанция искаш да си мерудия ;-))

И аз ти стискам ъъъ каквото дадеш ;) за водата. Харесаха ми разсъжденията ти, които съвпадат с моите, а и на доста учени.
Ако се позамислим за процента вода в тялото си в контекста на теорията за паметта на водата, ще си обясним защо на изток много хора живеят според фазите на луната, а също и много от фундаментите в астрологията. Ще се поизяснят и понятия като 'проклятие', 'омагьосване' и т.в. Ма за това друг път, че замириса на бабички.

# 19 е много прав/а. Много хора тук смучат енергии. Дори понякога и такива, които се смятат за деца на любовта и светлината.
Не знам как изведнъж взеха да ме коментират толкова масово. За момент дори бях на крачка да изтрия всичко.

бъди здрав и усмихнат, нав! благодаря на Бог, че ми позволи да те "усетя" въпреки разстоянието и факта, че не се познаваме изобщо!
пожелавам ти да печелиш всичките си битки, влагайки сърце и усмивка в това пожелание!

Въпреки разстоянията, чистото ти искрено пожелание ме достигна и стопли. Малко хора са толкова големи, че да могат да бъдат така простовато открити :)

простотата е чиста, съвършена... обаче как само я зацапваме в стремежа си да бъдем важни...

oткровенията ти са рядко щастие за мен )))

"вярвам в Любовта (по себе си)" ме разби... преподаваш ли ;)))

и ти не си изключение ;)

далеч не съм, разбира се :) става ясно от използваната глаголна форма ;)