Животът случва в мръснoбледи пламъци,
посягащи от тлеещата сивота, която се тълпи около теб.
Започва със прокрадване от първия ти дъх и продължава,
увеличава своя лъх на мърша,
до пет, до трийсет . . .
до пълно пожълтявяне на човешката ти същност.
Вдигаш ръка в клас, но защото си по-нисък,
незабелязана.
Отиваш вкъщи и потъваш.
Бавно и тихо се прокрадват телевизионни призраци.
Разкъсват.
Отмъкват крак, сърце, пищял.
Едно захвърлено в Бермуда, в Kалифорния, друго във Венецуела,
и ти отдаваш . .
И животът случва . . .
Отдаваш сухожилия, гърди и спомени,
докато нещо в теб не вземе ножа и не среже жицата.
Двигателят прегрява,
ти го гледаш как потъва в огъня, как изгаря,
докато накрая . . . и ти си изгорял.
Животът случва.
И слизат ангели, за да те възнесат в небето,
докато хапваш свинско и решаваш кръстословица.